Бюджет 2025: Режат парите на майките

Средната пенсия през 2025 г. ще достигне 975,18 лв. Това предвижда проектът на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г. Очакваното повишение спрямо 2024 г. е с 10,4%. Ръстът надхвърля значително прогнозната средногодишна инфлация за догодина от 2,4%, което означава, че покупателната способност на пенсиите ще се повиши, съобщиха от Министерския съвет.
Проектът вече се обсъжда от ресорните комисии в Народното събрание.
Проектът предвижда от 1 юли всички пенсии, отпуснати до края на 2024 г., да се осъвременят с 8,6%. От същата дата минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст при пълен осигурителен стаж ще се повиши от 580,57 лв. на 630,50 лв. Таванът се запазва на 3 400 лв. От 1 юли 2025 г. размерът на социалната пенсия за старост и свързаните с нея пенсии и добавки също ще се увеличи с процента, определен по чл. 100 от КСО.
През 2025 г. жените, работещи трета категория труд, ще могат да се пенсионират при навършени 62 години и 4 месеца и осигурителен стаж от 36 години и 8 месеца. За мъжете изискванията са 64 години и 8 месеца навършена възраст и 39 години и 8 месеца осигурителен стаж.
За изплащането на всички видове пенсии и добавките към тях са предвидени 24 103,6 млн. лв. Тези разходи са с 2 499,6 млн. лв., или с 11,6 % повече, спрямо 2024 г. Общият размер на разходите по консолидирания бюджет на държавното обществено осигуряване за 2025 г. е близо 27,4 млрд. лв.
От 1 април 2025 г. минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се ще се вдигне от 933 лв. на 1 077 лв. От същата дата се повишава и максималният осигурителен доход за всички осигурени лица - от 3750 лв. на 4130 лв.
Запазват се размерите на всички осигурителни вноски и съотношенията при изплащането им между осигурителите и осигурените лица, както и минималният и максимален дневен размер на обезщетението за безработица. Размерът на обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст на бащата (или осиновителя) също остава без промяна - 780 лв.
Със законопроекта е предвидена промяна в условията за получаване на обезщетение при бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, при осиновяване на дете до 5-годишна възраст или за отглеждане на дете до 8-годишна възраст. Тя се отнася за случаите, в които родителите ползват посочените отпуски и парични обезщетения по едно правоотношение, а в същото време работят по друг трудов договор.
Промени в Кодекса за социално осигуряване гласят, че майките няма да ползват пълното обезщетение за отглеждане на дете, ако продължават да работят при същия или при друг работодател. Промяната ще засегне и самоосигуряващите се, които са осигурени за бременност и раждане. Ако след раждането продължават да осъществяват трудова дейност, която е основание за осигуряване за общо заболяване и майчинство, няма да могат да ползват пълния размер на обезщетенията за отглеждане на дете.
Промяната е предвидена от 1 юли 2025 г. Мотивът на вносителите е, че отпуските за бременност и раждане и отглеждане на дете са целеви и се предоставят на работещите родители и осиновители, за да се грижат за децата в семейна среда.
В случай, че родителите работят на трудов договор, те запазват правото си на обезщетение за това, че не използват отпуска за бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст или при осиновяване на дете до 5-годишна възраст. В този случай те ще получават 50% от сумата, която са получавали като обезщетение, преди да се върнат на работа.
Дневното парично обезщетение за бременност и раждане на дете се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение, върху което са внесени или дължими осигуровки за последните 24 месеца. Но обезщетението през втората година от майчинството е фиксирано на 780 лв. на месец и с проекта на бюджет за 2025 г. е предложено тази сума да остане без промяна. Това е по-малко от новата минимална заплата след плащане на данъци и осигуровки и доста по-малко от заплатата за издръжка, изчислявана от КНСБ. След плащане на налози върху минималната заплата от 1077 лв. чистата сума за получаване е 836 лв. А при двама родители с едно дете необходимата нетна сума за издръжка на семейството на месец е 2653 лв., показват изчисленията на КНСБ, цитирани от "Труд".
Предложените промени ще накарат майките да избират: или да получават ниски доходи през втората година от майчинството, или да се откажат от майчинството и да работят, като получават 50 на сто от обезщетението, за което са плащали осигуровки.
В момента бащите имат право на два месеца платен отпуск за отглеждане на дете до 8-годишна възраст. Този отпуск може да бъде взет наведнъж или на няколко части, докато детето навърши 8 години. Обезщетението, което получава бащата по време на този отпуск, е 780 лв. на месец без значение върху каква заплата е осигуряван. В случая обезщетението е едно и също и за хората с високи заплати, и за тези на минимална заплата. Ако през тези два месеца бащите работят на трудов договор, няма за могат да ползват никакво обезщетение, предвиждат промените в Кодекса за социално осигуряване.

