* Депутатски предложения раздуват харчовете в хазната, не е ясно кога балонът ще гръмне
* Социалната комисия в парламента прие по-голямо увеличение на пенсиите от 1 юли и 710 лв. за майките
Депутатите се заиграха с бюджета като на руска рулетка - въртят барабана на пистолета докато патронът гръмне, за да видят кого ще уцели. А "късметлията" явно ще бъде този, който ще управлява, защото ще трябва да изпълнява заложените харчове.
След като министерството на финансите внесе проектозакон за удължение на бюджета за 2022 г., между първо и второ четене в парламента заваляха предложения за увеличение на разходите. Те засягат различни социални групи като пенсионери, майки и т.н., които наистина се нуждаят от вдигане на доходите. Но ще стигнат ли за това парите в хазната? И разумно ли е да се правят все по-големи харчове точно пред задаващата се рецесия, за която предупреждават икономистите по света? Тя ще стопи ръста на икономиката, приходите от данъци ще намалеят. Не е ясно с какво ще се запълват дупките, след като тегленето на нови дългове става все по-трудно и все по-скъпо. В същото време инфлацията вилнее, топи стойността на парите, а вдигането на доходите е като да наливаш масло в огъня - още повече надува цените.
Но явно на политиците не им пука за икономическата логика, а целта е една единствена - да се представят пред електората като загрижени за благосъстоянието му. А след това - който управлява, да му мисли.
Макар че служебният министър на финансите Росица Велкова предупреди, че с промени в разходната част ще се наруши Законът за публичните финанси, БСП внесе предложения за вдигане на минималната заплата от 710 на 850 лева /50% от средната/, безплатни лекарства за деца до 14 г., безплатни учебници за всички от 1-ви до 12-ти клас, еднократна помощ за учениците в начален курс на стойност 300 лв., освобождаване на младите до 26 г. от данък върху дохода и необлагаем минимум в размер на линията на бедност - 504 лв. Освен това левицата предлага майчинството през втората година да следва минималната работна заплата и да стане 850 лв., преизчисляване на пенсиите, подкрепа за енергийно бедните, таван на цените на ток, парно, газ и вода, както и въвеждане на две тарифи. Според лидера на БСП Корнелия Нинова предложенията били разумни и нямало да "счупят" държавните финанси.
Минималната заплата
Не е изненада, че извънредно събралият се Национален съвет за тристранно сътрудничество не постигна съгласие по внесени законопроекти за повишаване на минималната заплата, пенсиите и майчинските. По някои от предложениета на едно мнение бяха синдикати и вносители, по друго се разминаха самите синдикати. А бизнесът беше опозиция на всяко от предложенията, както и правителството.
"При 710 лева минимална работна заплата, реално от работника или служителя се получават 549 лева след удръжка върху доходите, а линията на бедност за следващата година ще е 504 лева, тоест хората, които работят на минимална работна заплата, ще са на 45 лева над новата линия на бедност. Кой ще обясни, че работят, но са работещи бедни, защото минималната работна заплата не им осигурява достоен живот?", аргументира се председателят на социалната комисия в НС Георги Гьоков, който бе социален министър в кабинета "Петков".
"В 22 от общо 27 области в страната, средната работна заплата е под 1500 лева. В осем области средната работна заплата е под 1300, а в пет - под 1200. Приемането на минимална работна заплата от 850 лева ще доведе до това, че средната работна заплата, отнесена към минималната работна заплата в тези пет области ще бъде 71%", контрира Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал /АИКБ/.
"Доходите се създават в реалния бизнес, държавата основно преразпределя. Вдигането на МРЗ е регулиране на пазара, но не е създаване на доход. Същото е и с промяна в пенсионния модел точно по време на кризата и точно в посока, която води до по-високи разходи, при положение, че те вече са толкова високи, че създават проблеми за устойчивостта на самия пенсионен фонд", коментира финансистът Любомир Дацов пред "Стандарт".
Пенсии
Две предложения имаше за индексиране на пенсиите. БСП предложи отпуснатите до 24 декември 2021 г. пари за възрастни да се преизчислят от 1 януари 2023 г. по формулата от 1,35% за всяка година реален осигурителен стаж. "Продължаваме Промяната" предлага да се промени т.нар. "швейцарско правило", като пенсиите да се индексират със 100% от нарастването на средния осигурителен доход или със 100% от нарастването на инфлацията, в зависимост от това кой показател е по-изгоден за пенсионерите.
В момента съотношението е по равно разпределено между половината от инфлацията и половината от ръста на осигурителния доход.
В проекта на служебното правителство е предвидено само осъвременяване на всички пенсии с 12 % от 1 юли 2023 г. по швейцарското правило.
Законопроект за промени в Кодекса за социално осигуряване внесе от Мустафа Карадайъ и група народни представители от ДПС. Той предвижда да се разшири дефиницията за действителен осигурителен стаж, като за такъв се смятат периодите на наборната или мирновременната алтернативна служба, както и времето, в което репресирани са били в лагери след 9 септември 1944 година до 10 ноември 1989 г.
От работодателските организации изтъкнаха, че промени с пенсиите трябва да стават само в бюджетна процедура, каквато към момента няма.
Макар че Тристранният съвет не прие предложенията, социалната комисия в парламента гласува някои от промените. Така на първо четене се реши да се промени т. нар. „швейцарско правило“ за пенсиите. Ако предложението бъде подкрепено и в пленарната зала на парламента, пенсиите ще бъдат увеличени от 1 юли с 12,7%, докато при досегашната формула за индексиране трябваше да бъдат повишени с 12 на сто.По действащата в момента формула прогнозата на НОИ е, че пенсиите ще бъдат увеличени с 12% от 1 юли 2023 г., с 8,6% през 2024 г. и с 6,2% през 2025 г. При окончателно приемане на новата формула за индексиране на пенсиите те ще бъдат увеличени с 12,7% през 2023 г., с 10,8% през 2024 г. и с 9,2% през 2025 г. За целта ще бъдат необходими допълнително 54,7 млн. лв. през следващата година, 339,3 млн. лв. през 2024 г. и 925,4 млн. лв. през 2025 г.
Майчински
Социалната комисия гласува да се вдигне и обезщетението за майчинство до нивото на минималната работна заплата от 710 лв. от 1 януари. Това ще струва на бюджета около 100 млн. лв. От БСП не уточниха точно откъде ще дойдат средствата. Според законопроекта обезщетението за отглеждане на дете не просто се вдига на 710 лв., а се обвързва като 100% от МРЗ.
От Българската стопанска камара предупредиха, че това е в нарушение с препоръките на Международния валутен фонд и Световната банка, които са против обвързването на помощи с минималната работна заплата.
Любомир Дацов: Ако свалим инфлацията шоково, по-малко ще боли
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
