- Поскъпването на финансовия ресурс може да доведе до рецесия
Европейската централна банка (ЕЦБ) повиши водещата си лихва с 50 базисни пункта (0,5 процентни пункта) - първият ръст на този показател от 11 години насам. Целта - да се "охлади" инфлацията в еврозоната.
След решението референтната лихва по депозитите става нула процента. Лихвите по седмичните и по всекидневните кешови аукциони също се вдигат с 50 базисни пункта всяка, съответно до 0,50% и 0,75 на сто. ЕЦБ уточни, че до края на годината и трите ставки вероятно ще бъдат повишени още.
В опит да смекчи ефекта от увеличаването на цената на кредитирането ЕЦБ представи и нов механизъм - Инструмент за защита на трансмисионния механизъм (Transmission Protection Instrument - TPI), който ще й позволи да купува облигации, когато забележи признаци за финансово фрагментиране, т.е. необосновани отклонения в цената на кредитирането в 19 държави-членки на еврозоната.
- Предизвестеният финал
Решението на централните банкери на Европа
ЕЦБ, която е централна банка за 19-те страни, използващи еврото вместо национална валута, поддържаше лихвата на исторически минимум в негативната територия от 2014 г., борейки се с дълговата криза в региона и пандемията от коронавирус. Това обаче се промени.
"Управителният съвет отсъди, че е подходящо да направи по-голяма първа стъпка в политиката за нормализиране на лихвите, отколкото бе сигнализирано на предишното заседание", се посочва в изявление на Европейската централна банка по повод очакването, че повишението ще бъде само с 0,25 процентни пункта.
Еврото реагира бързо, като поскъпна до най-високото ниво от дни след новините за по-агресивното повишаване на лихвения процент, като се търгуваше за 1,0257 долара. Доходността по 10-годишните италиански държавни облигации също скочи след обявяването на новината за лихвите, но и реагирайки на оставката на премиера Марио Драги по-рано през деня.
В изявлението на ЕЦБ също така се казва, че това движение на лихвените проценти "ще подпомогне връщането на инфлацията към средносрочната цел на Управителния съвет чрез укрепване на стабилизирането на инфлационните очаквания и като гарантира, че условията на търсенето се приспособяват, за да постигнат целевата инфлация в средносрочен план". Целева за централната банка на еврозоната инфлация е 2%.
- Битката ще продължи
По-рано ЕЦБ предупреди, че ще увеличи лихвите през юли и септември, тъй като потребителските цени продължават да растат, но не беше ясно дали ще стигне дотам, че да върне лихвите обратно до нула. Факт е, че депозитната лихва на ЕЦБ вече е 0%, основната лихва по операциите по рефинансиране стана 0,50%, а пределното кредитно улеснение е 0,75 процента.Анализатори предупреждават, че ходът на ЕЦБ се случва в условията на драстично забавяне на икономиката и е възможно да предизвика шокова стагфлация - комбиниран вариант на стагнация и инфлация, при който поскъпването на стоките и услугите е високо, а растежът на икономиката е нисък). Подобен резултат ще бъде извън контрола на банката и я поставя в тежко положение. Допълнителен риск за еврозоната е и политическата криза в Италия, чиято задлъжнялост е пословична както винаги.
- Високата инфлация
Първоначалните данни за инфлацията през юни показа рекордно високо ниво от 8,6% на годишна база.
Някои инвеститори обаче са скептични относно сегашните действия на ЕЦБ срещу поскъпването, тъй като прогнозират рецесия по-късно тази година. Още през юни прогнозите на Европейската централна банка сочеха инфлация от 6,8% за цялата 2020 г. година и 3,5% за 2023 година. По отношение на растежа ЕЦБ предвижда темп на брутния вътрешен продукт (БВП) от 2,1%, както за тази, така и за следващата година.
Но има фактори на несигурност, които засега не могат да бъдат предвидени. Един от тях е дали Русия ще спре напълно доставките на природен газ за Европа. Москва вече беше обвинена, че използва горивата като оръжие, но пък и Европейският съюз налага строги санкции на Кремъл заради войната в Украйна. Потоците от природен газ са намалели с около 60% от юни насам и доставките през критично важния газопровод "Северен поток 1", макар и възстановени от днес, са с намален капацитет.
Еврокомисарят по икономиката Паоло Джентилони заяви, че при сегашната зависимост на Европа от руските горива пълното спиране на доставките от страна на Москва може да тласне еврозоната към рецесия тази година. Засега обаче Евросъюзът предпочита да не мисли за такъв сценарий.
