Спорна радост за работници и служители, голяма грижа за работодателите - това е минималната работна заплата (МРЗ), която продължава да расте въпреки възраженията на все повече икономисти. От 1 януари 2024 г. МРЗ стана 933 лв., а от началото на идната година трябва да скочи над 1070 лева. Темата става болна за бизнеса, особено в регионите на България, където такава минимална заплата е не просто непосилна, но противоречи на всякакви правила на развитие на икономиката.
- Какво показват сметките
Новият размер на МРЗ за 2025 г. трябва да се определи най-късно в срок до 1 септември 2024 г., а за съставянето на формулата чрез средната работна заплата (СРЗ) ще се вземат предвид третото и четвъртото тримесечие на 2023 г., както и първото и второто тримесечие на 2024 година.
Тъй като остава само месец до крайния срок, в който правителството трябва да издаде постановление за новия размер, Националният статистически институт (НСИ) вече разполага с достатъчно отчетни данни, с които на 95% може да се види отсега какъв ще е размерът на минималната заплата догодина. Според официалните данни на НСИ размерът на средната заплата за третото тримесечие на 2023 г. е точно 2000 лв., а за четвъртото тримесечие е бил 2123 лв. Вече излезе и статистиката за първото тримесечие на 2024 г., където СРЗ достига 2198 лв. Остава да се видят само данните за второто тримесечие на 2024 година.
Следователно три от четири фактора вече са известни. Данните за второто тримесечие на 2024 г. ще излязат по някое време през август, но не е трудно да се направи прогноза още сега. Темпът на ръст на средната заплата през второто спрямо първото тримесечие през последните 10 години е около 5,4% (без обърканата от ковид 2020 г.). Тоест, отчитайки динамиката на СРЗ през този период, нейната сезонност и цикличност, би трябвало и тази година към юни тя да нарасне минимум с 5,4% спрямо месец март.
Може да се очаква, че средната заплата ще е над 2310 лв. през второто тримесечие на 2024 година. Дори това е консервативен сценарий, тъй като само към месец март отчетните данни показват точно 2300 лв. Вероятно до края на юни ще достигнем поне 2350 лв. СРЗ, като средно за тримесечието може дори да бъде по-висока от тази прогноза. И така на 1 септември 2024 г., министърът на труда и социалната политика трябва да издаде ПМС, в което да определи размера на минималната заплата от 1.01.2025 г. на поне 1080 лв. Това би означавало ръст от 147 лв. спрямо настоящия размер на МРЗ от 933 лв., или 15,7 на сто.
- Мнението на профсъюзите
Очакваме минималната заплата да достигне 1080-1100 лв. през следващата година, заяви тези дни президентът на профсъюза КНСБ Пламен Димитров. Фирмите се готвят за това увеличение и ще го понесат, смята той. Димитров стигна дотам да обяви, че вдигането на минималната заплата може да се отрази на печалбите на акционерите във фирмите.
Синдикатите посочват, че минималната заплата в България през първата половина на 2024 г. остава най-ниска сред страните от ЕС. В България тя е 933 лв., което прави около 477 евро, а в Германия е 2054 евро. По-високи отколкото при нас са минималните заплати през първата половина на 2024 г. дори в страни извън ЕС, като Черна гора (533 евро), Сърбия (544 евро) и Турция (613 евро). Дори цените в страната да не нарастват до края на годината и минималната заплата да стане 1100 лв., тя пак няма да е достатъчна за покриване на основните разходи на хората, категорични са профсъюзните деятели.
От КНСБ наскоро разпространиха информацията, че през юни необходимият месечен доход за издръжка на живота за сам човек е 1453 лева. А за тричленно семейство от двама родители и едно дете до 14 години са необходими 2615 лв. и то след плащане на данъците. Това означава, че брутната заплата за издръжка на сам човек е 1872 лв., а при тричленно семейство всеки от родителите трябва да взима бруто по 1685 лв., показват данните на синдиката.
Хората с доходи над заплатата за издръжка се увеличават като брой. Но според последните данни за месец май само 38% от работещите хора получават суми над заплатата за издръжка за сам човек. 62% от работещите хора взимат по-малки заплати. А близо 30% от работещите, или 768 хил. души, имат възнаграждения до 1000 лв. Това предполага, че те са нископлатени работници, които влизат в категорията "работещи бедни", посочват от КНСБ.
Нашата цел е МРЗ да е максимално висока, заяви преди време президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов докато обсъждаше в конференция "Европейската директива за минималната работна заплата: Възможности пред синдикатите в България". Разговорът между нас и работодателските организации никога не е преставал, каза Манолов, по призна, че е трудно да се очаква сближаване на позициите по тази тема, дотолкова доколкото възгледите на двете страни са "диаметрално противоположни". Нашата цел, както е ясно, е размерът на МРЗ да бъде колкото се може по-висок, а тяхната - е точно обратната. Как се стига до пресечна точка и дали е възможно да се стигне, е съвсем друг въпрос, обясни лидерът на "Подкрепа".
