Търговските вериги посрещнаха деня за протест с до 50% намаления на основни продукти
Кампанията раздели българите, но постави важната тема за цените в дневния ред на обществото и политиците
Типично по нашенски премина 13-и февруари, денят за бойкот на хранителните търговски вериги, обявен и у нас по примера на останалите балкански страни. Докато част от българите подкрепиха призива на 4 организации - Федерацията на потребителите, сдружение "За достъпна и качествена храна", "Обединени пенсионерски съюзи" и "Системата ни убива" и бившия омбудсман Мая Манолова – да не се пазарува в четвъртък от хипермаркетите заради високите цени, други се възползваха от щедрите промоции и напълниха количките. Разбира се, не мина без хейт и хули срещу тези, които излизаха от магазините с пълни торби.
Цялата дискусия за и против бойкота се разви и в социалните мрежи. Някои се обявиха в подкрепа на малките квартални магазинчета, повечето изказваха мнение, че нищо няма да се промени с бойкот за един ден. Дори тръгна кампания за "анти-бойкот" с призив да пазаруваме както обикновено, защото не е това начинът да паднат цените.
Според инициаторите обаче, бойкотът може да доведе до промяна, като окаже натиск върху търговските вериги да спазват принципите на честната конкуренция, както в другите страни от ЕС, и да намалят печалбите си. „Бойкотът показва, че гражданското съзнание се е събудило“, изтъкват те. И посочват, че „ценовият удар е истинска катастрофа както за 800 000 пенсионери, които живеят под прага на бедността, така и за работещите бедни в България, които не са в състояние да покриват елементарните си разходи за храната и бита. Още по-възмутително е, че цените на масло, мляко, сирене, месо и колбаси в чужди търговски вериги са по-високи в българските им клонове, отколкото в собствените им страни, където стандартът на живот е несравним с нашия", посочват организаторите. Те настояват властите да въведат ценови тавани за 70 основни хранителни продукта. „Говорим за яйца, млечни продукти, колбаси, масло, ориз, брашно, хляб. Не би трябвало да имат надценка повече от 10%”, обясни Нели Димитрова от „Системата ни убива".
В социалните мрежи надделява позицията, че пазарът трябва да е свободен, но и да има регулатори, да се защитава конкуренцията, която води по по-качествени и по-евтини продукти, а не субсидии, помощи и административно управлявани цени. Ако държавата е силна и си върши работата, няма да се налага народът сам да си решава проблемите.
Хипермаркетите отговориха на удара
"Стандарт" провери какво е положението в три от големите хранителни вериги.
В една от тях, обявила намаления до 50%, имаше най-засилен потребителски интерес. Цените на плодовете и зеленчуците стигаха до минус 40%, млечните продукти – до минус 20%, кафето - до минус 40%, олиото и колбасите - до минус 30%. Специални намаления имаше и на продукти, които традиционно се пазаруват за Свети Валентин и Трифон Зарезан - бонбони и вино до минус 20%, изгодни цени на цветя.
"Хората се възползват, за да се запасят с продукти на изгодни цени, защото не се знае след няколко дни с колко ще поскъпнат", коментира работеща в хипермаркета.
В друга верига също бяха обявили промоции до минус 50% на различни стоки и артикули, но към обяд отбелязаха спаднал интерес от страна на купувачите. "От сутринта има пазаруващи, но ги няма опашките от миналите дни", коментира продавач-консултант. В този хипермаркет освен намаление на основни хранителни продукти, предлагат на по-ниски цени също посуда, дрехи и стоки за дома.
В третата верига атмосферата е сходна - има пазаруващи, но не и опашки.
"Дори и днес да са по-малко пазаруващите, не мисля, че през уикенда, когато са най-силните дни за търговията, спадът ще продължи", каза служителка.
Намаленията и тук стигат до минус 50%. Брашното е на промоция до минус 18%, олио и колбаси - до минус 35%, плодове и зеленчуци - минус 50%.
