9-ата национална дискусия от кампанията "ДА! На българската икономика" на в. "Стандарт" и КРИБ събра в Пловдив еврокомисар Кристалина Георгиева, депутати, кметове и бизнес. Специален гост на дискусията "Да на българските региони" бе бившият финансов министър Симеон Дянков.
На дискусия на в. "Стандарт": Кристалина Георгиева съветва родния бизнес: Ако разчитате само на грантове от Европа, 5% ръст ще видим само през крив макарон
Проекти от областта на енергийната ефективност имат най-голям шанс да спечелят финансиране по плана "Юнкер". Такъв съвет даде на родния бизнес зам.-председателят на Европейската комисия Кристалина Георгиева. Тя разясни инвестиционния план на ЕС пред участниците в дискусията "Да! На българските региони", организирана от в. "Стандарт" в Пловдив.
Какви проекти имат шанс за успех, попитаха Елза Маркова, изпълнителен директор на Белла България и шеф на новоучредената структура на КРИБ в Пловдив, и Иван Папазов, председател на Съвета на директорите на "Винпром Пещера".
Планът "Юнкер" има два прозореца, обясни Георгиева. Първият е за малки и средни предприятия, където вече са одобрени 200 български предложения. Тук България е сред отличниците, посочи Георгиева. Другото направление са инфраструктурните проекти, където все още не е подаден нито един. По този компонент може да се кандидатства с предложения в областта на транспорта, енергетиката, в частност енергийната ефективност, образованието, здравеопазването и иновациите, обясни Георгиева.
Могат да кандидатстват частни фирми, общини, смесени партньорства между частни фирми и общини, но не и държавата. Критериите, по които се допускат и оценяват проектите по плана "Юнкер", са да генерират добра възвръщаемост, да имат по-висока степен на риск, заради което банките да се въздържат да ги финансират, както и да са от приоритетните сектори. Георгиева се ангажира с всякаква подкрепа за информация, съвети и конкретна техническа помощ за българските фирми, които желаят да участват.
Българските компании бяха посъветвани да проучат проектите, които вече са спечелили финансиране по плана "Юнкер" на други страни. Над 2000 са кандидатствали по втория компонент на плана и 200 от тях вече са одобрени. Кристалина Георгиева даде няколко примера, от които българските компании могат да почерпят опит. Във Великобритания например 7 милиона домакинства ще бъдат оборудвани с умни електромери. Има един агропроект от Гърция, който може да пасне и на българските условия, посочи още Георгиева. Одобрени са и проекти за градски транспорт, за построяване на тунели, за модернизиране на пристанища. "Съветвам ви да обърнете повече внимание на проекти, свързани с образование и иновации", каза още Георгиева. Тя даде и друг ценен съвет на бизнеса - не разчитайте само на грантове от ЕС, защото в европейския бюджет вече няма толкова средства, колкото преди.
"До 2012 г. в европейския бюджет всяка година имаше повече пари, отколкото можем да похарчим. Това време свърши", посочи Кристалина Георгиева. По думите й целта на плана "Юнкер" е да се прехвърли вниманието от традиционния подход за наливане на грантове към стимулиране на частните инвестиции. Затова тя препоръчва да се разчита повече на кредитиране, държавни гаранции и смесено финансиране. "Иначе 5-процентен икономически растеж ще видим през крив макарон", заяви Георгиева.
Подобна препоръка към бизнеса даде и депутатът от ГЕРБ Менда Стоянова, която е и председател на бюджетната комисия в парламента. Държавата трябва да стане гарант, а общините - партньор, в използването на финансови инструменти от страна на частния бизнес, посочи Менда Стоянова. Тя се ангажира да бъдат направени необходимите нормативни промени, за да може да се използват в по-голяма степен различни финансови инструменти за реализацията на проектите на бизнеса.
Време е за инвестиции в местните икономики
Славка Бозукова, главен редактор на в. "Стандарт"
Въпросът как да се запази и надгради постигнатия миналата година икономически растеж е приоритетен - и за правителството, и за бизнеса. Един от отговорите е: чрез инвестиции в развитие на местните икономики. За част от градовете като Пловдив, Стара Загора, Бургас условията са налице - магистрала "Тракия", индустриални зони, възможности за логистични и технопаркове, ниски данъци. За други като Русе главният проблем е липсата на национална инфраструктура. Недовършената "Хемус" забавя катастрофално развитието на българския Североизток. Затова ние, вестник "Стандарт", решихме заедно с партньорите си от най-голямата и влиятелна организация на работодателите в България КРИБ да посветим дискусиите от кампанията "ДА! На българската икономика" в страната на търсенето на мерки за икономически ръст в регионите.
Ставаме хъб за стартъпи
България би могла да се превърне в хъб за стартъпи за Югоизточна Европа, каза зам.-председателят на ЕК Кристалина Георгиева. Според нея страната ни има предимство в областта на насърчаване на стартиращи иновационни компании.
