Заемите за бизнеса и домакинствата ще продължат да нарастват през тази година и да следват плавна тенденция към ускоряване през периода 2022-2023 г. Това пише в тримесечния анализ на Асоциацията на банките в България (АББ) "Икономиката и банковият сектор на България" с данни за второто тримесечие на 2021 г.
В него експертите на браншовата организация се позовават на предвижданията в макроикономическа прогноза на централната банка. В тях се посочва, че продължаващото възстановяване на българската икономика създава благоприятни условия за дейността на банковия сектор, въпреки че нивото на икономическа активност е под равнището на същия период на миналата година. Това, в съчетание със съществуващата несигурност за развитието на икономическата среда, е предпоставка за повишаване на кредитния риск.
Въпреки това се очаква икономическата активност да достигне средногодишните си нива отпреди кризата, предизвикана от разпространението на COVID-19, догодина.
От Българската народна банка прогнозират, че депозитите в банковата система ще продължат да се увеличават със сравнително високи темпове в условията на положителни тенденции на пазара на труда и при ръст на заплатите, но ще следват постепенна тенденция към забавяне. Намаляването на несигурността, определено от допускането за овладяване на пандемията от COVID-19, ще допринася за постепенното ограничаване на спестяванията с предпазен мотив.
Заемите
В края на юни общата сума на кредитите, отпускани от банките и отчитани като салда се повишава с 6,2% на годишна база до 62,67 млрд. лева от 59,02 млрд. лв. в края на март.
В края на второто тримесечие на тази година обемът на потребителските кредити, според банковата статистика, възлиза на 13,62 млрд. лв., при 13,16 млрд. лв. тримесечие и 12,56 млрд. лв. година по-рано.
През второто тримесечие на тази година потребителските кредити бележат ръст от 8,4% на годишна база и 3,5% на тримесечна база.
Обемът на жилищните кредити се равнява на 14,62 млрд. лв., при 14,02 млрд. лв. в края на първото тримесечие на 2021 г. и 13 млрд. лв. в края на второто тримесечие на миналата година. Ръстът е от 4,3% на тримесечна база и от 12,4% на годишна база.
Депозитите
В края на второто тримесечие общата сума на спестяванията в банковата система нараства с 11,6% на годишна база, при 12% годишен ръст в края на март 2021 г. Депозитите на домакинствата са в размер на 63,79 млрд. лв., като техният дял в общата сума на спестяванията в системата е 65,9%. Към 30 юни общата сума на спестяванията на фирмите се повишава с 12,9% на годишна база при ръст от 16,1% в края на март 2021г., като те достигат 29,36 млрд. лв.
Кредитите за бизнеса се увеличават с 3,2% на годишна база до 35,56 млрд. лв. В края на юни заемите за предприятия (без овърдрафтите) бележат ръст от 3,6% на годишна база до 24,4 млрд. лв.
Намаление при лошите кредити
В края на март изтече срокът за подаване на заявления по предложения от Асоциацията на банките в България и утвърден от БНБ през април 2020 г. Ред за отсрочване и уреждане на изискуеми задължения към банки и дъщерните им дружества – финансови институции, от който се възползваха редица домакинства и нефинансови предприятия.
Към 30 юни общият брутен размер на одобрените кредити е 9,422 млрд. лв., от които 7,348 млрд. лв. за предприятия и 2,075 млрд. лв. за домакинства.
Към края на второто тримесечие обемът на необслужваните кредити (с просрочие над 90 дни; без централни банки и кредитни институции) спада дo 3,273 млрд. лв. от 3,322 млрд. лв. тримесечие по-рано.
Делът на необслужваните кредити средно за банковата система се понижава до 4,58% от 4,71%, колкото беше в края на март.
Към 30 юни необслужваните фирмени кредити възлизат на 1,916 млрд. лв. В сегмента на жилищните кредити се отбелязва понижение до 360,2 млн. лв. от 402,4 млн. лв., в сравнение с предходното тримесечие, докато необслужваните потребителски кредити са в размер на 876,1 млн. лв., спрямо 886,7 млн. лв. тримесечие по-рано.
Въпреки че нивото на необслужвани кредити е над средното за ЕС, характерна за банковата система в България е по-високата степен на покритие с обезценка на брутните необслужвани кредити, в сравнение със средното ниво за страните от ЕС.
Лихвени проценти
През второто тримесечие на тази година се наблюдава понижение на лихвените проценти по новодоговорените потребителски и жилищни кредити, както и по фирмените кредити в левове, спрямо първото тримесечие.
Лихвените проценти по новодоговорените депозити за домакинства се повишават, а тези за фирми бележат понижение в сравнение с първите три месеца на 2021 г.
Към края на юни 2021 г. годишният процент на разходите (ГПР), който, освен лихвата, включва и всички такси и комисиони, свързани с кредита, се понижава до 3,01% от 3,03% за жилищните кредити в левове и до 3,43% от 3,61% за тези в евро тримесечие по-рано. Нивото на ГПР при потребителските кредити в левове е 8,39% и 3,73% за тези в евро, при 8,42% и 3,68%, съответно, в края на предходното тримесечие.
В най-новото издание на АББ „Икономиката и банковият сектор на България“ се акцентира на влиянието на българската икономика, която през първото тримесечие на тази година отчита спад от 0,5% на годишна база заради понижение на нетния износ, докато частното потребление и правителственото потребление са с положителен принос.
Инфлацията възлиза на 2,2% на годишна база през второто тримесечие на тази година. В края на юни безработицата в страната намалява до 6%. Бюджетният излишък към 30 юни е в размер на 0,1% от БВП.
/investor.bg/
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
