Водещото българско адвокатско дружество „Попов, Арнаудов и партньори“ представи актуални правни проблеми, пред които е изправен бизнесът в края на пандемичната 2020 година.
Галин Попов - главен управляващ съдружник, и Емилиян Арнаудов - управляващ съдружник на кантората, представиха някои от най-чувствителните за гражданите и бизнеса законодателни теми.
Начало на събитието се даде с измененията в Закона за устройство на територията за облекчаване на административната тежест и какво би се постигнало със стандартизацията на административните услуги и създаването на единен регистър по устройство на територията. Темата беше разгледана от Адв. Елеонора Сергиева, Ръководител Направление “Публично право и проекти”. Очаква се Народното събрание да гласува на второ четене предложения в ЗИД на ЗУТ, насочени към намаляване на административната тежест. Предложенията включват въвеждане на стандарт на административните услуги, което ще доведе до значително облекчение с уеднаквяването и предоставянето по един и същи начин на над 12 000 услуги в общини и районни администрации. Създаването на единен публичен регистър за устройството на територията, от своя страна, ще предостави възможност за централизация и обединяване на над 2300 регистъра, а данните в тях ще са достъпни по електронен път.
Адв. Сергиева коментира и обявената противоконституционност на текстове от Закона за устройство на територията, дали гражданите и бизнеса ще могат да обжалват общите устройствени планове и как се променят сроковете за отчуждаване на имоти за зелени площи. На практика, това означава, че гражданите и организациите ще могат да оспорват общите устройствени планове по съдебен ред във връзка с планове, които все още са в процедура на разработване и приемане. За гражданите и организациите остава и възможността да бъдат обезщетени за вредите, причинени им от неконституционносъобразния акт, стига да съумеят да ги докажат.
Адв. Десислава Цветкова, Ръководител Направление “Събиране на вземания“, разгледа темата за внесеното предложение за десетгодишна абсолютна давност, чрез промени в Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и нейното приемане на второ четене от Правната комисия през изминалата седмица. Ако този проект бъде приет на второ четене в пленарна зала и след това бъде подписан от президента, абсолютната давност, която до момента е непозната в българското частно право, ще бъде въведена в законодателството ни. Тази законодателна инициатива беше породена от желанието за премахване фигурата на „вечния длъжник“, като абсолютната давност беше представена в мотивите към законопроекта и като алтернатива на другия обсъждан вариант за справяне с проблема – създаването на процедура за фалита на физическите лица или т.нар. „потребителска несъстоятелност“. Същевременно, в края на миналия месец в НС беше внесен Законопроект за защита на ФЛ при неплатежоспособност, като отговор на задължението на България да транспонира т. нар. Директива за преструктурирането и несъстоятелността. Липсва единна концепция за разрешаването на проблема с вечния длъжник. Законодателят следва да създаде адекватни правила за защита на всички противоречиви интереси, като съобрази добрите европейски практики и спецификите на обществените отношения у нас.
Адв. Цветелина Стоилова, Ръководител практика Корпоративно право, банки и финанси, разгледа промените в Закона за енергетиката, според които, считано от 1 октомври 2020 г., всички небитови потребители на електрическа енергия, чиито обекти са присъединени на ниво ниско напрежение преминаха на свободния пазар на електроенергия. Преди това, свободният пазар, беше задължителен само за по-големите небитови потребители.
В рамките на 9-месечния гратисен период – до 30.06.2021 г., потребителите имат право да изберат нов доставчик, сключвайки договор за доставка на енергия по свободно договорени цени. Тези, които не сключат договор с търговец на електрическа енергия, до тази дата, ще се снабдяват от доставчик от последна инстанция при по-високи цени. Очаквано предимство от преминаването към свободен пазар е поевтиняването на електрическата енергия, вследствие от конкуренция между търговците, както и възможността потребителите да договарят условията за доставка със съответния търговец.