Той отбеляза, че у нас сме направили първа крачка с вписването в Кодекса на труда, че минималната заплата е в размер на 50% от средната за страната от предходната година. Но и тази крачка търпи много критики и забележки. "По МРЗ никога у нас не е имало устойчива политика. Когато се е правело нещо, то е било на парче, в зависимост от временни политически настроения", твърди Манолов. "Държавата ни се хвалеше, че имаме висококвалифицирана работна ръка, ама едва ли не готова да работи за жълти стотинки. В сегашната политическа ситуация не вярвам МРЗ да е сред приоритетите на управляващите", каза той в политически коментар.
Според синдикалният президент, не е редно да се предлага и изчислява МРЗ според региона на страната, "защото е важното какво произвеждаш, а не къде. Хората от районите с определена по-малка МРЗ ще избягат". И ето тук се появява най-големият проблем, за който бизнесът предпазливо алармира, но по който следящи обстановката експерти се нахвърлят на политици и синдикати.
- Един икономист в борба с новото статукво
Преди броени дни въпросът с МРЗ отново разбуни духовете, благодарение на често коментиращият обстановката в страната икономист Михаил Кръстев, който в пост във Фейсбук се възмути много сериозно срещу най-важния аспект (от гледна точка на бизнеса), отнасящ се до минималната заплата.
Според Кръстев има области, в които минимална работна заплата от 1080 лв., каквато се очертава от 1 януари 2025 г. ще бъде повече от 70% от отчетеното ниво на средна работна заплата поне в няколко области, като Хасково, Смолян, Кюстендил, Благоевград, Силистра и Видин. В Благоевград процентът достига до 75, което също е в рамките на смущаващото. "Сами си отговорете как е възможно местна икономика да функционира с минимална работна заплата, която е 75% от средната такава. Отговорът - не е възможно", категоричен е Михаил Кръстев.
Той е и от най-сериозните противници на сегашната формула на определяне на минималната работна заплата, тъй като я смята за дълбоко порочна и популистка. "Кутията на Пандора бе отворена с решението на 48-ото Народно събрание МРЗ да бъде 50% от средната работна такава. Тогава кабинет нямаше, за да имплементира това решение, а сегашният няма смелостта за такава стъпка", каза икономистът в интервю по-рано през годината, след което подчерта, че европейската директива, в която е записано това изискване е с препоръчителен характер.
"С въвеждането на средна работна заплата страната ни си осигури едно спираловидно увеличение на МРЗ, което не отговаря на производителността на труда, на реалните заплащания в икономиката, на регионализацията на българската икономика, тъй като имаме области като Видин, Благоевград, Монтана и много други, може би след няколко години всички без София-град, където МРЗ, така определена от този механизъм, застрашително наближава средната такава, а няма как минималната да е средна", каза Кръстев пред БГНЕС.
Според него по критерия за 50% от средната работна заплата всяка година МРЗ ще расте изкривено, тъй като заплащането в София-град деформира статистиката за средна работна заплата, а тази МРЗ в този случай няма да важи само за София-град. "Ако заплащането в София продължи да расте с темповете, с които продължава да расте до момента, това изкривява статистиката за средна работна заплата, което пък въвежда минимална заплата, която не отговаря на реалностите в икономиката и цели области, които и сега са далече от минималната заплата, ще почнат да страдат", обясни Михаил Кръстев и уточни, че това повишава публичните разходи.
- И все пак защо да расте минималната заплата
Когато МРЗ се повишава, коефициентът на заетост също нараства. Това се потвърждава от статистиката ни през последните 15 години. Ясно е, че ръстът на най-ниските доходи играе положителна роля за включването в пазара на труда на нови хора. Когато нараства МРЗ, безработицата или намалява, или остава непроменена. Това също се потвърждава от НСИ през която и да е от последните години. Ръстът на МРЗ води до повишено потребление, а оттам и до по-висок икономически растеж, тъй като вътрешното търсене е основен двигател на растежа от години у нас, а не чуждестранните или вътрешните инвестиции. И още - когато нараства МРЗ, намаляват хората в риск от бедност и социално изключване, тяхната покупателна способност нараства и се доближават като заплащане до необходимите средства за издръжка на живота. Много важно е, че нарастването на МРЗ не позволява отделянето на средната заплата прекалено нагоре като абсолютна стойност, тъй като и без това вече разликата между двете величини е повече от 1000 лева.
В крайна сметка дори с тези ръстове скоро няма да достигнем минималните нива на заплащане в останалите държави от Европейския съюз. Страната ни трябва да реализира поне едно десетилетие двуцифрени ръстове и на средната, и на минималната заплата, за да говорим за някакво устойчиво догонване, както по абсолютни стойности, така и по покупателна способност.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
