* Парите на фирмите, забогатели от раздаваните компенсации и помощи, да се вземат за общия интерес, предлагат от финансовото министерство*
* Поне седем причини срещу неочакваното увеличение на корпоративната тежест посочват икономисти
"Вместо да изпише вежди, ще извади очи". Тази народна мъдрост е най-краткият коментар на бизнеса и повечето икономисти за новия корпоративен данък, който предлага финансовото министерство. Новата данъчна тежест е за "свръхпечалбите" на фирмите, пише в промените на данъчните закони, пуснати за обществено обсъждане, които ще съпроводят Закона за държавния бюджет за 2023 г. Според тях от 1 юли 2023 г. трябва да се въведе заплащането на солидарна вноска за свръхпечалбите, генерирани в периода от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г. Мярката е временна, еднократна, целта й е запазване на макроикономическата и фискална стабилност на страната и овладяване на инфлацията. В проекта е описано как се определя свръхпечалба. Това става като се вземе средната реализирана печалба от фирмите за периода 2019-2021 г. и се увеличи с 20 на сто. Печалбата над този праг ще се счита за свръхпечалба и ще бъде обложена с данък от 33%.Новият налог ще бъде валиден за всички фирми, както и тези, които се облагат с алтернативен на корпоративния данък и едноличните търговци. От обхвата на мярката се изключват компаниите, които вече внасят временна солидарна вноска - фирмите, преработващи петрол.
Мотивите на финансовото министерство
В обосновката се посочва, че въвеждането на солидарна вноска е подходящо и пропорционално средство за справяне със свръхпечалбите, възникнали в резултат на външни и вътрешни политически и икономически фактори. Такива са пандемията от COVID-19, енергийната криза, военните действия в Украйна, заради които бе предоставена финансова подкрепа от държавата, а фирмите получиха компенсации и помощи под различни форми. Според МФ реализираните по тази причина печалби надхвърлят нормалната печалба, която дружествата биха получили при обичайни обстоятелства. Според ведомството на Росица Велкова, мярката представлява преразпределение в обществен интерес на реализираните свръхпечалби в резултат на неочаквани пазарни изменения и стремителното нарастване на цените на всички стоки и услуги, въпреки прилаганите мерки от страна на държавата за подпомагане и компенсиране на бизнеса.
11,2 млрд. лв. компенсации и помощи на бизнеса
Като коз финансовото министерство отчита, че за периода 2020-2022 г. са предоставени 11,2 млрд. лева на бизнеса под формата на помощи, компенсации и намалени данъчни ставки.10.3 млрд. лева е общата сума на помощите и компенсациите, свързани с пандемията от COVID-19, енергийната криза и военните действия в Украйна, в размер на . Те са разпределени така: за 2020 г. - 2.1 млрд. лв., за 2021 г. - 2.3 млрд. лв., а за 2022 г. - 5.9 млрд. лв.Едновременно с това, с цел подкрепа на бизнеса и намаляване или запазване на цените на определени стоки и услуги, бяха въведени намалени ДДС ставки, както и освобождавания от облагане с акциз. Бюджетният ефект от въведените намалени данъчни ставки и освобождавания от облагане с акциз за периода 2020 - 2022 г. е загуба общо в размер на 908.7 млн. лв., както следва: за 2020 г. - 94.7 млн. лв., за 2021 г. - 283.5 млн. лв., за 2022 г. - 530.5 млн. лв.Всичко това е довело до огромен ръст на печалбите на фирмите. Декларираните данъчни печалби от дружествата и облагаеми доходи от стопанска дейност като едноличен търговец значително нарастват за 2021 и 2022 година, като печалбите и доходите за 2022 г. бележат ръст от около 100% в сравнение с печалбите за 2018 г. и 2019 г.
По данни на НСИ пък, разпределените печалби под формата на дивиденти са: 21.5 млрд. лв. за 2020 г. и 22.4 млрд. лв. за 2021 г.
Парите се трупат в банките
Друга справка пък доказва, че печалбите на фирми и еднолични търговци се трупат в банки. Депозитите на нефинансовите предприятия се увеличават от 29.3 млрд. лв. през 2020 г. на 40.2 млрд. лв. през 2022 г., което е увеличение с 10.9 млрд. лв. (виж таблицата).
Увеличение се наблюдава също и на наличностите по депозитите на домакинствата с 11 млрд. лв. за 2022 г. в сравнение с 2020 г. Тук обаче има и още една показателна тенденция - общият брой на депозитите на домакинствата намалява с 470 199 през 2022 г. в сравнение с 2020 г.
Аргументите против въвеждането на този данък
Новият данък "свръхпечалба" ще има негативен ефект, категорични са икономисти. Те също посочват аргументи в подкрепа на това твърдение:
1. Непредсказуемост
Промени в данъчните закони в средата на годината, които се правят на парче, нарушават предсказуемостта на средата. Според Щерю Ножаров, икономически съветник на Българската стопанска камара /БСК/, те изпращат изключително лош сигнал към инвеститорите и отзвукът от това действие може да продължи през следващите 10 г.
2. Фирми ще избягат
Налагането на подобен данък може да изгони от страната ни фирми, които наистина може да са генерирали свръхпечалби - например IT компаниите. За тях не е проблем да преместят седалището си в друга държава в рамките на ЕС. От това обаче държавата ни само ще загуби.
3. Наказване на предприемчивите
Ако данъкът е за всички компании, това е сериозно увеличаване на данъчната тежест и на успешните – които незадължително са постигнали по-висока печалба заради конюнктурата, а вероятно и заради иновация, инвестиции, повишаване на производителността, откриване на нови пазари и др. през 2022 г., казва Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика. Според него изглежда шизофренно държавата да изсипе 8 милиарда на бизнеса през 2022 г., като в същото време сега правителството мисли как да ги обложи.
4. Държавата дава на едни, а взема от други
Държавата иска да вземе пари не само от тези, които са получили средства от бюджета, а и от други, които нищо не са получили и сами са се справяли. Това създава неравнопоставеност, казва Георги Ангелов от "Отворено общество".
5. Удар върху малкия бизнес
Данък "свръхпечалба" е доста шокираща мярка, тя ще се отрази зле на малките и средни фирми, които бяха засегнати най-много по време на пандемията и затварянията, е мнението на бившия вицепремиер Лидия Шулева. Според нея е несправедливо да им се отнема увеличението, което биха имали, след като едва са успели да възстановят показателите си отпреди пандемията.
6. После ще връщат пари
Такова хоризонтално облагане на всички свръхпечалби ще има непредвидими последици, тъй като ще удари най-различни бизнеси, от малки до големи. И ще ги удари още във втората половина на 2023 година, защото свръхпечалбата ще се облага за настоящата година, но авансово ще се плаща на база 2022, когато е голямата печалба, и след това ще трябва да ти се връщат пари, коментира Петър Ганев от ИПИ.
7. Възможност за корупция
Колкото по-големи са данъците, толкова по-голяма е преразпределителната функция на държавата. А властта да преразпределяш чужди пари, изкарва най-лошото. Преразпределяте един милиард данък и вие сте чиновник, който трябва да каже за кого да са парите. Как решавате? Има уж някакви обективни критерии. Всяко преразпределение неминуемо води до корупция, е мнението на бизнесмена Ивайло Пенчев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
