- Таван на надценките у нас няма да е ефективна мярка срещу инфлацията
- 3% дефицит в този бюджет не е възможен
- Законът за насърчаване на инвестициите не отразява съвременните тенденции
- Дъжници сме на земеделието, неразбираемо е, че не развиваме всички сектори на селското стопанство, казва Даниела Везиева, икономически експерт в Стратегическия институт за национални политики и идеи (СИНПИ), бивш министър на икономиката във второто служебно правителство на Стефан Янев /септември-декември 2021/ в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Г-жо Везиева, Министерство на икономиката отчита рязко ограничаване на инфлацията, а цените продължават да растат. Каква е истината за икономическата ситуация в страната?
- Статическите данни показват намаляване на цените на енергийния пазар и намаляване на инфлацията. Също така виждаме и увеличение на някои от икономическите показатели на месечна база. Въпреки това не се отчита устойчив спад на цените на стоки, особено на стоките от малката потребителска кошница. Това може да се обясни с факта, че намаляването е на месечна база и то не дава отражение върху себестойността на произведените стоки. Реална промяна може да се изследва след приключване на тримесечието.
- Адекватна мярка ли е решението за въвеждане на таван на надценките? Какво показват анализите на СИНПИ за ситуацията на пазара?
- Зависи за какво се ползва мярката таван на надценките и таван на цените. Ако ме питате дали е адекватна антиинфлационна мярка, отговорът ми е по скоро не. Такава мярка се прилага за дъмпинг на цените и то при условие, че имаме достатъчно механизми през силни държавни предприятия да влияем на пазара. Ние не сме в тази хипотеза. Таванът на надценките не доведе до намаляване на цените на стоките в малката потребителска кошница и не доведе до увеличение на потреблението. От началото на глобалната финансова криза допреди няколко месеца годишната инфлация у нас не е надхвърляла 5% и това някак си естествено доведе до загуба на рефлекс у политиците да предлагат и обсъждат стопански политики в условията на висока инфлация по отношение планирането на бюджета и по отношение доходите на домакинствата и данъчната среда.
- България е изправена пред безпрецедентна ситуация - на 10 юни изтича удълженото действие на бюджета, до тази дата нов не може да бъде приет, защото няма време. Какво ще се случи с хазната, ако нямаме бюджет на 10 юни?
- Има ясни правила за разходване на публичните средства, дори и да няма приет нов или удължен бюджет. Министерството на финансите обяви законовите опции като плащане на разходи в рамките на събраните приходи, коментираха се и други възможности като използване на средствата от бюджета на ДОО за социални плащания и след това възстановяване на средствата чрез трансфер от държавния бюджет към ДОО. Ситуацията е необичайна, но не и драматична. Заради натрупаното напрежение е изключително важно да се дава достатъчно информация от институциите, при това тя да е прозрачна. Очакванията към управляващите са големи за решаването на натрупалите се проблеми, при това са очаквания за дългосрочност и устойчивост.
- Възможен ли е в момента бюджет с 3% дефицит и колко точно трябва да затегнем коланите, за да се случи това?
- Ние в момента работим с рамката на бюджета, приета от редовното правителство през 2022 г. Той бе удължен с действие до юни 2023 г., като при удължаването се приеха нови социални разходи, но в бюджетната рамка от 2022 г. Ако ме питате дали е възможен 3% дефицит в този бюджет, отговорът е не. За това и предложението на служебния кабинет е с по-висок размер на дефицита, защото те работят със старата бюджетна рамка от 2022 г. За постигане на различен процент дефицит можем да говорим при изготвянето на нов бюджет с нови политики, отговарящи на управленската програма на редовен кабинет. Бюджетът е финансовият план за изпълнението на политики от управленска програма. Към момента няма такава програма с конкретни параметри и срокове за изпълнение.
- Вие сте икономическият експерт на Стратегическия институт за национални политики и идеи (СИНПИ). С какво тази организация Ви привлече?
- Когато г-н Паргов ми разказа за идеята за създаване на неправителствена организация, първата ми асоциация беше "свобода на изразяването". В СИНПИ участваме хора с различна експертност, с различни възгледи и точно това е най-ценното. Всеки от нас има своя опит, своето мнение по обществените теми на страната ни. За почти една година, от както е създаден институтът, ние поставихме няколко приоритетни теми и по всяка една от тях разработваме задълбочени анализи и даваме предложения за решение. Целта ни е да бъдем партньори в управлението на страната чрез мнения, предложения, становища. СИНПИ е един своеобразен оазис, място, където се срещаш с много интелигенти хора, изразяваш свободно мнението си, място, където можеш да научиш много, място, където креативността е от първостепенна важност. Мисля, че точно това ме привлече да стана част от организацията.
