Германска фирма вдига завод за производство на опаковъчни машини
Двама нови инвеститора предстои да влязат в Икономическа зона София–Божурище, като съвсем скоро те ще получат сертификат за клас инвестиция от Българска агенция за инвестиции, с което ще се даде зелена светлина за реализация на проектите им. Двете компании планират да изградят на територията на зоната логистични бази за складиране и съхраняване. Така инвеститорите в Божурище ще станат общо 12, като привлечените инвестиции вече надхвърлят 100 млн. лв. и се предвижда разкриването на 700 работни места. Преди броени дни германска компания, световен лидер в производството на опаковъчни машини, влезе в Божурище. Тя ще инвестира близо 37 млн. лв. във високотехнологично производство и ще разкрие 153 работни места. На територията на зоната ще изгради производствен корпус, складова и логистична база, център за професионално обучение и научно-развойен център.
Икономическата зона София-Божурище, макар и отскоро развиваща се, е най-атрактивният от всички проекти на „Национална компания индустриални зони", предвид заявения интерес от страна на инвеститори. Важно преимущество, разбира се, е близостта й до столицата, където са локализирани държавните институции и агенции, големите университети и научно-развойни центрове, има и квалифицирана и многоезична работна ръка. Само на 15 км от центъра на София, на 23 км от летището, на 5 км от магистралата за Гърция, на 2 км от магистралата за Сърбия, в непосредствена близост до международния път, свързващ Европа и Турция и наличието на директна връзка с железопътната мрежа – това са част от предимствата, които правят зоната топ локация за развитие на бизнес. Територията й се простира върху площ от над 2 665 595 кв. м. и освен с изградена пътна инфраструктура, тя разполага с всички необходими комунални услуги – електрозахранване, водоснабдяване и канализация, газоснабдяване, оптични трасета за телекомуникациите.
„Национална компания индустриални зони" ЕАД е дружество от холдингов тип със 100% държавно участие и управлява осем зони. „С тях покриваме територията на цяла България. Имаме по две зони на р. Дунав и Черно море - във Видин, Русе, Варна и Бургас. До София е най-голямата зона, една е разположена до турската и гръцката граница в Свиленград, друга е в централната част на България – Карлово и още една в центъра на Северна България – с. Телиш, Плевенско. Така че, какъвто и вид инвеститор да дойде при нас, ние може да го позиционираме според специфичните му нужди", обобщава изпълнителният директор на НКИЗ Стефан Стайков.
„Индустриален и логистичен парк – Бургас" АД
Това е вторият най-бързо развиващ се проект на НКИЗ, в който тя притежава 51%, а община Бургас – 49%. Паркът, създаден преди четири години, заема 244 150 кв. м. от територията на промишлена зона „Север". Първата производствена площадка в него вече заработи официално преди месец. Фирма „Хидробетон" закупи терен и на него изгради базата си. Паркът е разделен на парцели с големина от 2 до 40 дка и 10 фирми развиват проектите си в сферата на международните превози, автоуслугите, производството на метални конструкции, мебели и хранителни продукти.
„Свободна зона – Русе" ЕАД
Създадена е с указа за свободните безмитни зони от 1987 г. Намира се на 800 м от Дунав мост, в непосредствена близост до пристанището. Зоната предоставя възможност на инвеститорите, които развиват дейност, да използват данъчни и митнически облекчения. „Свободна зона – Русе" обхваща 370 235 кв. м. в Източната промишлена зона на гр. Русе. Има стратегическо географско и транспортно местоположение, добре развита пътна мрежа, електричество, газификация, водоснабдяване и канализация. Капацитетът й е запълнен почти на 100% - производствените и складови помещения са заети от компании от различни икономически сектори. Единствените свободни терени са терените за инвестиции на зелено, обхващащи територия от 35 000 кв. м. Дейността, която се развива на територията на зоната, е свързана със складиране и съхранение на стоки, претоварни операции, оформяне на транспортни и митнически документи и др. Към настоящия момент Свободна зона - Русе, изгражда интермодален терминал, който ще затвори пълния цикъл от предлагани услуги.
„Свободна зона – Видин" ЕАД
Зоната е със стратегическо местоположение – на брега на р. Дунав, в непосредствена близост до Дунав мост 2 и товарното пристанище. Това я характеризира със сравнително предимство - достъп до различен вид транспорт: речен, шосеен, железопътен. Общата площ на „Свободна зона – Видин" е 308 627 кв. м., има изградена пътна инфраструктура, електричество, водоснабдяване и канализация. Дейностите и услугите, които се извършват на територията й са фокусирани най-вече в областта на логистиката, административното обслужване, отдаването на площи, складови бази и съоръжения под наем.