След магистралите е време за регионите
Симеон Дянков, финансист
Вече сме в растеж, време е не само за политика на национално ниво, а и за политика в регионите. След построяването на голямата инфраструктура е време да решим въпроса и как се стига до завода, който невинаги е на магистралата. Следващите 5-6 години грижа на държавата и общините трябва да бъде вторичната инфраструктура, което значи не само път, а и прилежаща инфраструктура. След построяването на магистралите можем да помислим за създаване на индустриални зони близо до границите, като по този начин привлечем бизнес и от нашите съседи. В Румъния се строи подобна логистична зона. Все още данъчната ни политика е по-добра и ние можем да дръпнем част от този бизнес. Банковата система в момента дава една трета от кредитите, които би могла да дава. БНБ дълго време бе пасивна и не подтикваше търговските банки да бъдат по-активни.
2,9% ръст на икономиката от началото на годината
Менда Стоянова, председател на бюджетната комисия в парламента
За първото тримесечие на 2016 година страната ни отчита 2,9% ръст на икономиката. Това означава, че нещата са добре и че четвъртото тримесечие ръстът ще бъде още по-голям. Ключова за развитието на регионите е инфраструктурата, която не включва само пътища, а и канализации, пречиствателни станции и др. До момента това се правеше само от държавата и общините, но може би вече е време да се включи бизнесът. Държавата може да бъде гарант, а общината - партньор.
За да се развиват регионите, е необходима стабилност, без която не може да има финансов растеж. Политическа стабилност ще има, прави се всичко правителството да продължи да работи.
Тази година в Пловдив ще има дуално обучение и се надявам до края на годината да имаме първите договори за такова обучение между учениците и бизнеса.
Дават свобода на техникумите за паралелки 2 в 1
Обмислят и държавни стипендии за учениците в професионалните гимназии
Професионалните гимназии ще получат по-голяма свобода да комбинират няколко специалности във всяка паралелка. Това ще стане от август с влизането в сила на новия училищен закон, благодарение на който бившите техникуми вече ще минат към общините. Местните власти и бизнесът ще могат сами да решават какъв да бъде приемът в зависимост от потребностите на региона. Това стана ясно от думите на зам.-министъра на образованието Диян Стаматов по време на дискусията "Да на българските региони". Стаматов заяви също, че друг проблем при променянето на гимназиите ще бъдат директорите, които е необходимо да бъдат по-гъвкави при определяне на учебните планове и програми. В момента се обмислят и държавни стипендии за учениците в професионалните гимназии, каза още Стаматов. Той посочи, че до края на месец октомври в просветното министерство най-вероятно вече ще има дирекция "Професионално образование". "Тя сама по себе си обаче не може да свърши нищо, тъй като проблемът е свързан с това как професионалното образование да стане по-привлекателно за младите хора и как да напълним тези гимназии с ученици, които искат да усвоят професия и да я работят след това", каза Стаматов. По неговите думи средното ни образование в момента е доста елитарно, тъй като почти всички завършващи гимназия се насочват към университети, за да продължат с висше образование. "А да намерим висшисти, които да работят, трудно ще се случи", каза още Стаматов. Той бе запитан също какви са възможностите професионалната гимназия на КЦМ в Асеновград да стане иновативно училище. В момента се разработват критериите, но системата за кандидатстване ще бъде доста опростена, така че е напълно възможно това да се случи, поясни Стаматов. Съгласно новия училищен закон статут на иновативно училище ще получават онези школа, които разработват оригинални собствени програми и учебни планове. Те ще получават и допълнително финансиране.
Шефът на КЦМ: Дуалното обучение не е за нашите ширини
Темата за дуално обучение в професионалните гимназии трябва да бъде адаптирана към българските условия. Това заяви Никола Добрев, председател на Съвета на директорите и председател на Надзорния съвет на КЦМ-Пловдив. Според него във формата, в която дуалното обучение съществува в страни като Австрия, Германия, Швейцария, трудно може да бъде приложено в България. "Дуалното обучение е за други общества, където се развива вече 100 години", смята Никола Добрев. Той посъветва министерството на образованието да проучи опита на професионалната гимназия в Асеновград, където КЦМ от 10 години финансира обучението на младежите в три паралелки за нуждите на металургичното предприятие. Всяка година разходите ни са по 100-120 хиляди лева за една паралелка, посочи Добрев. Благодарение на тази инвестиция в момента КЦМ почти е решил проблема си с намирането на средно ниво технически специалисти. Те могат да работят с високи технологии в базовите индустрии.
България се нарежда сред отличниците в ЕС
Спад на инвестициите през първото тримесечие на годината забавя ръста на икономиката до 2,9%, след 3% за последните три месеца на миналата година, сочат експресните оценки на НСИ. Все пак страната ни се нарежда сред отличниците в ЕС. Според обявените до вчера данни, по-висок ръст на БВП имат само Румъния (4,2%), Словакия (3,6%) и Испания (3,4%). Най-лошо в ЕС се представят Гърция (спад с 1,3%), Унгария (ръст от 0,5%) и Португалия (+0,8%).
За първото тримесечие на 2016 г. БВП на страната достига 17,926 млрд. лв. Спрямо предходното тримесечие се отчита ръст от 0,7%.
Икономическият ръст от 2,9% на годишна база се дължи изцяло на потреблението, което през първото тримесечие се увеличава с 2,4%. Както се и очакваше, заради стартирането на новите оперативни програми на ЕС и необходимото време за отваряне на новите процедури за кандидатстване се отчита спад на инвестициите с 3,9%. Износът също не допринася за ръста на икономиката, тъй като през първото тримесечие се отчита минимален спад.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
