В края на юни тази година трюфели бяха намирани край граничното с Гърция село Горна Арда.
Местните твърдят, че тамошните грудки миришат ужасно неприятно. Въпреки това жителите на планинското селце предполагат, че в района вероятно има находище на ценния деликатес, защото периодично пристигали гъбари с кучета детективи. Но дали от тези гъби могат да спечелят родопчаните?
Трюфелите, които бяха открити в Родопите, се оказаха куц бизнес и попариха надеждите на берачите да ударят голяма печалба. Оказва се, че местните вадят повече пари от диворастящите плодове и типичните за нашите ширини гъби. Манатарката си остава царицата не само за обикновените берачи, но и за прекупвачи и търговци, които вече са изградили стабилна мрежа за пласмента. Първокласните пънчета се продават веднага, а ниското качество се суши, после се продава по-скъпо или влиза в употреба за лична консумация. Родопчани я ценят, а за качествата й се носят легенди - тя е пречистващо кръвта средство и се ползва като естествена виагра. От години цели села се препитават основно благодарение на манатарката, както и пачия крак, и другите диворастящи из района гъби.
Трюфелите обаче не са сред видовете, от които местните печелят, категорични са познавачите в занаята. В нито един пункт няма обявена цена за деликатеса, за който на запад плащат луди пари. Дали обаче екземплярите, намирани в Родопите, са толкова ценни? Най-вероятно не, защото те са от вида черен трюфел и не представлява интерес за пазара в чужбина. Намирайки от подземните мицели със силен аромат, по-неопитните гъбари си мислят, че са ударили 6-ца от тотото. Пазят в тайна находката и терените, за да не ги налази конкуренцията. Из средите на гъбарите се спрягат баснословните цени от 100 лв. до 1000 лв. за килограм, но търговците не издават тайните на бизнеса и твърдят, че дори и да се търгува, то е на парче. Затова и официални цени на пунктовете няма. Срещаните в Родопите черни трюфели се оценяват от брокерите на около 150 - 300 лв. за килограм.
Разработен пазар за изкупуване на трюфели в областта няма, а намираните екземпляри се предлагат от гъбарите директно на заведения по Черноморието. Според Рахим Ферев от Доспат, шеф на една от най-известните в региона дистрибуторски фирми за гъби, в България никой не разбира от тези гъби. Те се намират само със специално куче или прасета, обучени за търсачи. Убеден е, че самото обучение на четириногото има много тънкости и никак не е лесно да го дресираш да намира подземната грудка. Кучето трябва първо да си хапне от тях, после да ги заравяш в земята, за да ги надуши и изрови. "И докато стане търсач на трюфели, ще ти изяде гъби за поне 5 хиляди евро", обобщава Ферев. Той допълва, че след изпратена проба в Италия от родопски трюфели отговорът бил, че те не представляват търговски интерес. Според него с тях дилемата е като манатарката - от 20 вида само 3-4 са търсени и се купуват добре. Истинските деликатеси с миризма на чесън растат на 800 метра надморска височина през есента. Бизнесът с трюфели пък се движел изцяло от италианци. "И в Америка да намериш трюфел - пак италианец ще ти го пласира", отсича Ферев.
Белите грудки са най-ценни
Белите трюфели са най-ценни и струват с около хилядарка повече от черните, които са намерени в Родопите. Иначе родните трюфели никак не са рядкост, разказва Алекси Келешев, собственик на една от фирмите за изкупуване на гъби в региона. Той самият е намирал преди години в местност край село Момчиловци. Обикалял за манатарка из района със сина си, който при една от почивките започнал да чопли земята с ножче и изровил тъмни като орех топчета, които после се оказали около 200 грама черен трюфел. Не ги сготвили вкъщи, защото не били сигурни точно какво ще сложат на масата. След време си купил пастет от маслини с трюфел и след като хапнал, повече от месец усещал да излъчва специфичния му мирис от себе си. Затова им се чуди на чужденците, че са луди по тях, макар и настъргани и измерени на златарски кантар по 1-2 грама. Съхранението е трудно, транспортът е скъп, защото за няколко часа трябва да стигне до пазара, а ако не са в хладилник, бързо се развалят и става страшно. Затова и да ги намират местните, едва ли вадят пари, смята Келешев.
Битка за боровинки
Боровинките са тотален хит в Родопите това лято, а битката между берачите на лечебния и вкусен плод се превръща в люта конкуренция. Цели бригади от по 10-15 души обикалят баирите, набелязват терени и не допускат други. Някои от най-големите плантации са на десетки километри - по българо-гръцката граница, както и в района на връх Перелик, но това не спира офанзивата на мераклиите. Берачи обясниха, че заради огромния наплив някои от плантациите са вече обрани, което не се е случвало в предишни години. "Буквално за седмица се обират декари боровинки. Жалкото е, че някои дори на зелено", обясниха брокери и дадоха за пример връх Перелик. Там плодовете вече са обрани, макар все още да не са узрели заради голямата надморска височина. Из родопските баири плъзнаха не само пенсионери и ромски тайфи, но и нарочни отпускари, искащи да припечелят от диворастящия плод. Цената за килограм е висока, а миниатюрните ароматни плодчета, макар че се събират трудно, тежат доста и носят добри допълнителни доходи. За ден опитни берачи си докарват надници от 60-70 лв., изчислиха брокери. Килограм почистени боровинки се продават за 6-7 лв. килото, а в пунктовете плодовете се плащат по 4 лв. за килограм.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
