„Стандарт" и www.ewminteractive.com започват нова рубрика, предлагаща различен от общоприетия поглед върху финансовите пазари и връзката им с редица финансови, макроикономически, политически и социални събития по света. В предстоящите статии ще получите интересни анализи и неочаквани отговори на въпроси като „могат ли кризите да бъдат предвиждани и кой е виновен, когато те настъпят?", „какво причинява националистическите настроения в определени региони по света?" или „каква е истинската причина най-футболната страна в света да се бунтува срещу световното първенство по футбол?". А ако отговорът на всички тези въпроси се окаже един и същ? Проследете в най-новата рубрика на „Стандарт".
Има ли начин икономическите кризи да бъдат предвидени?
Има ли начин икономическите кризи да бъдат предвидени? Има ли начин да знаем, че наближават и да се подготвим преди да са настъпили, вместо да гадаем какво ги е предизвикало, когато вече е късно? Има ли изобщо виновник или търсим такъв, за да оправдаем невежеството си, както древните хора обвинявали боговете за изсъхналата реколта?
Природните процеси са циклични. Замислете се за смяната на деня и нощта, за смяната на сезоните, за приливите и отливите, за въртенето на планетите около Слънцето, за миграцията на някои животински видове. Всеки цикъл се състои от фази. След приключване на последната от тях, цикълът започва отначало.
През 1938 година Ралф Нелсън Елиът, счетоводител от Канзас, публикува първият си трактат, озаглавен „Вълновият принцип", където за първи път обяснява откритието си за фазите на циклите на финансовите пазари. Изследвайки множество пазарни графики – най-добрата илюстрация на ценовите промени и тенденции – той забелязва фаза на растеж на цените, последвана от фаза на спад. Всяка една фаза Елиът нарича „вълна". Навлизайки в детайли той видял, че двете фази се различават по своята структура. Възходящата фаза се състояла от пет по-малки вълни, а низходящата само от три.
Ако човек знае как изглежда целият цикъл, както и в коя негова фаза се намира той в момента, то той би могъл да предвиди следващата фаза с голям процент надеждност. Използвайки това свое откриетие, Елиът успява да направи голям брой точни пазарни прогнози.
Нека направим малък експеримент с реална пазарна ситуация. На долната графика ясно можем да различим възходящата фаза от цикъла, състояща се от пет вълни.
Познавайки модела на Елиът, нормално е да очакваме три вълни в посока надолу. Ако и вие сте очаквали това, поздравления, току що предвидихте борсовия срив от 1987 година.
Но какво предизвиква фазите на пазарния цикъл? Денят и нощта са резултат от въртенето на Земята около оста й, смяната на сезоните се причинява от въртенето й около Слънцето.
Отчитайки факта, че причината за природните цикли се крие в естествени природни закони, Робърт Пректър, най-видният последовател на Елиът и психолог по образование, допуснал, че фазите на пазарния цикъл също трябва да се дължат на естествени принципи. И тъй като растежът и спадът в цените се причиняват от купувачите и продавачите, Пректър заключил, че причините за цикъла са психологически. Психологията на масите, на групата хора като хомогенно цяло, се различава твърде много от психологията на отделния индивид. Човек е способен да действа и мисли логично и трезво насаме, но не дотам обосновано в група, където различни емоции биха могли лесно да вземат връх над разсъдъка. Но щом моделът на Елиът се запазва при тези обстоятелства, следователно груповата психология не е хаотична или произволна. Именно тя формира този модел. Модел, цикъл, който е видим на графиката на пазарните цени, където много хора, всеки ръководен от свои, наглед рационални мотиви, си взаимодействат.
Логично е да смятаме, че на върха на възходящата фаза преобладат положителни емоции – еуфория и оптимизъм. Иронията е, че точно тогава е време за низходящата фаза на цикъла, която хваща мнозинството пазарни участници неподготвени. Като пример можем да използваме ипотечната криза от 2007 година. По това време видни експерти призоваваха да се инвестира в имоти и акции. Оптимизмът беше дотолкова властващ, че дори хора, които никога не се бяха интересували от пазари, купуваха акции. Последвалият срив дойде като изненада за всички тях. Опитвайки се да намерят причината за срива в икономическите показатели и действията на управляващите, икономистите отново пропуснаха естествените закони на груповата психология като фактор. Не подобрените фундаментални икономически условия бяха причината хората да купуват. Хората купуваха просто защото цените растяха, вдъхвайки оптимизъм. Но когато всички са масово оптимисти и вече са купили, не остават повече нови купувачи, които да продължат растежа. Зад тренда вече няма сила, затова той се обръща под формата на масови разпродажби. Паническото излизане от пазара също трудно би могло да се нарече рационално действие. То е предизвикано от друга емоционална крайност – страхът. Страхът от загубата на капитал е борсовият еквивалент на инстинкта за оцеляване.
Дори големите инвеститори са много по-подвластни на емоциите си, отколкото искат да признаят. Ако всички на пазара взимаха рационални и обосновани решения, нямаше да се стига до раздуването на кредитни балони, последвани от панически разпродажби. За щастие и двете крайности биха могли да бъдат прогнозирани, чрез Вълновия модел на Елиът.
(Графики: http://www.thebubblebubble.com/)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
