Електроенергийният микс на бъдещето се крие в оптималния баланс между ядрената енергия и възобновяеми източници. Това са двете "най-зелени" енергии, категорични са експертите. Какъв трябва да бъде електроенергийният микс на бъдещето? Върху този казус разсъждават Явор Андреев, ръководител на група проекти в "Тита консулт", инж. Николай Дамянов, главен дежурен "Електропроизводство 2" в АЕЦ "Козлодуй", Митю Христозов, бивш директор на Главно диспечерско управление на ЕСО и Нина Дюлгерова, професор по международни отношения. С поредица от експертни разговори, от които настоящият е 7-ият, Българският атомен форум предоставя информация от фактологичен характер за ядрената енергетика. Нека всеки читател се запознае с фактите и според своите разбирания си състави картина за отрасъла, който дава близо 35% електрическата енергия у нас.
- Какви са основните технологии за производство на електрическа енергия?
- Н. Дамянов: Най-общо технологиите са две - от конвенционални и възобновяеми източници. Общата инсталирана мощност в България беше 13 759 МВт. В последния доклад на ДКЕВР за ЕК от юни 2014 г. се посочват 11 840 МВт, защото са изключени изведените от експлоатация. Структурата на реалната производствена мощност е следната: АЕЦ - 2000 MW, ТЕЦ на лигнитни въглища - 3298 MW, ТЕЦ на черни и кафяви въглища - 850 MW, топлофикационни и заводски централи - 794 MW, възобновяеми източници - 4001 MW, помпено-акумулиращи ВЕЦ - 1004 MW. Зелените източници се разделят на: ВЕЦ - 2223 MW, фотоволтаични централи - 1038 MW, вятърни - 694 MW и централи на биомаса - 46 MW. Токът има една съществена разлика спрямо другите стоки - не може да се произведе сега, а да се ползва в бъдеще. Електропроизводството трябва да следва потреблението, което значи, че всички електроцентрали, освен мощност, имат и друга важна характеристика - кога и колко надеждно могат да произведат ток. Една по-дълга суша плюс облачно и тихо време обрича на разпад всяка система, която разчита само на слънце, вятър и вода. Затова енергийната система има нужда от базови мощности - евтини и надеждни. Това са ТЕЦ и АЕЦ, следователно ТЕЦ са единствената алтернатива на АЕЦ.
- Къде сме ние спрямо околните страни?
- М. Христозов: Около 50% от производството на електроенергия в България е от ТЕЦ. Подобен е и средният дял на производство на ток от ТЕЦ в Европа. В нашия регион по-голям дял на производство от ТЕЦ има Гърция, тъй като тя няма АЕЦ. Преобладаващо е производството от ТЕЦ и в Сърбия и Румъния. Цената на тока от ТЕЦ у нас се увеличава поради изпълнение на условията за екологичност, но въпреки това тя е най-ниска след цената на тока от АЕЦ.
- Какво е характерно за ВЕИ централите?
- Н. Дамянов: Сравнен с други държави, ветроенергийният потенциал на България не е голям. Оценките са, че около 1400 кв. км площ (около 1.2% от територията) имат средногодишна скорост на вятъра над 6,5 м/сек, която е прагът за икономическа ефективност. Зоните, подходящи за вятърни централи, са само в някои планински области и Северното Черноморие. През 2013 г. 681 МВт вятърни мощности са произвели 1100 гигаватчаса, а един блок на АЕЦ (1000 МВт) - 7000 гигаватчаса електроенергия.
През 2008 г. у нас има инсталирани само 1.4 пикови мегавата мощност. Само за 5 години инсталираната мощност набъбва 700 пъти и през 2014-а вече е 1038 пикови мегавата. За 2011 г. със 141 МВт/пик са произведени 120 гигаватчаса електроенергия. Поради силната зависимост от слънцегреенето фотоволтаиците не могат да бъдат алтернатива на ядрената енергия.
Ползата от централи, използващи биомаса, пък ще е, че ще намалят количествата отпадъци от бита, горската и мебелната промишленост и от селското стопанство. Най-голямата биоцентрала у нас обаче е с мощност едва 5 мегавата. Така че ВЕИ централите имат своето важно място в енергийния микс, но не като базови мощности.
Големи надежди се възлагат на химическия елемент торий, наричан ключ към решаването на проблема с търсенето на по-безопасни и екологично чисти източници на енергия. Новите ториеви реактори биха могли да извличат близо 100 пъти повече енергия от същото количество гориво, включително от отработените остатъци. Те ще ползват гориво, което е по-евтино и разпространено от урана, няма нужда от обогатяване и не може да се използва за ядрени оръжия. Тези реактори ще могат да изгарят плутония и урана от ядрените бойни глави. С усъвършенстването на ториевите реактори хората ще имат евтина, чиста и изобилна енергия.
- Какви са проблемите пред енергията от ВЕИ?
- Явор Андреев: В световен мащаб тенденцията е към нарастване на зелената енергия с цел намаляване на въглеродните емисии. Не бива обаче да забравяме и АЕЦ като нисковъглеродно производство на електроенергия. Както и факта, че цените на тока от ВЕИ все още са в пъти по-високи от тези от АЕЦ и ТЕЦ. Въпреки това в моменти с намалено потребление ЕСО беше принуден да намалява мощността от АЕЦ и ТЕЦ, за да се спазват договорите за изкупуване на зелената електроенергия. Проблемите с ВЕИ централите са ясни - когато няма вятър и слънце, няма как да произвеждат електроенергия. За да се компенсират тези падове, всички ние плащаме за поддържане на резерви от конвенционални източници, които да са готови във всеки момент да компенсират падналото производство от ВЕИ. Това води до значителни трудности в балансирането на мрежата от ЕСО. Освен това използването на базови мощност като ТЕЦ и АЕЦ за регулиране на системата води до силно оскъпяване на ремонтните дейности, а оттам - и на произведената от тях еленергия.
- Какво е бъдещето на енергийния микс?
- М. Христозов: Според изследвания на Комитета по устойчивост във Виена въглища има за около 200-220 години, а газ - за около 60-70 години при запазване на темповете на използването им. Така че не остава нищо друго освен ВЕИ и атомната енергия в балансиран режим на използване. Може би това е бъдещето.
- Само "зелена" и ядрена енергия?
- Я. Андреев: Трябва да се намери перфектният баланс между тях. Бих заложил на 60:40 в полза на атомната енергия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
