Резкият спад на акциите на Дойче банк, който стресна инвеститорите в края на миналата седмица, изглежда, че е преодолян. В понеделник сутринта книжата на кредитната институция поскъпнаха с повече от 3%, до 8,83 евро. Това означава, че те възстановяват поне част от загубата си. Акциите на Commerzbank също повишиха цената си с три процента. Към момента книжата на DB поскъпват с над 5% до 8,98 евро за брой*.
Преди края на седмицата акциите на Deutsche Bank поевтиняха с 8,5%. На моменти цената на акциите се понижаваше с цели 15%, достигайки най-ниското си ниво от октомври насам.
„Германската финансова система като цяло се оказа устойчива въпреки сътресенията на финансовите пазари", заяви в понеделник председателят на Бундесбанк (германската централна банка, б. ред.) Йоахим Нагел в реч по случай 100-годишнината на застрахователната компания Badischer Gemeinde-Versicherungs-Verband. Европейската банкова и финансова система е „устойчива и стабилно позиционирана", заяви Нагел. Тя има силни капиталови и ликвидни позиции.
Председателят на Бундесбанк посочи също, че в случай на съмнение Европейската централна банка (ЕЦБ) вероятно ще предприеме мерки за овладяване на пазарна паника: системата на еврото разполага с „подходящи инструменти, за да се намеси по подкрепящ начин в случай на евентуална ситуация", каза Нагел.
В петък инвеститорите разпродаваха и от други европейски банкови акции, но пониженията при Deutsche Bank бяха особено драстични. В понеделник акциите на европейските банки също се възстановяват. Паневропейският индекс Stoxx 600 Banks се повишава с около 0,7%, като в началото на търговията ръстът беше още по-голям.
Сривът на акциите на „Дойче банк“, който в петък повлече надолу индексите на европейските банки по фондовите пазари на Стария континент, хвърли в паника инвеститорите, които започнаха да си задават въпроса ще се повтори ли ситуацията с втората по големина швейцарска банка "Креди сюиз", чиито акции също потънаха и се наложи спешна спасителна операция с поглъщане от по-голямата UBS.
Икономически анализатори от няколко влиятелни европейски вестника излязоха с версия за случващото се. Според тях сривът на акциите на Дойче банк е резултат от умелите финансови спекулации на няколко агресивни американски хендж фонда.
Това е мнението на Виктор Гойдка и Маркус Зидра от „Зюддойче цайтунг“, Федерико Фубини от „Кориере дела сера“, Марк Ангран от „Льо Монд“, Даниел Гино от „Льо Фигаро“ и други, пише Труд бг.
Според тях въпросните отвъдокеански хедж фондове, или иначе казано - мощните и често съвсем безскрупулни инвеститори, са се възползвали от моментната обърканост и неподходящи ходове в четвъртък на някои германски банки и покрай грешките им са оглозгали здраво „Дойче банк“.
Техни жертви може да се окажат и всички страни от ЕС поради тясната обвързаност на германските финанси с общоевропейските.
В интерес на истината, в петъчния срив на фондовите пазари няма конспирации, няма тъмни финансови фигури, които кроят интриги в задкулисието, като голямата далавера е сътворена по общовалидни правила.
И пропадането на акциите на „Дойче банк“, което повлече надолу котировките на банките от цялата Западна Европа, е просто резултат от забравянето на уроците от 2008 г., които светът трябваше да научи покрай фалита на американския финансов гигант „Лемън Брадърс“.
Поуката за банкерите от банкрута тогава бе, че фондовите пазари трябва да бъдат оставяни прозрачни, тъй като обратното може да забърка опасна експлозивна смес.
А според анализаторите на големите европейски вестници, точно това се е случило в четвъртък, когато зануляването на подчинените и конвертируеми облигации на закъсалия швейцарски кредитен колос „Креди Сюис“ налага увеличаване на доходността, която да бъде предложена на мощните инвеститори и съответно поражда нужда всички европейски банки да емитират нови облигации, за да попълнят изпразнилите си портфейли.
След краха на "Креди сюиз": Иде ли краят на високите лихви?
Пазарът бързо се фокусира върху разкриването на това кой ще го стори най-бързо, тоест най-напред и го правят две скромни германски банки - „Deutsche Pfandbriefbank“ и „Aareal bank“. Те имат дължими облигации, тоест ценни книжа за изплащане и спешно трябва да се рефинансират чрез емитиране на нови ценни книжа от същия тип.
И опитни във финансовите далавери играчи като американските хедж фондове или паричните институции, създадени с цел да генерират бързи доходи на собствениците си, прогнозират/предизвикват, това, което се случва - „Pfandbriefbank“ и „Aareal bank“ поемат по друг път. Вместо да изплатят дължимото на притежателите на облигациите, те трансформират ценните книжа в безсрочни задължения, нещо съвсем законно според действащите банкови нормативи.