Квартални магазини също не се оплакват от намаляване на клиентите в деня на бойкота. „Хората все по-често залагат на качествените продукти, дори и да са леко по-скъпи от масовите", казва служителка.
"Колкото и да се вдигнат цените няма как да се спре пазаруването, по-скоро хората ще се лишат от други второстепенни неща", смята друга служителка.
Масово се пазаруваше и в деня преди бойкота – 12 февруари. Тогава "Стандарт" също направи проверка за настроенията сред потребителите и търговците. Оказа се, че хората пазаруват много повече от нормалното.
"От средата на януари започна увеличение на цените на всички продукти, като най-много се вдигнаха млечните и зеленчуците. Въпреки това не забелязваме намаляване на интереса към тях", коментира продавач-консултант.
Ами как да намалее интересът, като млякото и сиренето са основни продукти на трапезата ни!
"Факт е, че цените скочиха, въпреки това не се забелязва намаление на клиентите. Не мисля, че бойкотът ще доведе до нещо съществено, по-скоро може да има обратен ефект", каза служител във верига.
"Българите не сме единни, ще се изненадам, ако въобще има бойкот. Не мисля, че ще постигнем ефекта на Хърватия и другите балкански страни", коментира друг.
Пеевски вдигна две комисии срещу скъпотията
- Кабинетът готви таван на надценките
Лидерът на ДПС-Ново начало Делян Пеевски сезира Комисията за защита на потребителите и Комисията за защита на конкуренцията, с настояване регулаторите да предприемат незабавни действия по установяване на причините за рязкото поскъпване на цените на основните хранителни стоки.
Очаквам комисиите да предприемат необходимите действия, които са в правомощията им на регулатори, за установяване дали ескалиращото поскъпване на храните е необосновано, т.е. дали не се дължи на спекула, нелоялни търговски практики или картелни споразумения между търговците и веригите, в ущърб на интересите на потребителите, каза Пеевски.
КЗК и КЗП не трябва да чакат приемането на спешни промени в законите, тъй като и в момента те имат правомощия за да защитят потребителите и почтените пазарни принципи, категоричен е той.
Комисиите следва да предприемат проверки и действия, съгласно правомощията си и ако се установи, че осезателното повишаване на цените на хранителните стоки се дължи на желание за постигане на спекулативна печалба на гърба на хората, следва да бъдат предприети възможните мерки за стопирането на ръста на цените и санкциониране на нарушителите.
Държавата има достатъчно инструменти, за да осигури нормален и достоен живот на хората, стига да се намери политическата воля, а не да се преследват чужди или частно-партийни интереси, заяви още Делян Пеевски.
Не е нормално в Германия, която има три до пет пъти по-висок стандарт на живот основни хранителни продукти да бъдат по-ниски отколкото в България, заяви в деня на бойкота срещу скъпотията и зам.-председателят на ПГ на ДПС-Ново начало Йордан Цонев. Той отбеляза, че законопроектът, който са внесли от ДПС-Ново начало, предвижда КЗП и КЗК веднага да започнат да правят мониторинг и да защитят българските граждани. Това не е популизъм, това е, за което сме пратени тук, добави Цонев.
Социалният министър Борислав Гуцанов обясни, че правителството не се готви да въвежда таван на цените, а на надценките, което е съвсем различно. В Гърция и Франция има тавани на надценките на определени стоки от първа необходимост. Не може държавата да не се погрижи за голяма част от обществото, което трудно може да си купи основни хранителни продукти, каза Гуцанов.
За разлика от ДПС-Ново начало и от БСП ГЕРБ са против държавната намеса на пазара и контрола върху цените. Пазарът определя цените, всеки има право да прави бойкоти каквито иска, коментира Бойко Борисов.
До 100% надценка за мляко и сирене
Сменяме етикети на млечни продукти по няколко пъти в седмицата, признават работещи в големи вериги. Някои стоки се увеличават е 40-60 стотинки, при други скокът достига левче.
