Разходите за иновации, образование и икономическо развитие никога не са лукс и неслучайно това е първият стълб в Плана „Иновативна България”. Това каза вицепремиерът Томислав Дончев по време на публична дискусия, посветена на Плана за устойчивост и развитие.
„Ако искаме да се развиваме по-амбициозно икономически и да имаме икономика на добавената стойност, това може да се случи само ако откриваме, разработваме и произвеждаме по-скъпи неща”, поясни Дончев. Според него фокусът трябва да се постави върху скъпите и уникални продукти, които произвеждаме като икономика. И този разговор е невъзможен без разговор за реформи. Първа точка от него е образованието.
Трябва да се обърне внимание на образователната среда, програми и материали, на мотивацията на учителите. Как ще изглежда държавата, икономиката и обществото ни след 15 години, зависи от това, което се случва днес в клас, подчерта Томислав Дончев. Той припомни, че по Плана за устойчивост и развитие са предвидени средства за оборудване на
STEM кабинети в 1680 училища у нас
Има предвидени средства и за дигитализация на учебния процес, с което ще се закупуват устройства и оборудване. Вторият значим акцент отново е свързан с учебната среда, като е предвидено 750 училища, 450 детски градини и още общежития да бъдат тотално реновирани.
Нов фонд от 410 млн. лв.
ще финансира иновациите, университетите, научните разработки и компании. „Това трябва да бъде направено по начин, по който българските институции и академични звена да имат достъп до съществуващи европейски инструменти за финансиране, достъп до най-водещите разработки, които се случват в другите европейски университети”, каза още вицепремиерът. Според него трябва да се помисли как от това финансиране да се привлече и частно финансиране.
Дончев напомни, че с добавената стойност се създава икономика на знанието и изтъкна, че България е успяла частично да се реиндустриализира. У нас делът на индустрията в БВП е 28.5%, което е показател два пъти по-висок от други европейски държави.
Трябва да скъсаме с икономиката на ишлемето,
където България е конкурентна само с ниската цена на труда или на оперативните разходи. Трябва да се учим да правим неща, които другите не могат, категоричен бе Дончев.
Друг нов фонд на стойност 490 млн. лв.
ще финансира изграждането на инфраструктра до съществуващи индустриални зони. Предвижда се и създаването на държавна агенция, която да се занимава с приложната наука и иновации.
„Ние направихме преходът от традиционни към нови умения, не само към знания, но и към умения, това е преход, който се случва във всички образователни системи”, заяви по време на дискусията образователният министър Красимир Вълчев. Според него това е тиха, невидима революция, която се случва в българската образователна система.
„Днешното поколение е различно – учи много повече чрез образи, електронни устройства и плува в океан от информация. Трябва да помогнем на учениците да не се удавят, а да намерят същественото съдържание”, заяви Вълчев. Той напомни за двойното увеличение на учителските заплати, но според него са необходими още редица мерки, както и да се продължи да се инвестира в преподаватели в следващите години. „Последните години най-голям проблем имаме с уменията в областта на математиката и природните науки, това го отчита и външното оценяване, там най-трудно намираме ключа към мотивацията за концентрирано учене”, каза Вълчев, като допълни, че с Плана се адресират предизвикателствата, свързани с ключовите комптетентности и повишаване мотивацията за учене.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
