Петък е пазарен ден в Крумовград. И този петък на пръв поглед всичко е както обикновено – рано сутринта мъжете се бръснат в любимата от соца бръснарница срещу хотел "Ахрида", а после пият кафе, похапват бюрек и обсъждат последните новини в заведенията на центъра. На сергиите са наредени едри колкото длан червени и зелени чушки, има изобилие от грозде, сливи, праскови, дини.
На скарите се въртят пилета, кюфтетата и кебапът разнасят уханията си из целия район. Но още от сутринта си личи, че този петък – 23 август, е някак по-различен от другите. Градът е пълен с гости не само от цяла България, а и от чужбина. Пред стадиона, който е от другата страна на улицата точно срещу пазара, от сутринта е има коли на полицията и жандармерията. Мълвата вече е разнесла, че на игрището се очаква да кацнат с хеликоптер първите хора на държавата – премиерът Бойко Борисов и председателят на Народното събрание Цвета Караянчева. Затова от рано хората хем наглеждат стоката си и чакат купувачи, хем бързат да заемат стратегически места, за да не изпуснат големците. Никой на пазара не си спомня такива хора да са идвали в Крумовград през последните години.
Причина за стълпотворението от гости в Крумовград е официалното откриване на рудника на „Дънди Прешъс Метълс” – първият новоразработен в България за последните 40 години. Хората дълго време са се страхували, че добивът на злато ще отрови водата и земята им и ще убие новия земеделски поминък – чушките, които все повече ги отървават от робския труд на тютюневите ниви. Но вече са се успокоили, че канадските инвеститори правят всичко възможно, за да запазят природата чиста. А когато си тръгнат, да оставят хълма Ада тепе такъв, какъвто е бил преди да започнат работата по мината през 2016 г.
Рудникът на Ада тепе, където траките са вадели злато още преди 3500 г., попада в защитената зона НАТУРА 2000. Първият проект за добиването на метала е направен още в началото на новия век по всички правила и стандарти. „Наложи се изцяло да го прекроим, за да отговорим на всички притеснения и да спечелим доверието на хората”, казва изпълнителният директор на „Дънди Прешъс Метълс Крумовград” инж. Илия Гърков. Бавно и полека, стъпка по стъпка, след много разговори с местните хора, с градската управа и с природозащитни организации, всичко е направено така, че крумовградчани да са спокойни за чистотата и на водата, и на въздуха, и на земята си. Това отнема 15 години, но днес проектът е световен пример за индустрията как компания и общност могат да работят заедно. Има и оценка от Еврокомисията като най-добре работеща мина в хармония с екологията.
А фирми от цяла Европа и извън нея искат срещи с инж. Гърков и екипа му, за да се запознаят с българския опит.
Тръгваме към находището „Хан Крум”, което е на около 3 км южно от Крумовград, за да видим с очите си как от скалите се изважда златото. Пред нас върви водоноска и оросява пътя, за да не се вдига прах. Това се прави постоянно, за да не се допуска запрашаване на въздуха и в най-горещите и сухи дни на годината.
Горната част на хълма Ада тепе е като отрязана, там е мината, разположена на площ от 95 хектара. Теренът, който се разработва от 485 м над морското равнище, се терасира през 5 метра, а дъното на рудника ще е на 120-130 м дълбочина. Първото промишлено взривяване е било на 3 юли 2018 г., а от 1 юли 2019 г. е започнал добивът. Багерите разкопават терена, а камионите свалят рудата надолу към фабриката. Полетата, подготвени за взривове, са разчертани с ленти в различни цветове според съдържанието на ценен метал в рудата. Гърми се вторник и четвъртък след обяд, а това, което чуват хората, е като че са изтрещели няколко пиратки, обясняват от компанията.
„Използваме технология, която не се прилага никъде в Европа”, казва инж. Любомир Хайнов, оперативен директор в компанията.
Той обяснява, че рудните тела са много малки – по 2-3 метра руда, която се редува с баластра. Когато се намери рудата, по периферията полето се сондира, слагат се сензори, а маркшайдерите записват координатите. След взривявенето рудата се измества, но маркшайдерите намират сензорите и правят нов чертеж. Той се зарежда в компютъра на багерите, които имат GPS. Така самият багер дава сигнал на своя оператор къде точно да работи. После рудата се извозва към фабриката, а баластрата е предназначена за другото ноу хау на „Дънди” в Крумовград – интегрираното съоръжение.
То било измислено, тъй като хората се страхували от събирането на отпадъка в класическо хвостохранилище, за което е нужна огромна площ. Затова сега от баластрата се изграждат една върху друга специални клетки, дълбоки 10 метра. Те са на стръмния склон, който слиза към река Крумовица. Дъното им е покрито със специален геотекстил. В такива клетки се събират водите от рудника заедно с отпадъка, който носят. А в него остават 0,4 грама злато и 2 гр. сребро на тон.
Ценният метал не се извлича напълно заради щадящата природата технология – единственият реагент е калиев амилов ксантогенат. Така извличаното злато е 85%, а среброто – 70-75%. Не се използва по-ефективният метод – с цианид, заради силния отпор от страна на местните хора и природозащитниците. „Дънди” реши да намали печалбата си, но да се съобрази с общността и с ограниченията, които налага НАТУРА 2000, обясняват от компанията.
