Години продължиха вътрешните борби в управляващата разнолика коалиция в Германия, но спорът за икономическата политика беше стъпката, която най-накрая свали правителството. Европа е изправена пред месеци на политическа безизходица, точно когато в Белия дом се завръща президентът, който й създава най-много тревоги - вездесъщият Доналд Тръмп.
Както Франция, така и Германия се ръководят от правителства на малцинствата, а ключовите политически сили на континента са изправени пред месеци на несигурност и преоценка на идеологията, докато предизвикателствата се натрупват - от по-малко приятелския втори мандат на Тръмп начело на САЩ (който ще започне на 20 януари догодина) до икономическите предизвикателства, идващи от Китай, и бездънната яма на войната на Русия в Украйна.
В същото време политическите течения в цяла Европа, независимо дали биват определяни като националистически, популистки, крайнодесни или някакви други, са подобни на тези, които помогнаха на Доналд Тръмп да си върне президентския пост, Сената и най-вероятно и Камарата на представителите в американския Конгрес. Гласоподавателите от двете страни на Атлантика са в тревожно настроение, недоволни най-вече от икономиката, и не се впечатляват от смешните усилия на управляващите да противостоят на нарастването на нелегалната имиграция.
Но докато икономиката на САЩ като цяло е силна, възстановяването на Европа от последните икономически сътресения е слабо, особено в индустриалните центрове на Германия, коментира тези дни в. "Уолстрийт Джърнъл". "Икономическият модел на Германия е повреден. Всички отношения на Европа със САЩ се предефинират", коментира казуса изследователката Судха Давид-Вилп, която е директор на берлинското бюро на американския фонд Маршал. Берлин трябва да вземе важни решения и да ги подкрепи финансово, за да се адаптира към променящата се ситуация, а време за това почти няма, предупреждава експертката.
Доналд Тръмп отдавна предупреждава, че ще наложи мита от 20% върху целия внос от Европейския съюз. Заедно с това и по-високите тарифи, които Тръмп планира за извечния противник Китай, биха могли да ударят в посока надолу германския износ за САЩ и Китай съответно с 15% и 10%, показват изчисления на базирания в Мюнхен икономически институт Ifo.
Очаква се със сигурност Германия да се върне към рецесия (не просто техническа, а реална!) през зимата, тъй като политическата несигурност кара потребителите и бизнеса да се въздържат от планове и действия, казва Карстен Бжески, ръководител на отдела по макроикономически изследвания в инвестиционния гигант ING.
Междувременно нескриваната неприязън на Тръмп към политиката, водена спрямо Украйна, засилва натиска върху Евросъюза да се ориентира към самостоятелни усилия в подкрепата за Киев. На Европа сега се налага да даде тласък на собствения си стремеж към въоръжаване (дори превъоръжаване). Напредъкът в това отношение, след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна повече от преди две години, е абсолютно незадоволителен. В ЕС има нужда от доста по-сериозен ангажимент към военнопромишления комплекс - нещо, което обикновено е характерно за Съединените щати.
Тръмп допълнително усложни нещата като каза, че няма да защитава членовете на НАТО, които харчат недостатъчно средства за отбрана, ако бъдат нападнати от Русия. Анализатори по сигурността предупредиха, че неговото преизбиране и политическият вакуум в Европа могат да създадат уязвимост, от която Москва да се възползва.
Вместо да формулират отговор на оформящата се дълбока криза, най-големите сили в Европа, като Германия и Франция, вероятно ще бъдат погълнати от своите проблеми в обозримо бъдеще. Във Франция това се видя на последните избори, които не докараха крайнодесните на власт, но поставиха държавата на косъм от тотална преориентация в политическия курс.
В Германия след като освободи министрите своя младши коалиционен партньор - Свободните демократи - преди дни канцлерът и лидер на Социалдемократическата партия Олаф Шолц обяви, че ще поиска вот на доверие в Бундестага. Идеята бе, че ако загуби вота, както се и очаква, до средата на март ще има избори. Е, оказа се, че изборите ще бъдат още през януари, а вотът на доверие може да се състои до дни. И тъй като не се очаква никоя партия да спечели пълно мнозинство, се очертават нови сложни преговори за коалиция, за които наблюдателите прогнозират, че може да продължат до лятото на 2025 година. Сега Шолц търси подкрепа от опозицията, за да приеме някои спешни законопроекти, които очакват одобрение в парламента веднага - за икономиката, за помощта за Украйна, за сигурността и имиграцията. До момента Германия е отпуснала повече от 15 млрд. евро в подкрепа на Киев, което я прави вторият най-голям поддръжник на украинската държава след САЩ. Така тя се явява най-важният в Европа спасителен пояс за източноевропейската страна, коментира "Уолстрийт Джърнъл".
Десноцентристкият Християндемократически съюз (ХДС) обаче, който води в проучванията на общественото мнение, няма голям стимул да помогне на един обрулен отвсякъде Шолц в приемането на законодателство. Десните са по-скоро загрижени за своята предизборна кампания с оглед на предсрочния парламентарен вот.
