Почти година след началото на ковид пандемията. Идва важният въпрос - каква е цената?
Засега точна сума не се съобщава. Едно, обаче, е сигурно, държавата все още има пари да потушава паническия пожар, пламнал миналия март.
"След първия локдаун премиерът беше ларж, защото преди пандемията правителствата в България провеждаха благоразумна антициклична фискална политика, което доведе до натрупването на съществени по размер ликвидни буфери под формата на фискален резерв и ниско равнище на държавен дълг.
България разполага с фискално пространство за провеждане на политики, които смекчават негативните ефекти от кризата, като в същото време не се застрашава непосредствено дългосрочната устойчивост на публичните финанси и равнището на рисковата премия за страната",обобщават икономистите от Института по икономика и политики към УНСС в доклада си "Икономиката на България 2020".
В доклада "Икономиката на България 2020" се посочва още, че за смекчаване на негативните икономически ефекти върху банковия сектор в България, през 2020 г. БНБ прие своевременно пакет от мерки на стойност 9.3 млрд. лв. за допълнително укрепване на капитала и ликвидността на банките.
Според икономистите от УНСС, цената на кризата до края на 2020 година е 5.5 млрд. лв. Оценката е направена на базата на нетния държавен дълг в началото и в края на 2020 г.
В същото време данните на НСИ показват, че икономическият шок от пандемията е по-малък в сравнение с първоначалните очаквания.
Успокояваща е и зимната прогноза на Европейската комисия, която очаква БВП на България да нарасне с 2.7% през 2021 г. и с 4.9% през 2022 г. В есенната си прогноза от миналия ноември ЕК очакваше по-голямо свиване на българската икономика с 5.1% през 2020 г. и по-слаб икономическия растеж от 2.6% през 2021 г. и от 3.7% през 2020 г.
Въпреки това, шокът може да се окаже по-продължителен, което крие допълнителни рискове. "Подкрепата за бизнеса и домакинствата нито е целенасочена, нито е в голям размер, нито следва някакви приоритети, като например стимулиране на икономическата трансформация или насърчаване на производство на стоки и услуги на бъдещето", написа в един от седмичните бюлетини на Института за пазарна икономика (ИПИ) икономистът Калоян Стайков.
"С други думи - фискалната политика в България остава сравнително настрана от текущата криза, поне не изглежда като да я влошава като през 2009 г., а бизнесът се справя сравнително самостоятелно", обобщава Стайков.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