„Свободна зона – Свиленград" ЕАД
Разположена е в южния край на Свиленград на площ от 70 139 кв. м. Застроената площ е 4 130 кв. м., разполага с открити складови площи от 2500 кв. м., паркинги с площ от 3157 кв. м., а незастроената свободна площ е между 50-55 дка. Цялата материална база е предназначена за производствена и логистична дейност. Стратегическото местоположение й дава предимство при осъществяване на услуги като логистичен център – разположена е на 2 км от границата с Гърция и на 50 м от жп връзките с Турция и Гърция. Зоната е на пътя на паневропейския транспортен коридор №4, свързващ Европа и Турция.
„Индустриална зона Варна–Запад"
Зоната е разположена в землището на гр. Суворово, Варненска област и обхваща площ от 399 000 кв. м., предимно селскостопански земи. Атрактивна е с това, че е на 18 км от пристанище Варна и на 11 км до магистрала Хемус.
"Индустриална зона Карлово"
Индустриалната зона с площ от 580 дка е разположена в землището на село Марино поле, на 10 км от общински център Карлово и на 60 км от летище Пловдив. На територията на зоната има планирана инфраструктура и в близост има налични електрическа подстанция, далекопроводи 20 КV и 110 КV, канализационна мрежа и ПСОВ, източници на питейна и промишлена вода, телекомуникации.
"Индустриална зона Телиш"
Терен от 2 036 дка в с. Телиш, Плевенска област в непосредствена близост до главен път София-Варна. Зоната е подходяща за развитие на селскостопанска и преработвателна индустрия.
Най-често питат за наличието на работната ръка и съществуващата инфраструктура
Привличаме инвеститори, не сме търговци на земя
В Бургас успешната формула е партньорството с общината, каза Стефан Стайков, изпълнителен директор на „Национална компания индустриални зони"
- Господин Стайков, кое е това, което най-силно привлича вниманието на инвеститорите, когато търсят терен за развитието на своите проекти?
- Инвеститорите най-много се интересуват от наличието, качеството и стойността на работна ръка и съществуващата инфраструктура. Разбира се, търси се и стратегическа локация. Голям процент от чуждестранните компании идват в България с намерение да наемат, или закупят площи, където да разширят, или преместят своето производство, за това и стратегическото позициониране е от изключителна важност. Именно затова, в момента най-предпочитани са зоните, които са в непосредствена близост до големите градове. Цената на земята е важен, но не е най-решаващият фактор, защото едва след като са осигурили най-важните компоненти, инвеститорите се интересуват от нея и то дотолкова, доколкото не желаят да плащат повече, отколкото е нормално. Нашата цел обаче е да привличаме стратегически инвеститори и с това да се създаде добра социално-икономическа среда в България, а не да сме търговци на земя. При нас се мисли за цялостен инвестиционен цикъл - компаниите не идват в зоните, за да изградят малко складче или да купят имот. Мисли се мащабно, правят се дългосрочни планове и се планират всички процеси за създаване на нови производствени мощности. От започване на преговори до финалното откриване на производството може да минат от 2 до 4 години. И оттам нататък компаниите започват да се развиват, като залагат поне 10-годишни бизнес планове за реализация.
- Какво е състоянието на индустриалните зони, управлявани от НКИЗ?
- Към момента портфолиото на НКИЗ се състои от осем зони. Най–бързо развиващите се зони са Икономическа зона София-Божурище и Индустриален и логистичен парк-Бургас. Три от проектите са със статут на свободни зони – Русе, Видин и Свиленград, и основната им дейност е свързана с отдаване под наем на производствени и складови площи. Във всяка една от тях има изградена базова инфраструктура – пътища, водоснабдяване, канализация, електрозахранване, телекомуникации. Най-успешна от трите е зоната в Русе, като нейният капацитет е запълнен почти на 100% и на територията й има индустрии от различни сектори. Работим и върху развитието на зоните в Телиш (Плевен), Карлово и Варна, които, въпреки че са в начален етап на развитие, имат потенциал да се превърнат в атрактивни дестинации за инвестиции. Подготвяме проектната документация за изграждане на бъдеща инфраструктура и търсим стратегически инвеститори.
- Статутът на свободни зони, в които не се заплаща ДДС, не е ли привлекателен за инвеститорите?