Фискалният съвет: Големи харчове, нереалистични приходи

Огромен ръст на публичните разходи залага правителството в Бюджет 2025, а част от планираните приходи има риск да не бъдат събрани. Това предупреждават експертите от Фискалния съвет - независим орган, който следи за устойчивостта на публичните финанси. Предвиденият ръст на разходите е в размер на 18.6 млрд. лв., което е с 23.8% повече в сравнение с 2024 г. Според експертите, увеличението е "притеснително високо" и значително надхвърля растежа на икономиката. То е най-голямото от 1996 г. насам, когато причината са били лихви по дълга.
Работодателски организации, включително Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) и Българската стопанска камара (БСК) също изразиха опасения за твърде голямото увеличение на държавните разходи и очакваното рязко нарастване на държавния дълг през следващите няколко години, както и поставиха под съмнение доколко са реалистични очакваните приходи.
Държавата заема все по-голям дял от икономиката за сметка на частния сектор, а преразпределителната й роля се засилва. Публичните разходи ще достигнат 45% от Брутния вътрешен продукт, което е доста над предвиденото по закон ограничение от 40%. Ако от тях се приспаднат средствата от ЕС, разходите са на ръба на правилото, макар че според Фискалния съвет те също трябва да влизат в сметките, включително чрез промяна в Закона за публичните финанси. Според Фискалния съвет, подобна политика рано или късно ще доведе до необходимост от сериозно увеличаване на данъчната тежест и подлага на риск устойчивостта на публичните финанси. Големият ръст на разходите ще има и "силно проинфлационно влияние", което може да постави под риск изпълнението на критерия за ценова стабилност на България за приемане на еврото. През последните 5 години нарастват най-вече разходите за пенсии и заплати, а новият бюджет запазва тази тенденция на увеличаване на разходи с постоянен характер без реформи, които да гарантират устойчивост на системата, отбелязва докладът.
В същото време постъпленията в бюджета, които трябва да покрият разходите, изглеждат надценени. Според Фискалния съвет, има риск до 8.6 млрд. лв. данъчни приходи да не бъдат събрани. Очакванията на правителството са за 90.3 млрд. лв. приходи, или с 18.2% повече в сравнение с 2024 г. Заради несигурността при усвояването на евросредства и проблемите на търговските партньори на България от ЕС, икономическият растеж може да се окаже по-нисък от заложеното в бюджета, като при песимистичния сценарий на съвета той може да е едва 1.8%. А прогнозираният от правителството ръст на БВП е в размер на 2.8%.
В разчетите е заложено приходите от ДДС да нараснат с 33.7% в сравнение с миналата година. Фискалният съвет обаче е на мнение, че прогнозата за събираемостта на ДДС е силно надценена, а в законопроекта не се предлагат мерки, които да подплатят такъв огромен скок. "Залагаме изключително много на борбата със сивата икономика", коментира финансовият министър Теменужка Петкова. От нейните обяснения стана ясно, че в резултат от затягане на данъчния и митнически контрол се очаква от ДДС тази година да влязат допълнително 3.9 млрд. лв. Отделно от номиналния икономически растеж - ръст на БВП плюс инфлация, се очакват постъпления от ДДС в размер на 20.7 млрд. лв. Петкова посочи и мерките, които ще осигурят допълнителните приходи от ДДС - връщане на 20% ставка за ресторантите и хляба, разширяване на контрола върху стоките с висок фискален риск (предимно горива и хранителни стоки), преустановяване на измамите с касовите бележки на бензиностанциите, положителният ефект от сухопътния Шенген, намаленият праг за регистрация по ДДС за фирмите. Петкова поясни, че това са само част от мерките, а ръководствата на НАП и Агенция Митници са дали уверения, че планираните данъчни приходи ще бъдат изпълнени.