Необходимостта от промени в Търговския закон в ситуацията на пандемия също бяха тема на адв. Стоилова. Условията на пандемия, ограниченията на пътувания и прилагането на мерки за спазване на социална дистанция, довеждат до въпрос относно нормалното функциониране на дружествата и възможността за провеждане на неприсъствени заседания на управителните органи. Търговският закон изрично допуска възможността за приемане на неприсъствени решения от Общото събрание на съдружниците в ООД, ако всички съдружници са заявили писмено съгласието си за решението. Същото е валидно за решенията на съветите на АД, ако тази възможност е предвидена в устава на съответното дружество. Липсва изрична уредба относно вземането на неприсъствени решения от Общото събрание на акционерите в АД, което създава определена несигурност и нормативното уреждане е препоръчително. Не би следвало да има пречка уставът на дружеството да предвиди възможност за неприсъствено решение, в случай, че интересите на дружеството и всички акционери са защитени – такава хипотеза би била съгласие на всички акционери с решението по същество. Изрична уредба на въпроса, свързан с възможността за провеждане на общо събрание чрез използване на електронни средства е предвидена по отношение на публичните дружества, като тази уредба може да бъде ползвана като основа за промени в Търговски закон.
Адв. Стоилова засегна и темата за чуждестранните инвеститори и затрудненията, които могат да срещат при откриване на банкова сметка, вследствие на прилагането от страна на банките на мерките срещу изпирането на пари. Това е практически проблем, с който инвеститори често се сблъскват и който води до съществени затруднения за започване и развитие на бизнес в България. Приетият през 2018 г. Закон за мерките срещу изпирането на пари, дава възможност за противоречиво тълкуване и води до чувствително намаляване или преустановяване на откриване на нови банкови сметки на български дружества, със собственици на капитала чуждестранни физически или юридически лица. Не са малко случаите на закриване на съществуващи банкови сметки, което блокира дейността на дружеството, без банките да са задължени да информират дружествата за причините зад това решение. Освен усложнената процедура за откриване на банкова сметка, допълнителни затруднения за бизнеса създават неоправдано дългите срокове за предварително проучване, както и високите такси на част от банките. Често няма конкретна и произтичаща от законово основание причина за отказ, а по-скоро сключването на договор със съответното дружество би довело до възможни усложнения за банката, произтичащи от необходимостта от събиране на допълнителна информация, провеждане на различни допълнителни проверки по реда на закона. Това от своя страна създава сериозни усложнения за чуждестранни инвеститори, водейки до техния отказ от развитие на дейност на територията на страната.
Адв. Христо Копаранов, Ръководител практика Защита на конкуренцията, съответствие и регулации, разгледа темата за транспониране на Директива 2019/1 през 2021 г. и дали ще има право КЗК да претърсва личните автомобили и домове на мениджъри, както и при какви условия. В директивата се предвижда задължение за държавите-членки да осигурят в срок до 4 февруари 2021 г. засилени правомощия за ведомствата за защита на конкуренцията. Целта е да се гарантира, че те ще са ефективни по отношение типичното право за защита на конкуренцията, а не странични дейности. На практика това трябва да доведе до съсредоточаване на усилията на КЗК в няколко основни области – борбата с картелите и със злоупотребилите с господстващо положение, както и в застъпничество за конкуренцията и контрола върху концентрациите на стопанска дейност.
Най-интересната промяна идва от по-широките правомощия, които КЗК ще придобие. Към момента тя има правото, след одобрение от съд, да прави претърсвания без предупреждение и да изземва документи, компютри и кореспонденция, които намери. Предприятията не могат да откажат да съдействат на КЗК и глобите при възпрепятствани проверки са огромни. След промяната, служителите на КЗК ще могат да проверяват и лични жилища и автомобили на управляващите предприятията. Досега тези широки правомощия се отнасяха само до офиси и помещения, ползвани от фирмите, но не и до лични такива. На практика, това означава, че при съмнения за картел вероятно ще могат да влязат в лична собственост на управителя на някое от засегнатите предприятия, да претърсят и изземват документи и доказателства. Как точно ще бъдат уредени тези правомощия и как ще се гарантира, че КЗК няма да злоупотребява с правата си, предстои да видим.
Адвокатско дружество „Попов, Арнаудов и партньори“ е създадено пред 1998 г. Кантората развива дейност в 3 основни направления – Частно право, Публично право и Проекти, и Събиране на вземания (съдебно и извънсъдебно). Кантората има дългогодишен процесуален опит – по съдебни, административни, данъчни и арбитражни дела, представителство пред Комисия за защита на конкуренцията. Кантората има водеща позиция в създаването на концепция и правна рамка за електронното правосъдие, електронното управление и административната реформа.
В края на 2017 г. кантората бе отличена за „Кантора на годината в България”.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