- Да, но тези свободни зони са загубили атрактивността, която имаха едно време, защото основната ни търговия е с ЕС и в крайна сметка фирмите трябва да платят ДДС. Има концепция, която може да се разработи, за да се използва този статут на свободни зони по-оптимално. Те може да са място, където да се държат на склад стоки, които идват от страни извън ЕС и се плаща ДДС само преди продажба. В Барселона например, по този начин работят голяма част от производителите на автомобили. Подобна концепция би привлякла инвеститори, например в Свиленград, където важна особеност е близостта до Турция, която не е в ЕС. Там финансирахме едно отклонение на пътя, с което се подобрява достъпа до зоната. Голямо предизвикателство за развитието на Видин и Свиленград е липсата на работна ръка, като същото се отнася за Карлово и Телиш. Усилията ни за тези зони са насочени да търсим по-скоро стратегически инвеститор, който има нужда от голяма територия и да действа като притегателна сила за други компании. Има проявен интерес от Китай към Карлово, водихме предварителни разговори с две-три различни организации, но все още нямаме официално потвърждение.
- Коя е зоната, освен тази в Божурище, която се развива най-добре?
- С най-динамични темпове се развива Индустриален и логистичен парк – Бургас. Успешната формула се дължи на ползотворното ни партньорство с община Бургас, която е проактивна в привличането на инвеститори. Когато местната и централна власт работят в тясно сътрудничество по между си, успехът е почти гарантиран. Това е формулата за развитието на всички съществуващи и бъдещи индустриални зони. Радвам се, че благодарение на общите ни усилия с община Бургас, зоната се развива успешно. Друг пример за ползотворно публично-частно партньорство е Тракия икономическа зона край Пловдив, която напоследък бележи добри резултати.
- Конкуренти ли сте със зоните, които са с частно участие?
- Не, напротив, дори сме взаимодопълващи се. Държавните индустриални зони предлагат едни предимства, а частните разполагат с други. Ние не ги разглеждаме като конкуренти, а като организации, с които обменяме опит и добри практики. Освен това, от икономическа гледна точка, дали даден инвеститор ще построи фабрика в Пловдив, Карлово или в София - все е добре дошло, защото все пак инвестицията е в рамките на страната ни – данъците се плащат в България, разкриват се нови работни места и т.н. Стремим се да предоставим на инвеститорите всички възможности и да им помагмае в избора на локация. С няколко общини сме подписали меморандум за сътрудничество, чрез който засвидетелстваме готовността си със съвместни усилия да създаваме атрактивни условия за развитие на инвестиционния потенциал. Изискали сме от няколко общини информация за свободни общински терени, подходящи за стартиране на индустриални производства, за да можем да презентираме пред инвеститори не само локациите, които ние развиваме, но и тези, които предлагат общините - чрез конкретна информация, снимков материал и посещение на място.
- Смятате ли да увеличите портфолиото на Националната компания?
- Да, разполагаме с потенциал за обособяване на нови индустриални зони в страната и обмисляме развитие на нови локации за различни производства. Обособяването и развитието на индустриалните зони обаче не е свързано само с увеличаването на територията и изграждане на прилежащата към тях инфраструктура. За да бъде една зона привлекателна, тя трябва да предлага далеч повече възможности - приятна среда, както за работа, така и за отдих, услуги от разнороден характер като транспорт за работещите, зони за спорт и отдих, ресторанти, магазини. Всъщност, съвременната индустриална зона трябва да предлага всички онези важни услуги, които иначе всяка компания трябва да планира индивидуално. Това допълнително ще спести време и финанси на инвеститора. По-далечната ни цел е индустриалните зони да достигнат такова развитие, че да се превърнат в притегателно място за квалифицирани кадри.
- А каква е необходимостта от създаване на закон за индустриалните зони, който знаем се готви в министерството на икономиката?
- За да привличаме стратегически инвеститори трябва да имаме съвременна нормативна база, която да диференцира понятията индустриална и икономическа зона, технологичен парк и правила за тяхното развитие. Законът за индустриалните зони би следвало да очертае правната рамка, която да дефинира и опрости условията, които предлага всяка една отделна зона, независимо от типа и спецификите й. При ясни и точни правила всеки инвеститор би бил по-сигурен, защото за него е важно да има предвидима среда. Освен това, важно e той да комуникира с една институция, която да отговаря за всички негови нужди, т.е. да му се предложи услуга от типа обслужване на „едно гише".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
