Появи се нов сериозно предупреждение за това какъв ефект би имала новата минимална заплата върху бизнеса.
Ще имат ли изобщо интерес инвеститорите да откриват работни места в малките населени места при новата формула за минималната заплата, обвързана със средната?
Няма ли това да доведе до съкращения на неефективната част от персонала, който пък да увисне на гърба на данъкоплатците в бюрата по труда?
Ще се ускори ли инфлацията с вдигането на минималната, а оттам и на средната заплата, без да има увеличаване на производителността на труда, която е една от най-ниските в ЕС?
Отговор на тези въпроси ще получим следваща година, но със сигурност ще се усети от всички.
Новият размер на минималната работна заплата от 933 лв. - и най-голямото еднократно увеличение през последните години - беше приет без особен шум или обществен дебат.
Това беше и първото приложение на нововъведения механизъм за нейното определяне, който обвърза ръста u с динамиката на средната заплата.
Тук ще представим няколко от по-простите алтернативи, които могат да избегнат сериозните проблеми, които поражда този механизъм, пише в Труд Адриан Николов от Института за пазарна икономика.
Достатъчно да споменем, че дори и да приемем за оправдан рекордния еднократен ръст на фона на високата инфлация, избраната формула залага проблеми в средносрочен план, тъй като извежда ръста на минималната заплата от структурата за заплатите, с което обаче неминуемо u влияе.
Това от своя страна създава сериозен риск от бързо и неподплатено с подобрена производителност и икономически резултат - и, в крайна сметка невъзможно за поддържане в средносрочен план - повишение не само на минималната, но и на средната заплата.
Не е необходимо и да започваме отначало, тъй като ползването на формули за определяне на МРЗ не е нова практика (някои примери могат да бъдат намерени, да речем, на сайта на ILO - б. а.). Най-често включваните са:
1. Динамиката на индекса на потребителски цени. Основание за включване на промяната в ценовия индекс в определянето на МРЗ в този случай е запазването на покупателната способност на минималната заплата. Ръст на цените съответно автоматично води до повишаване на размера на МРЗ.
2. Динамика на БВП/производителност на труда. Докато БВП е най-обхватният индикатор за състоянието и темпа на развитие на една икономика, то промените в производителността на труда са по-тясно свързани със заплащането, тъй като отчитат и приноса на работната сила. Включването им във формулата позволява повишение на МРЗ в години, в които икономиката постига добри резултати и задържане в годините на рецесия.
3. Динамика на безработицата/заетостта. Сред основните проблеми, които МРЗ създава е ограничаването на достъпа до пазара на труда. По тази причина увеличението u изглежда особено неподходящо в години, в които безработицата се повишава, а заетостта се свива.
Обратно, в ситуации в които търсенето на труд сериозно надхвърля предлагането, а безработицата е с низходящ тренд, ръст на МРЗ изглежда по-поносим.
Ако включим и трите индикатора във формулата - в крайна сметка, няма нужда тя да е особено сложна - получаваме следното:
Индикаторите са подбрани така, че да са максимално актуални към момента на провеждане на бюджетната процедура. Както настоящата формула ползва средната заплата за първите две тримесечия на настоящата година, така и за ползваните тук показатели се ползват усреднени стойности от средата на 2022 г. до средата на 2023 г. Таблицата по-долу представя няколко комбинации от трите, както и трите заедно, заедно с преизчислената според формулата минимална заплата за 2024 г. (виж таблицата).
Видимо, прилагането на този вариант на механизъм за определяне на МРЗ носи със себе си по-умерен ръст. Доколкото динамиката на безработицата през последната година е умерено низходяща, влиянието на този индикатор е незначително. Индексът на потребителски цени, от своя страна, има най-голяма тежест - очаквано, предвид голямата инфлация през изминалата година. Влиянието на икономическия растеж също е видимо.
Представеното тук, разбира се, следва да служи най-вече за илюстрация. Демонстрирахме, че конструирането на относително проста за прилагана формула, която да обхваща най-широката макроикономическа динамика не е особено сложна и води до по-умерени резултати, в сравнение с равняването с 50% от средната заплата. Този подход обаче не адресира най-голямата слабост на настоящия подход в България, а именно неравномерното въздействие на минималната заплата между отделните региони на страната и икономически дейности.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
