Клиентът има право на смесени банкноти, а търговецът – да не ги приема
На 1 януари 2026 г. България ще се присъедини към еврозоната, а това ще промени начина, по който всеки гражданин пазарува и плаща сметките си. Най-видимият ефект ще бъде възможността хората да плащат едновременно в лева и в евро, както и правилото, че рестото трябва да се връща основно в единната европейска валута.
За да се избегне объркване, цените ще се изписват двойно и в лева, и в евро в продължение на година. Тези детайли, описани в Закона за въвеждане на еврото и публикувани в Насоките на официалния портал еврото.бг, не са дреболии, а основата на плавния преход.
Както показа опитът на Хърватия, преди това на Литва и Словакия, именно практическите въпроси, като как плащаме, какво ресто получаваме и как виждаме цените, решават дали обществото ще приеме новата валута спокойно.
Смесените плащания за гражданите и за търговците
През целия януари 2026 г. България ще бъде в уникална ситуация. Левът и еврото ще бъдат едновременно законно платежно средство. Това означава, че хората ще могат да плащат по начин, който им е най-удобен - в лева, в евро или в комбинация от двете. Законът не забранява смесеното плащане и дава свобода на потребителя да използва наличните си средства. Възможни са най-различни комбинации. Клиент може да извади 20 лева и 5 евро, за да покрие сметката си, или дори да доплати с ваучери за храна в евро, съчетани с левови монети.
Но има съществено уточнение. Търговците не са задължени да приемат смесени плащания. Те могат да решат дали да приемат комбинации от двете валути или да работят само в една, т.е. в лева или евро. Това е направено, за да не се натоварят излишно магазините и ресторантите, особено по-малките, където касиерите често работят „под пара“. В Литва през 2015 г., когато страната въведе еврото, повечето малки търговци също отказваха да приемат смесени плащания през първите дни, тъй като изчисленията отнемаха време и създаваха опашки.
За българските потребители този компромис означава гъвкавост. Те няма да бъдат принудени да изхвърлят старите си левове още на 1 януари, но и няма да могат да настояват навсякъде за смесено плащане. Въвеждането на еврото трябва да бъде удобно за гражданите, но не и непосилно за бизнеса. Затова на търговците се дава свободата да избират дали да приемат комбинации от лева и евро.
Смесените плащания са символ на плавния преход. Те показват, че държавата не изисква шоково преминаване към еврото, а оставя хората да се адаптират постепенно. В същото време изборът е балансиран. Потребителят има право, но не и абсолютна власт върху касата.
В евро като правило, в лева като изключение
Най-важният практически момент в прехода е правилото за рестото. Ако клиент плати в брой, търговецът е длъжен да му върне остатъка изцяло в евро. Дори ако сметката е платена само в лева, връщаното ресто трябва да бъде в евро. Това е основният механизъм, чрез който левът ще бъде изваден от употреба в рамките на един месец.
Разбира се, има изключение и то е, че ако касата няма достатъчно евро, търговецът може да върне рестото в лева. В този случай сумата се изчислява по фиксирания курс 1 евро=1,95583 лева и се закръглява по стандартните математически правила. При поискване продавачът трябва устно да съобщи каква е левовата стойност, за да няма съмнения за измама.
Подобна практика беше въведена и в Хърватия през януари 2023 г. Резултатите са категорични - само след две седмици над 80% от връщаното ресто вече беше в евро. По този начин местната валута куната изчезна от обращение много по-бързо, отколкото прогнозираха анализаторите. „Ние се учихме от грешките и успехите на други страни. Опитът показва, че чрез рестото гражданите реално започват да използват новата валута и да я приемат като ежедневие“, каза наскоро в интервю управителят на БНБ Димитър Радев.
Рестото не е просто дреболия. То е психологическият мост между старата и новата валута. Всеки път, когато човек получи евро монета вместо лев, той прави крачка към новата реалност.
Превенция срещу „евроинфлация“
Още преди самото въвеждане на еврото, а именно от 8 август 2025 г. до 8 август 2026 г., всички цени ще се изписват едновременно в лева и евро. Това важи за магазините, ресторантите, онлайн търговията и дори за рекламите. Изискването е стриктно. Шрифтът, цветът и размерът на цените трябва да са еднакви, за да не се създава впечатление, че едната стойност е „скрита“ или второстепенна.
Подобни мерки вече са доказали ефективността си в други държави. В Словакия през 2009 г. 72% от гражданите са заявили, че благодарение на двойното обозначаване са се ориентирали лесно в новата валута още преди да започнат да плащат с нея. В Литва през 2015 г. държавата дори раздаваше специални калкулатори за пресмятане, а в Латвия имаше онлайн приложения, които автоматично конвертираха цените.
За България този етап ще бъде особено важен, защото обществото е разделено. Според анкета на „Евробарометър“ от този юни около 45% от българите подкрепят въвеждането на еврото, докато също толкова се страхуват от инфлация и загуба на покупателна способност. В статия на „Файненшъл таймс“ също от юни беше отбелязано, че „българите са разделени по въпроса за еврото. За едни то е шанс за интеграция, за други е заплаха за стандарта им на живот.“
Двойното обозначаване е и психологическа защита. Когато хората виждат цената в двете валути едновременно, рискът от изкуствено завишаване на цените намалява, а доверието в прехода се увеличава.
Етикети, касови бележки и административна яснота
Правилата обхващат и най-малките детайли. Етикетите на стоките трябва да показват и двете стойности. За опакованите стоки това ще бъде върху опаковката, а за насипните продукти на ценоразпис или табела. За услугите, като ресторанти и хотели, ще се изискват ценоразписи с двоен показател.
Касовите бележки също ще съдържат крайната сума и в евро, и в лева, като задължително ще е отбелязан и фиксираният курс. Това ще позволи на всеки клиент да провери дали изчисленията са правилни.
За бизнеса това ще означава сериозни инвестиции в софтуер и касови системи. В Хърватия например много малки магазини се сблъскаха с трудности при обновяването на системите си и се наложи държавата да удължи сроковете за въвеждане. В България правителството обещава по-активна подкрепа, включително информационни кампании и специални инструкции.
Административните правила може да изглеждат сухи, но именно те са гръбнакът на реформата. Ако касовата бележка е ясна, хората няма да се чувстват измамени.
Рекламации и защита на потребителите
При рекламация или връщане на стока правилото е ясно - сумата се възстановява изцяло в евро, дори ако първоначалното плащане е било в лева. Това е направено, за да няма спорове и обърквания. Паралелно с това Комисията за защита на потребителите ще следи за евентуални опити за изкуствено повишаване на цените. В Хърватия подобни проверки доведоха до санкции за десетки търговци, които бяха глобени за неправомерни практики. България също обещава строг контрол.
Доверието на потребителите е решаващо. Ако хората усетят, че държавата ги защитава от злоупотреби, те ще приемат еврото по-лесно. Ако обаче има съмнения за „евроинфлация“, целият процес може да бъде подкопан.
Влизането на България в еврозоната е историческа промяна, но за обикновения човек тя ще се усети най-силно на касата в магазина. Смесените плащания и правилото за рестото ще бъдат ежедневието на януари 2026 г., а двойното обозначаване на цените ще бъде гаранция срещу объркване и инфлационни страхове. Въпросът не е само технически, а и психологически, защото доверието на хората зависи от това дали ще виждат прозрачност и справедливост.
Както показа опитът на Хърватия, когато правилата се прилагат стриктно и комуникацията е ясна, преходът може да бъде плавен. За България това ще бъде не само икономическа промяна, но и тест за зрелостта на институциите.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
