Историческата среща на Конференцията на ООН за климата СОР 28 В Дубай обяви началото на края на петролната ера с приемането на документ за постепенното прекратяване на използването на изкопаеми горива до 2050 г.
Много експерти нарекоха приетите препоръките исторически, защото необходимостта от отдалечаване от икономическия модел, базиран на изкопаеми горива, беше регистрирана на преговорите на ООН за климата за първи път.
Въпреки това, формулировката на такъв преход е приета много широко и доста подходящо страните, които добиват суровините. Резолюцията дава възможност на всички участници в процеса да вървят по свой собствен път към целта – 2050 година, включително развитието на ядрената енергия и дори това, което касае природния газ.
Джон Кери, специален пратеник на САЩ за климата заяви: "Очевидно много хора тук биха искали да видят по-ясен език на горивото в това критично десетилетие. Но знаем, че това беше компромис между много партии".
Повечето малки островни държави вече носят тежко бреме поради въздействието на изменението на климата. Представителите на тези страни са разочаровани от съдържанието на документа, предава Евронюз..
Ан Расмусен, главният преговарящ на Самоа за климата, заяви: "Стигнахме до заключението, че необходимата корекция на курса не е постигната. Постигнахме постепенен напредък в сравнение с предишния подход към проблема. Това, което наистина трябва да направим обаче, е да променим действията си и нивото на подкрепа, от което се нуждаем, за да го направим".
Германският външен министър Аналена Баербок заяви, че за ЕС споразумението COP 28 е само отправна точка.
Макар в заключителния документ на COP 28 се призовава за "постепенно премахване" на изкопаемите горива до 2050 г, в текста не се посочва ясно поетапно премахване на въглищата, нефта и газа.
Тежките преговори
Редовната сесия на преговорите приключи в сряда сутринта със закъснение от повече от 12 часа. Основната точка на разгорещените нощни дебати беше формулировката на заключителния документ на конференцията, свързан с намерението на страните да се откажат от използването на изкопаеми горива.
Развитите страни и тези, които са най-уязвими от глобалното затопляне, се застъпиха за "пълно излизане от изкопаемите горива". Страните- производителки на петрол, газ и въглища обаче предложиха "постепенно намаляване" или "намаляване на потреблението и производството" на такива горива и накрая се наложиха. Окончателният документ включваше компромисна формулировка за желания "преход от изкопаеми горива в енергийните системи" до 2050 г.
Преходните горива
Споменават се различни начини за осъществяване на такъв преход и намаляване на емисиите на парникови газове: от увеличаване на поглъщането на емисии от естествените екосистеми, технологии за улавяне и съхранение на емисии, до използването на нисковъглероден водород, развитието на ядрената енергетика и дори използването на "преходни горива" (предимно природен газ като по-малко вредно изкопаемо гориво).
Саймън Стийл, изпълнителен секретар на Рамковата конвенция на ООН за изменението на климата, нарече заключителния документ "началото на края на изкопаемите горива", като заяви, че сега зависи от всички правителства и компании "незабавно да превърнат тези обещания в реални икономически резултати".
Отворените вратички
Представителите на гражданското общество и екологичните организации са по-критични при оценката на резултата от COP28. Например, Мрежата за действие по климата, която е Международна асоциация на организации и активисти, работещи по темата за климата, обяви, че текстът на заключителния документ съдържа много потенциални "вратички за фалшиви решения", докато размерът на финансирането за климата, събрано за развиващите се страни (за целите на намаляване на емисиите на парникови газове, адаптиране към изменението на климата и покриване на щети, към които не може да се адаптира) все още е недостатъчен.
Въпреки това за две седмици създаденият Фонд за загуби и щети успя да събере около 800 милиона долара, като ЕС, Германия, ОАЕ, Обединеното кралство, САЩ и Япония обявиха вноските си в него още в Дубай.
Според анализатори от Института за световни ресурси (САЩ) обаче, за да се постигнат глобалните климатични цели за ограничаване на температурния растеж на планетата, международните фондове за климата трябва да натрупват най-малко 4,3 трилиона долара годишно до 2030 г.
Сред другите решения на COP 28 бе това, че повече от 130 държави обявиха намерението си да утроят капацитета си за възобновяема енергия до 2030 г. Повече от 150 страни обещаха да определят отделна цел за емисиите на парникови газове от хранителния сектор, а над 120 държави подписаха Декларацията за климата и здравето, признавайки отрицателното въздействие на изменението на климата върху общественото здраве и обещавайки да модернизират здравните системи въз основа на климатичните рискове. Обещани в тази посока са почти 500 млн. долара.
Решения в епохата на войни
За втора поредна година срещата на върха на ООН за климата се провежда на фона на военни конфликти. Събитията в Близкия изток бяха особено видни в неофициалния дневен ред на COP28 - почти всеки ден активистите за климата провеждаха действия, косвено свързани с въпросите на правата на човека и ситуацията в Палестина.
Иранската делегация напусна преговорите почти в самото начало, а президентът й официално отказа да присъства на срещите заради участието на израелската делегация. Украинските климатични активисти пък протестираха срещу участието на руската делегация в конференцията и посещението на Владимир Путин в ОАЕ, представяйки в украинския павилион оценки за допълнителни емисии на парникови газове, дължащи се на военните действия.
Очаквано, Русия получи антинаградата "Fossil of the Day" от обществените организации.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
