Инж. Драгомир Драганов има над 40 години опит в минната индустрия и постижения във всички аспекти при оценка на ресурсите и запасите от метални полезни изкопаеми; предпроектни проучвания; проектиране на минните работи в открити рудници и оценка на икономическия риск.
Инж. Драганов е магистър инженер по геология и проучване на полезни изкопаеми от Минно-геоложки университет "Св. Иван Рилски" - София.
Председател е на Управителния съвет на Българска минно-геоложка камара, член на Управителния съвет на КРИБ и асоцииран член на Балканския минен конгрес. Носител на редица отличия за ценен принос към минното дело.
Инж. Драганов е изпълнителен директор в "Елаците-Мед" АД, част от Група ГЕОТЕХМИН и допринася за устойчивото и технологичното развитие на дружеството.
- До 2042 г. за България има средносрочна перспектива за добив и преработка на медни и полиметални руди, съдържащи някои стратегически и критични суровини
- При действащата регулаторна рамка и тенденцията за непрекъснат натиск към инвеститорите за ограничаване на дейността им не съм оптимист за дългосрочното развитие на бранша
- Привличаме млади хора още от ученическите и студентски скамейки, казва инж. Драгомир Драганов, председател на Българската минно-геоложка камара и изпълнителен директор на Елаците – Мед АД в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Инж. Драганов, преди три месеца БМГК беше организатор на Европейския минен бизнес форум в София, където очертахте основните тенденции, проблеми и перспективи пред сектора. Там се обсъждаше и влезлият в сила през март Законодателен акт на Европейския съюз за суровините от критично значение. Човек неминуемо си задава въпроса кои са и защо са наречени така суровините от критично значение що се отнася до България и какви са перспективите за развитието им в идните години, ако не и десетилетия?
- 34 са идентифицираните суровини от критично значение, 17 от тях са определени като стратегически. Тяхното значение се очаква да нараства експоненциално по отношение на доставките, за които има сложни изисквания за производство и по тази причина има по-голям риск от проблеми с доставките.
Суровини от критично значение са: никел, природен графит, хелий, ниобий, галий, манган, метален титан, антимон, германий, фосфор, фелдшпат, метален силиций, кобалт, арсен, алуминий, коксови въглища, флуорит, фосфорит, магнезий, скандий, литий, тантал, ванадий, волфрам, хафний, стронций, барит, бисмут, бор, берилий, мед, метали от групата на платината, леки редкоземни метали, тежки редкоземни метали
Стратегически суровини са: никел, природен графит, галий, манган, метален титан, метали от групата на платината, тежки редкоземни метали, леки редкоземни метали, германий, литий, волфрам, бисмут, бор и мед.
Към настоящия момент до 2042 г. за България има средносрочна перспектива за добив и преработка на медни и полиметални руди, съдържащи някои от тези метали, класифицирани като стратегически и критични. При действащата в момента регулаторна рамка и тенденцията за непрекъснат натиск към инвеститорите с цел ограничаване на дейността им, както и състоянието на ресурсите от такива руди, не съм оптимист за дългосрочна перспектива към добива и преработката на тези суровини.
Към момента не се осъществява добив на флуорит, манган и други класифицирани като стратегически суровини от български находища.
- И вие, и други експерти от минната индустрия предупреждавате, че непрекъснато се увеличава потреблението на суровини в ЕС. Как виждате задоволяването на повишеното търсене и може ли ЕС сам да осигурява повечето от земните елементи, от които се нуждае?
- ЕС не е в състояние и няма суровинния потенциал сам да задоволи нуждите си от стратегически и критични суровини. Намеренията са да се облекчи регулаторната рамка и да се предвидят мерки за стимулиране на компаниите, търсещи, проучващи и добиващи такива суровини така, че да е възможно максимално оползотворяване на суровинния потенциал на Европейския съюз.
- Колко сериозна е конкуренцията на пазара на суровини с останалата част на света? Колко взаимнозависими са производителите на суровини от различните райони на планетата?
- Конкуренцията е сериозна, тъй като неголям брой страни държат контрола върху голяма част от тези суровини и те ще правят всичко възможно да запазят лидерските си позиции. Това са страни, чиито природни дадености са предпоставка за водещата им роля и тяхната вътрешна политика е насочена към стимулиране развитието на добивната индустрия. Това са държави, за които минния бизнес е традиционен и за част от тях структуроопределящ.