Според данни на Acoциaциятa нa индycтpиaлния ĸaпитaл в Бългapия (AИKБ) и Haциoнaлнaтa acoциaция нa млeĸoпpepaбoтвaтeлитe (HAM), надценката на някои млечни продукти е 100 %
България е страната с едни от най-ниските изкупни цени на суровото мляко, докато в магазина цената му е на челни позиции в Европа, коментираха експерти.
„Пapaдoĸcaлнo - в Бългapия цeнитe нa ocнoвни xpaнитeлни пpoдyĸти ca пo-виcoĸи oтĸoлĸoтo в Aвcтpия и Гepмaния, ĸъдeтo cтaндapтът нa живoт e нecpaвнимo пo-виcoĸ", пишaт от acoциaциитe.
"50% от целия приход от продажба на млечни продукти, а и на повечето хранителни продукти, остава у търговеца на дребно. Пример ще дам с кашкавала, цени от миналата седмица: български кашкавал от българско мляко се фактурира на едро на 16 лева, крайната цена на регала е 32-34 лева. Ние наблюдаваме 100% надценка, а понякога и повече", отбеляза Владислав Михайлов, председател на Национална асоциация на млекопреработвателите.
Потребители в социалните мрежи съобщиха, че маслото от 250 грама в София е значително по-скъпо отколкото в Милано и Кьолн – докато у нас е около 9-10 лева, в европейски градове цените му са 2-3 евро.
По официални данни маслото от 250 грама е поскъпнало средно от 6,80 на 8, 73 лева, кашкавалът – от 22, 85 до 23,66 лева за килограм.
Според справка от миналия февруари досега, хлябът се е увеличил средно за страната с 45 стотинки, до 1, 89 лева. Поскъпването се случи след като от 1 януари 2025 г. нулевата ставка бе отменена и се върна 20% ДДС.
Свинският бут е поскъпнал най-малко – със 17 стотинки.
От АИКБ и НАМ смятат, че за пpoтивoдeйcтвиeтo нa нeлoялнитe пpaĸтиĸи се изиcĸвaт ĸoopдиниpaни дeйcтвия c yчacтиeтo нa Koмиcиятa зa зaщитa нa ĸoнĸypeнциятa, Haциoнaлнaтa aгeнция зa пpиxoдитe, Koмиcиятa зa зaщитa нa пoтpeбитeлитe и дpyги - внeзaпни пpoвepĸи пo цялaтa вepигa нa дocтaвĸи cъc cъбиpaнe и пyблиĸyвaнe нa инфopмaция зa цeлитe нa пoтpeбитeлитe. Cпopeд aвтopитe нa пoзициятa нacтoящaтa зaĸoнoвa paмĸa дaвa дocтaтъчни възмoжнocти зa пpecичaнe нa злoyпoтpeбитe.
Доматът поскъпва 5 пъти от оранжерията до рафта
Производители коментират, че продават стоката си за жълти стотинки, но до крайния потребител тя увеличава цената си няколко пъти.
Печалбата от огромните цени на българските зеленчуци не отива в производителите, а в търговците по дългата верига на доставки. Така цената на българските розови домати "Ръгби", която е 1 лв. с ДДС при производител в село Струмяни, достига 5 лв. в търговската верига в София. Тоест за 140 км цената скача петорно, разкри репортаж на предаването "120 минути" по бТВ. Причината е, че от полето до рафта в магазина има няколко посредника и всеки си слага своята печалба.
"На една верига дневно й трябват между 40 и 80 тона домати. Производителите няма как да го осигурим това", коментира Борислав Дамянов, който е земеделски производител в с. Струмяни, Благоевградско.
Според репортажа основният проблем е в липсата на коопериране на земеделските производители в България, което удължава веригата на доставки в България, убива местните производители и увеличава дела на вноса.
В България фермерите нямат координация помежду си, няма коопериране и затова се създава нишата за прекупвачите и за по-високите цени. "90% от доставчиците във веригите са търговци, те не са производители", казва Дамянов.