След като съоръжението се напълни, а пастата изсъхне за няколко седмици и стане като тъмна глина, то се покрива с изолация. А отгоре с баластрата се гради ново. Вече има 3 запълнени клетки, в момента работи четвърта. И веднага след като една клетка се запълни и запечата, започва рекултивацията на терена. Стените се покриват с кокосово зебло, а отгоре се слага почвата, която е била на това място и е съхранена. Треви и малки храстчета вече са избуяли на първите клетки.
„Сега сме на кота 320 метра, трябва да стигнем до 440. Когато работата по рудника приключи след 8 г., ще засадим и дървета – борове и други, които са растяли тук преди да започнем нашата дейност”, казва инж. Хайнов. Така хълмът, който е скъсен от траките с 10-12 м, ще остане с още 120-130 м по-нисък след като си тръгне „Дънди". Но пак ще е толкова див, колкото е бил преди да дойде компанията. Там ще се върнат и двата вида защитени костенурки, които са маркирани с чипове и една по една са пренесени зад оградата, опасваща мината. А водата от рудника, използвана в затворен цикъл, се пречиства до питейна и в нея вече се е завъдил живот - попови лъжички и малки сомчета.
След като се изкопае, рудата се превозва към трошачните цехове. Минава през няколко мелници, които я стриват до 30 микрона. После следва флотацията /обогатяването/, а накрая се получава златният концентрат - фин като брашно черен прах. Той се слага в специални чували, събиращи по 1 тон, като във всеки има най-малко 350 грама злато и сребро. „Фабриката работи по-добре от очакваното и в някои чували има и до 1000 грама ценен метал”, каза инж. Хайнов.
От планиран добив на 850 000 тона руда на година се очаква производството на 85 000 тройунции златен концентрат.
Инженер Хайнов обяснява и каква е била технологията на траките, които са взели най-богатата част от находището на Ада тепе: парчетата руда са хвърляни в огъня, за да се нагорещят, след това са охлаждани в студена вода, като процедурата се е повтаряла няколко пъти, а после се натрошавани с хромели. След това парчетата са слагани в специални съдове под формата на корито. След нагряване златото, който е по-тежко от останалите съставки, потича през специално чучурче.
Тази технология, възстановена и изпробвана от археолозите, доказва, че траките наистина са най-старите миньори, добивали злато.
А според легендата, точно от добит от Ада тепе ценен метал е изкован мечът на Ахил, с който той се е бил в Троянската война.
Сега проби от златния концентрат вече са разпратени до няколко металургични завода у нас и в чужбина за тестове. Всеки от тях трябва да прецени дали му е изгодно да работи с тази суровина и да предложи цена. А „Дънди” ще избере най-изгодната оферта. След това златото става собственост на металурзите. То най-често се продава на борсата за ценни метали в Лондон. А от борсовите цени на добитото през годината злато и сребро в концентрата зависи концесионното възнаграждение от 1,44%, което "Дънди" плаща на държавата, като част от парите ще отиват и за община Крумовград.
Очакванията на канадската компания е да бъдат произведени 21 тона златен концентрат в следващите 8 г.
От компанията търсят възможности за удължаване на живота на рудника. Сондажите на дълбочина до 2 км обаче не са открили нищо.
Правят се и проучвания до 40-50 км наоколо, но дали ще се намери находище, чието разработване ще е технологично възможно и икономически целесъобразно – все още не е ясно.
Инвестицията на канадската компания досега е за 164 млн. долара.
А какво ще се случи с Крумовград след като "Дънди" си замине? Сега, благодарение на високите заплати, които компанията плаща на наетите от нея 229 местни жители, както и работата, която дава на различни фирми-доставчици, стандартът на живот в града доста се е вдигнал. Много от гурбетчиите се завръщат, за да работят близо до дома и семействата си. Но притесненията бяха, че всичко ще свърши с изтичането на концесионния договор.
"Канада е много социална държава и хората там са свикнали да са отговорни към другите", обясняват български служители в компанията. Доказателство, че "Дънди" иска да се погрижи за хората в Крумовград и след като си тръгне оттук, е фондът с 5 милиона долара, който учредява. А той ще финансира проекти само на местни хора, които нямат нищо общо с минния бизнес и ще отворят работни места в Крумовгард. Така за чушките може да има консервен комбинат, който да ги превръща в лютеница. Да се отворят кланици, месарски цехове, да се гледат пчели, билки. И дори да се произвежда най-скъпата подправка шафран, тъй като районът е благоприятен за отглеждането на ценния минзухар.
С парите от фонда, който финансира безвъзмездно половината от проекти до 400 000 лева и е гарант пред банката за нисколихвени заеми, може да се вдигнат и нови хотели. Тъй тъй като историческият туризъм несъмнено има бъдеще тук - особено след изграждането на музейната сбирка с артефактите, открити при археологическите разкопки на Ада тепе. А може да се появят и съвсем нови бизнеси, като например производството на дограма, която да отива изцяло за износ.
Всичко това предстои. А бъдещето за Крумовград изглежда добро.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