Без суровините от критично значение повечето индустрии и обществото не биха могли да функционират, тъй като те се срещат в много ежедневно използвани уреди и продукти, които са от съществена важност за икономиката.
Ще дам някои примери за приложението на технологиите: вибрационна технология в телефоните - волфрам, електрически автомобили - литий, кобалт и никел, вятърни турбини - бор, полупроводници - силиций, производство на стъкло и производство на торове, стимулиращи растежа на растенията - борат, производство и управление на самолети - магнезий и скандий.
- Как виждате защитата на националния интерес на България в енергетиката като цяло и в минния сектор в частност? Как страната ни да съхрани позициите си на регионално и европейско ниво, като отчита новите изисквания в Евросъюза?
- Няма да коментирам енергийния сектор като цяло, тъй като не считам, че притежавам необходимата експертиза да изказвам становище по този въпрос. Ще се спра само на сектора за добив на въглища и смятам, че затварянето на въглищните централи, без да са разгледани алтернативите при използването на въглищата за производство на електрическа енергия, без да се внедрят съвременни технологии за минимизиране на въглеродния отпечатък от тази дейност, е грешка.
Въглеродният отпечатък от процеса на добив на въглища е минимален, там големият проблем е нарушаването на ландшафта и това как се възстановява той след приключване на добивната дейност.
- Може би бъдещето на индустрията е в редките минерали? От борсовите бюлетини научаваме, че непрекъснато растат цените на метали като злато, литий, мед? Все повече от по-малко известните метали от Менделеевата таблица стават значими за индустрията. Има ли ги у нас? Ако ги няма, откъде е най-добре да ги внасяме?
- По отношение на лития към момента няма данни за потенциала на нашата територия и не съм много оптимистичен за намирането на големи находища. Има известен потенциал в страната по отношение на редките елементи, но е необходим преглед на наличната информация от предишни проучвателни работи и нова оценка за този потенциал. В момента ние сме един от водещите производители на медни концентрати в Европа като в различните години сме на трето или четвърто място. Имаме сериозен потенциал за добив на злато, но за съжаление, спънките за реализация на този потенциал са огромни. Можем да ги внасяме от различни страни, но в основата на стратегията на ЕС за металите, нужни за зеления преход, е да се увеличи добивът в самия ЕС, за да се намали зависимостта от трети страни.
- Секторът на добива на минерали и суровини в Европа явно се чувства притиснат и какво иска той от съюза, държавите, политиците?
- Стимули и облекчаване на регулаторната рамка, стабилност на политическата и бизнес среда, за да бъде тази индустрия конкурентноспособна. Това е от полза за икономиката и за обществото, тъй като добивните компании са едни от най-големите инвеститори и данъкоплатци.
- Вие управлявате компанията Елаците-Мед - един от флагманите на миннодобивната индустрия в България. Какви са предизвикателствата пред вашия бизнес и как се справяте с тях?
- Най-сериозното предизвикателство е осигуряване на дългосрочна перспектива за заетост на нашите работници и служители и в това отношение очакваме разбиране и съдействие от политиците и представителите на държавните институции. Практиката ми до момента е показала, че в крайна сметка ние винаги намираме общ език и заедно можем да работим в защита на обществения интерес.
- Бизнесът в България, а в частност и минерално-суровинната индустрия да се оплакват от липса на работна ръка. Във вашия сектор образованата работна ръка има голямо значение. Как подсигурявате квалифицирани работници и как виждате бъдещето на професията, която и самия вие упражнявате?
- Да, намирането на квалифицирана работна ръка става все по-голям проблем и затова ние сме се насочили към практиката да привличаме млади хора от ученическите и студентски скамейки да ги обучаваме, да им предлагаме подходяща мотивация, за да бъдат членове на нашия колектив. Развиваме всяка година стажантска и стипендиантска програма, подкрепяме дуалната форма на обучение. Елаците-Мед е само един от примерите в БМГК и в българската минна индустрия, които показват, че специалисти с висше, средно и средно професионално образование могат да работят при много добри условия на труд, да получават високи възнаграждения за дълъг период от време и съответно високи пенсии.
- И към още една традиция се обръщаме в това интервю, а именно посрещането на празника на миньора, който е се чества официално на 18 август. Какво е вашето послание към колегите ви и какви съвети бихте отправили към тях?
- Не бих могъл да отправя друго послание освен това, което ни е завещал нашия патрон Св. Иван Рилски: "Бъдете единни и имайте мир помежду си!". Желая здраве и благоденствие на всички работили и работещи в минерално-суровинната индустрия!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