- Механизъм против фрагментирането
Големи бяха очакванията по повод обещания от ЕЦБ нов пакет от мерки за борба с фрагментирането, който е насочен основно към подкрепа на членки на еврозоната с големи дългове, като Италия.
Централната банка нарече този нов метод Инструмент за защита на трансмисионния механизъм (Transmission Protection Instrument). Той може да бъде активиран, за да се противопостави на "неоправданата, хаотична пазарна динамика, която представлява сериозна заплаха за управлението на паричната политика в еврозоната", се казва в съобщението на ЕЦБ.
Очакванията сочат известна зависимост между прилагането на строги вътрешни реформи в Италия) и достъпността до този нов инструмент. Това става особено важно в контекста на италианската политика, където сега се очаква да се проведат предсрочни избори през есента, след като премиерът Марио Драги подаде оставка. Едно надеждно правителство, което се придържа към целите, договорени с Европейската комисия, ще бъде от решаващо значение, ако страната има желание да се възползва от новия механизъм.
В случая терминът "фрагментиране" означава скок в цената (лихвата) по заемите за по-нестабилните икономики в еврозоната спрямо по-стабилните. Въпреки че 19-те икономики с общата валута се различават по показатели, като инфлация, икономически растеж и размер на дълга, политиците казват, че някои пазарни движения не отразяват тези основи и са твърде бързи. Държавите с най-високи съотношения на дълг към БВП, каквито са Гърция и Италия, имаха и най-високата доходност (цена като размер лихва) по облигациите си (държавните ценни книжа) сред големите през юни. Това дърпа привлича инвеститорите към тях, но оставя без свежи приходи на пари най-важните икономики, като германската например.
Кой печели и кой губи от по-високите лихви на ЕЦБ?
- Кредитът поскъпва
Търговските банки заемат пари от ЕЦБ, които от своя страна отпускат на домакинствата и бизнеса под формата на кредити. Години наред кредитополучателите успяваха да се възползват от изключително ниските лихвени проценти, предназначени да стимулират икономическия растеж. С повишаването на лихвите на ЕЦБ обаче банките ще прехвърлят тези по-високи разходи по заемите върху клиентите. Всичко, от покупката на жилище до рефинансирането на дълга или получаването на фирмен заем, ще поскъпне.
Кредиторите също така ще разглеждат по-внимателно и под лупа кандидатите за кредит, за да се уверят, че не поемат твърде много рискове. Въздействието вече се усеща на пазара на имоти, където лихвите по ипотечните кредити, макар и деликатно, вървят нагоре през последните месеци.
- Насърчение за спестовниците
Досегашното поддържане на исторически ниски лихвени проценти означаваше, че спестяващите нямат почти никаква печалба от това, че държат пари в банките. ЕЦБ дори наложи на банките такса от 0,5% за съхраняване на излишни пари в централната банка, за да стимулира кредитирането. Много банки на дребно прехвърлят тези разходи на богати притежатели на сметки, чиито депозити надхвърлят определена сума. Тези клиенти могат да очакват с нетърпение да видят тази такса премахната, тъй като ЕЦБ се отказва от отрицателната си лихва по банковите депозити. Но повод за радост засега няма, тъй като много високата инфлация означава, че спестяванията все още ще бъдат изяждани в реално изражение за известно време. С други думи повишаването на основните лихвени проценти (съответно и лихвите по депозитите) няма да бъде достатъчно голямо, за да компенсира настоящите високи нива на инфлация.
- Тежки времена за инвеститорите
Пазарите на акции и облигации отдавна се облагодетелстваха от свръхразхлабената парична политика на ЕЦБ, която тласкаше инвеститорите към по-рискови активи в търсене на по-висока възвръщаемост. Но тъй като ЕЦБ се присъединява към другите големи централни банки в борбата с инфлацията и с нарастващите страхове от рецесия, световните пазари се сриват.
Технологичният индекс "Насдак" (Nasdaq) на Нюйоркската фондова борса се понижи с 30% от края на 2021 г., тъй като хай-тек компаниите, които изпитват глад за пари, имат по-труден достъп до свежо финансиране. Криптовалутите също изпаднаха в неблагоприятно положение, тъй като инвеститорите в тях станаха все по-склонни към риск. Биткойнът например загуби повече от 40% от стойността си само през юни.
Големи сътресения на фондовите пазари сега обаче не се очакват. ЕЦБ овреме предупреди инвеститорите, че ще вдига лихвите. Инвеститори, внимавайте!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