"Има множество предстоящи ангажименти, срещи и решения в ЕС, които изискват функционираща германска администрация", заяви председателят на ХДС Фридрих Мерц пред медиите. По-късно, по време на среща с Шолц в канцлерството, призова социалиста да поиска вот на доверие още следващата седмица. Ако гласуването се провали, изборите ще бъдат през февруари (а не през януари, каквото беше последното предположение), когато Тръмп вече ще е встъпил в длъжност. А и Шолц и без това отказа да се допита до Бундестага преди януари догодина.
Положението в Германия е много сложно. Няма доверие в правителството, а това, както е известно, пречи на функционирането на бизнеса. Много компании, водени от могъщата федерация на германската индустрия BDI, също настояват за по-бърз край на правителството на Олаф Шолц и избори възможно най-скоро.
Планове на Тръмп в сферата на митата и търговията биха "хвърлили още един голям камък в работата на нашата експортноориентирана индустрия", коментира Бертрам Кавлат, президент на Германската асоциация на производителите на машини и оборудване (VDMA). "Не можем да допуснем това изобщо в настоящата напрегната икономическа ситуация", категоричен бе той.
Няма обаче утешителни новини. Социолозите предупреждават, че следващата управляваща коалиция - която и да е тя и когато и да бъде постигната - вероятно ще бъде толкова крехка, колкото и току-що разпадналата се. Причината е, че настоящият раздробен политически пейзаж принуждава повече партии, често с различни програми, да не говорим за идеология, да се обединяват, за да формират парламентарно мнозинство. В Бундестага в момента например има 7 партии, в сравнение с едва три през иначе вече далечната 1980 г., когато в Берлин властваха могъщи канцлери. Това може да затрудни формирането на подходящ отговор на икономическата криза.
Германските производители видяха как техните глобални пазарни дялове се стопяват, тъй като все по-качествените и по-конкурентни в ценово отношение китайски съперници буквално отмъкват клиентите им, както на местна почва, така и на трети пазари. Автомобилните производители в Германия са принудени да съкращават работни места, тъй като продажбите им в Китай падат, а новата мода - електромобилите - не успява да завладее сърцата на потребителите, поне не в достатъчна степен.
Пазарните загуби доведоха до последователен спад в германското промишлено производство от 2017 г. насам. Сега се очаква германската икономика да се свие за втора поредна година, което ще я върне към катастрофалните нива от ковид пандемията. И това е без новите мита на Тръмп, които биха могли да струват на германските предприемачи 33 млрд. евро загуба на брутен вътрешен продукт, изчисляват от Ifo. Износът на Германия вече е в застой от 2019 г. насам, като се отчита ръстът на инфлацията.
Германия има малък държавен дълг. Но отсъствието на официален Берлин от икономиката остави страната с разпадаща се инфраструктура - магистрали пълни с дупки, рушащи се мостове, нарушаващи разписанието влакове, слабо развитие на IT инфраструктурата, изоставаща от процеса на дигитализация публична администрация и изтощена отбрана. Впрочем причината управляващата коалиция да се разпадне е, че Свободните демократи чрез техните министри предложиха набор от политики, ориентирани към бизнеса и насочени към рестарт на икономическия растеж. Предложенията варират от намаляване на данъците и социалните разходи до разхлабване на строгата политика в екологичната сфера. Последното е проблем за всички държави в Европа и ще продължи да бъде с оглед на твърде амбициозните "зелени" цели.
Шолц възрази, предлагайки вместо това огромно увеличение на държавните разходи в подкрепа на застрашените работни места в автомобилния сектор, субсидии за по-ниски цени на енергията, както и поощрения за инвеститорите и още по-голяма помощ за Украйна. Това би довело до противоречие с бюджетните правила на Германия, известни като "дългова спирачка", които са залегнали дори в конституцията. Свободните демократи бяха категорични - не!
На закрита среща с депутати от ХДС след настъпването на кризата в правителството Фридрих Мерц отхвърли идеите на Олаф Шолц. Той бе категоричен, че дори и да подкрепи някои предложения на социалиста, които вече са на вниманието на депутатите в парламента, ще го направи само след като Шолц се подложи на вот на доверие и ще се противопостави на всяко предложение, противоречащо на фискалните правила.
Икономистите в Германия осъждат нарастващата поляризация, свързана с управлението на дълга, която се превръща в печеливша стратегия за десните и дълбока пропаст за все още управляващите леви. Експерти твърдят, че настоящите предизвикателства изискват комбинация от стимули от страна на държавата, в т.ч. повече публични инвестиции и по-малко държавна намеса, по-ниски данъци и по-малко регулация.
Последният път, когато Германия беше изправена пред тежка икономическа криза, беше в началото на новия век, след като балонът на имотите след Обединението се спука. Тогава фирмите станаха жертва на едни от най-високите разходи за труд в света, а безработицата наближаваше пет милиона души. Правителството реагира като намали социалните разходи и защитата на трудовите права, което в крайна сметка предизвика наемане на нови работници и две десетилетия на растеж.
Най-голямата спирачка пред инвестициите е политическата несигурност, която пречи да се предвидят бъдещите политики в сферата на икономиката - проблем, който предсрочните избори биха могли да разрешат.
- Инфраструктурата се разпада, политическата нестабилност спъва инвестициите
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
