София. Преди дни у нас беше даден официалният старт на строителството на българския участък от газопровода "Южен поток". Покрай активизацията около дейностите по изграждането на тръбата обаче втората новина някак си остана на заден план. А тя е почти толкова важна за България, колкото и инвестицията и работните места, които ще получим покрай строежа на газопровода. Става въпрос за втория протокол, който миналия четвъртък подписаха председателят на Управителния съвет на "Газпром" Алексей Милер и изпълнителният директор на Българския енергиен холдинг (БЕХ) Боян Боев.
Той гарантира, че когато "Южен поток" заработи, това ще става точно както изискват българското и европейското законодателство. По-конкретно, по тръбата ще могат да пренасят газ и други дружества, освен акционерите в проектната компания "Южен поток-България", където по 50% имат БЕХ и "Газпром". С други думи, така се спазват изискванията на Третия либерализационен пакет на ЕС, който изисква всяка нова енергийна инфраструктура да предоставя достъп до услугите си и на трети страни. Именно по този начин България освен руския газ, който ще транспортира по "Южен поток", ще може да изнася и собствен. И да печели дори повече от сумите, които ще получава от транзитните такси. Това най-вероятно ще бъде възможно, ако проучванията в т.нар. блок "Хан Аспарух" в дълбоката част на Черно море докажат сериозни залежи. Когато се пристъпи към добив, и, ако той надхвърля това, което би могло да се ползва от родните потребители, за остатъка ще се търси пазар. А "Южен поток" реално ще даде на българското синьо гориво доста потенциални клиенти. Такива биха могли да се появят по цялото му трасе, което минава през Сърбия, Унгария, Словения и накрая достига до Италия, където пък пазарът е най-голям.
Българският газ от "Хан Аспарух" обаче има и алтернативен маршрут до Европа. Той би могъл да се пренася и през Румъния. В началото на следващата година се очаква да заработи междусистемната връзка Русе-Гюргево. Към момента там има известен проблем, тъй като засега газът може да тече само в посока от България към Румъния. Причината е, че северните ни съседи трябва да изградят компресорна станция, която да тласка синьо гориво към нашата страна. В обратната обаче проблем няма. Така, ако мине през тръбата под Дунав, българският газ би могъл да достигне не само до румънските потребители, но по местната газопреносна система - и до Унгария, с която тя е свързана. По-натам нашият газ може да стигне до Австрия и по-конкретно до европейския газов хуб в Баумгартен, от който си купуват газ много държави. Точно до него трябваше да достигне и газопроводът "Набуко".
Добив след 2020 г.
България ще може да добива собствен газ от находището "Хан Аспарух" в началото на 20-те години на този век. Това заявиха пред "Стандарт" от централата на OMV във Виена. Проучвателните дейности от консорциума, в който освен австрийската компания влизат още френската Total и испанската Repsol, вече реално започнаха. Ден преди старта на "Южен поток" Министерски съвет издаде разрешение на норвежкия научноизследователски кораб Princess да прави изследвания между 1 ноември и 15 декември. Става дума за 2D и 3D сеизмични проучвания, уточняват от OMV. Планирано е до края на 2013 г. те да бъдат приключени, както и изследванията на самото морско дъно. За 2014 г. е планирано получените данни да бъдат систематизирани и анализирани. Освен това ще трябва да се изпълнят и дейностите по подготовката на сондажните проучвания.
От OMV засега се въздържат от коментар какви са очакванията им за количествата газ, които могат да бъдат открити в блока. "На този етап е твърде рано да се говори за потенциалните запаси в "Хан Аспарух". Това ще бъде възможно да се каже, когато бъдат проведени сондажните проучвания", казват от дружеството. Всичко предвидено като изследвания засега би трябвало да приключи през 2017 г., когато изтича проучвателният период според договора, подписан между консорциума и държавата. От OMV заявяват обаче, че при необходимост може да се наложи да поискат удължаване на срока. В случай че се докаже наличие на природен газ или нефт, ще са нужни няколко години за допълнителни проучвания и оценки. При положителен сценарий и икономическа целесъобразност за разработка на находището ще се пристъпи към изграждане на необходимите за добив съоръжения. Това също ще отнеме години, тъй като става въпрос за плаваща система, която ще работи на повече от 2000 метра под морското равнище. Ако всичко върви по график и няма пречки, реалният добив на газ от блок "Хан Аспарух" и доставката му до потребители в България и в чужбина би могла да започне в началото на следващото десетилетие, обясняват от OMV.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