- Казвате, че през последните пет години структурата на икономиката не се променя. С превес са услугите - 67%, 28% се падат на индустрията и 5% на селското стопанство. Може ли да имаме икономически растеж, достатъчен за членството ни в еврозоната, ако тази структура не се промени?
- Развитите икономики са индустриалните икономики, защото добавената стойност, която те създават, е висока и устойчива. Висока добавена стойност означава, че се покриват разходите за производство и остават средства за преразпределение в други сектори и за инвестиции. Това е причината държавите с развита индустрия да са и държавите с най-висок стандарт на живот. У нас картината е малко по-различна, ние не инвестираме във високи технологии в индустрията.
Средствата по национални и европейски програми трябва да се насочат към въвеждане на високи технологии в нискотехнологичните индустрии. Говорим за въвеждането на кръгова икономика и сега е моментът публичните средства да се насочат към развиването на индустрии, които да са водещи, в смисъл да има налични ресурси - и природни, и човешки, и те да са в центъра на кръговата икономика за всеки район. Развиването на индустрия води след себе си развиване на нови услуги и дава възможност за по-високо качество.
Смятам, че сме длъжници на земеделието, ние имаме уникална почва и климат и някакси неразбираемо е, че не развиваме всички сектори на селското стопанство. Субсидирането в тези сектори ще развие и преработващата промишленост и ще даде нови хоризонти. Определено смятам, че промяната в структурата на икономиката ни чрез дългосрочно планиране и инвестиране в индустрия и земеделие е пътят към развита икономика и държава.
За влизане в еврозоната трябва да изпълним конкретни изисквания и те са свързани по-скоро със стабилност на показателите.
- Защитавате тезата, че е необходим нов Закон за инвестициите, облекчаване и децентрализация на общините, който да предвижда пряко инвестиране в малкия и среден бизнес през програми.
- Действащият Закон за насърчаване на инвестициите не отразява съвременните икономически тенденции и стратегии. Например в момента не могат да се прилагат насърчителни мерки за производството на зелена енергия, защото производството й не е включено в икономическите дейности. Ако ще развиваме кръгова икономика и ще създаваме нов тип индустриални зони, то ще трябва да се промени и насърчаването на инвестициите. Актуализираният закон ще даде възможност на местната власт да разработи адекватни насърчителни мерки за инвестиции, така че общините да могат да са по-гъвкави и концентрирани в развитието си.
По отношение на децентрализацията, крайно време е да преминем към следващия етап, който ще стимулира общините чрез общински мерки да насърчават развитието на местната икономика.
- А за преодоляване на неравенствата между регионите?
- Данните сочат че имаме 209 населени места без жители. Тези места нарастват с всяко преброяване. Регионалният дисбаланс се задълбочава, огромна е разликата между Северна и Южна България. Изостава транспортната инфраструктура, което води до отлив на инвестиции и източване на човешки капитал. Всеки инвеститор търси бърз и лесен транспорт, наличие на ресурси, прозрачна среда и предвидимост. В момента ние не използваме една изключителна транспортна артерия - река Дунав. Необходимо е дунавският регион да стане национален приоритет за развитие, тъй като това е най-евтината и удобна връзка с Централна Европа, а чрез канала Рейн-Мейн-Дунав - и със Западна Европа. От първостепенно значение е държавата да инвестира в развитието на пътната инфраструктура, удобни пътища, бърз ЖП транспорт, речен и морски транспорт. Бизнесът следва транспортната инфраструктура. Създаването и развитието на устойчив малък и среден бизнес пък е условието за добра среда за живот на хората.
- Връзката между бизнес и образование според Вас може да се осъществи чрез гъвкави форми да дуално обучение. Какви трябва да са те, бихте ли дала примери?
- Дуалната форма за обучение е работеща в много страни и е доказала възможностите си. У нас имаше и има пилотни проекти за обучение в тази форма. Смисълът на тази форма е бизнесът да заявява и да участва в обучението на специалисти, които да имат осигурена реализация. Обвързаността между бизнес и образование е едно от решенията за развитие на икономиката.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