Предприемат този ход, тъй като така заплащат по-малка цена, отколкото ако емитират нови облигации. При това според запознати подобно заиграване не им се случвало за пръв път. Но тъй като „облигационната рана“ на швейцарския колос „Креди Сюис“, на практика фалирал през предходните дни, все още не е зараснала, американските финансови акули прогнозират, че малко рискованият ход на двете скромни кредитни институции ще изплаши пазара.
Защо започнаха да наричат Швейцария "бананова република"
Съответно те се прицелват в „Дойче Банк“, като смятат, че заформящото се напрежение ще се стовари върху нейните акции. Съответно изграждат къси позиции към акциите на банката, тоест извършват продажба на нещо, което не притежават, с надеждата да го купят в бъдеще на по-ниска от продажната цена и така да реализират печалба. Накратко казано, разиграват коня си с цел да спечелят от акциите на най-голямата германска банка, без да ги притежават.
Освен това в четвъртък вечерта американските хедж фондове започват да купуват суапове за кредитно неизпълнение /CDS/ на самата „Дойче Банк“, чиято цена скача веднага. А CDS са деривати, тоест финансови инструменти, използвани срещу неизпълнение на задължения и могат да бъдат сравнени със застрахователните полици живот на дадена компания.
Но с една разлика - възможно е тези деривати да бъдат купени без да се притежават ценните книжа на компанията, все едно човек да се застрахова върху живота на друг. И хедж фондовете, сред които експертите предполагат да са били „Soros Found Management“, „Two Sigma Investments“ и „Coatue Capital“, удрят джакпота след като акциите на голямата германска банка се сриват в петък. И финансовите акули гушкат милиарди евро и от късите позиции, и от CDS, после се появява призракът на фалита на „Дойче Банк“.
В търсенето на причините за „оглозгването“ на голямата кредитна институция от отвъдокеанските финансови акули, повечето анализатори на авторитетните западноевропeйски медии се обединяват около една - отсъствието на регулиращите органи и в САЩ, и в Европа, които нито през 2008 г., нито през изминалите две седмици, са забранили каквото и да било с мирис на далавера.
А от край време за всички познавачи на фондовите пазари и за хората с елементарно икономическо образование е ясно, че развихрянето из борсите на парични институции като хедж фондовете, които не притежават акции в компании, но могат да си действат така, сякаш ги имат, е бензин в мотора на спекулациите.
Но има и нещо друго - оказва се, че зад фалита през последните десетина дни примерно на калифорнийската банка SVB на други кредитни институции в САЩ, стоят бивши и настоящи хора на Белия дом.
Като бившият съветник на Белия дом Лари Съмърс, който поиска от американското правителство да изплати всички многомилионни депозити в „SVB“, без да обясни, че работи за фонд, който разполага с парите на тази банка. В прикриването на машинациите не можеха да не присъстват рейтинговите агенции и одиторските колоси - няколко седмици преди SVB да се срути „Mody’s“ u даде висок рейтинг, KPMG пък гарантира, че балансите u са съвсем наред.
А сякаш без да иска главният изпълнителен директор на SVB Грег Бекер е бил в директорския борд в клона на Федералния резерв в Сан Франциско, който е трябвало да контролира неговата банка.
И Бекер продава акциите си в SVB две седмици преди тя да фалира, ръси многоцифрени бонуси на топ мениджърите си, отпуска на близки и познати заеми на поразия без гаранции, сякаш е бързал да разхвърля плячката.
Така че нищо чудно скоро да се появят конкретните имена на близки до Белия дом експерти, които къде по политически причини, къде от алчност, са тикнали към бездната на фалита едни от най-мощните до неотдавна европейски банки.
Но ако се вярва на кореспондента в САЩ на в. „Кориере дела сера“ Федерико Рампини, изглежда близките до властта виртуози на висшия финансов пилотаж са заложили под „Уолстрийт“ мина от близо 650 млрд. долара.
Става дума за държавни облигации на САЩ, които не могат да бъдат изплатени на притежателите им при падеж поради вдигнатите уж заради борбата с инфлацията лихвени проценти и автоматически стават задължения на пласиралите ги банки.
А самата нюйоркска борса няма как да обезвреди тази мина, Белият дом няма интерес да го стори, тъй като малко или много става дума за похарчени от него пари, може би най-вече покрай войната в Украйна.
И за да не избухне мината и за да не разклати финансовата и икономическата система на САЩ, дългът трябва да бъде платен от някого. А как може да бъде сторено това, показаха миналия петък печените във финансовите хватки отвъдокеански хедж фондове.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