Големият прекупвач, който се договаря с веригите, е търговец, който изгражда верига от партньори и по-дребни прекупвачи. Те изкупуват на регионално ниво стоката. Така имаме производител, регионален прекупвач, национален прекупвач, верига магазини и чак тогава е потребителят. Така марулята, която Божидар Дамянов продава за 0.50 лв., струва 2 лв. в магазина. На всяка стъпка всеки иска да печели и не би осигурил домата или марулята на рафта, ако не печели, коментира бТВ.
Според Дамянов производителите на плодове и зеленчуци в България изчезват, а държавната политика не е стимулираща.
Земеделецът получава субсидия от 1153 лв. на декар за производството на домати, което, по думите му, стига само за семената. "Но за да си защитя субсидията, трябва да им докажа, че съм продал 17 200 кг от този декар – един камион домати. В един декар имаш около 3 хиляди растения. Трябва да извадиш около 6 кг домати от един стрък, за да получиш тази реколта, което е почти невъзможно. Затова лъжем. Даже тези в министерството знаят, че лъжем. Ако не си ги излъгал за 17-те тона, не взимаш и помощта", каза Дамянов.
Кооперативите, които обединяват
Кооперативите, които обединяват производителите и преговарят директно с веригите за цените от позицията на силата, са причините за силна пазарна позиция на хранителните продукти на страни като Полша, Гърция, Испания, Северна Македония и Турция, но не и тези на България.
"При разлика в цената 5 пъти от производителя до търговията на дребно, има ли изкривяване на пазара или няма? Това нормална търговска практика ли е, защото според мен не е. Веригите не са съвсем невинни в този процес, но не са и съвсем виновни", коментира бившият министър на земеделието Явор Гечев.
Зa фpaгмeнтиpaнocт нa пpoизвoдcтвoтo гoвopи и пpeдceдaтeлят нa Бългapcĸия фepмepcĸи cъюз Гeopги Cтoянoв: "Xopaтa ĸoмeнтиpaт, чe и зeлeнчyци и плoдoвe ce изĸyпyвaт нa cтoтинĸи oт зeмeдeлcĸия cтoпaнин, в ĸpaйнa cмeтĸa в мaгaзиннaтa мpeжa вceĸи oт нac виждa нa ĸaĸви цeни ce пpeдлaгaт тeзи cтoĸи. Bceĸи пo вepигaтa cи cлaгa няĸaĸвa нaдцeнĸa. Зa cъжaлeниe, зeмeдeлcĸият пpoизвoдитeл e cтpaнa пo cдeлĸaтa, нo нe e oпpeдeлящaтa cтpaнa, ĸoятo дa ĸaжe "Ha тoлĸoвa щe пpoдaвaм, aĸo жeлaeтe - ĸyпyвaйтe". Haпpoтив, тoй e пo-cлaбaтa cтpaнa в тoзи мoмeнт".
"Cпopeд мeн тoвa e eдин глac зa пoмoщ - ĸъм yпpaвлявaщитe, зa дa ce oбъpнe внимaниe нa тeзи пpoцecи. Tpябвa дa ce пoмoгнe зa тoвa, ĸoeтo ce гoвopи пpeз пocлeднитe гoдини - зa xpaнитeлнaтa cигypнocт. Xpaнитeлнaтa вepигa - пpoизвoдитeл, пpepaбoтвaтeл, тъpгoвeц, лoгиcтиĸa, дoĸaтo ce cтигнe дo ĸpaйния мaгaзин, дa мoжe дa ce paбoти и дa ce тъpcят вapиaнти и зa гapaнтиpaнe нa пo-ĸoнĸypeнтни цeни", cмятa Гeopги Cтoянoв.
Сдружението за модерна търговия:
Не ни въвличайте в политически борби
От сдружението за модерна търговия излязоха с остра позиция по темата за цените на храните. Според организацията се прави опит за „очерняне на светлия бизнес и въвличането му в политически борби”.
"За пореден път определени фактори в държавата се опитват да въвлекат търговските вериги на дребно в България в политическите си борби. Не прави чест на водещи представители на политически партии и висши държавни лица да манипулират общественото мнение с абсолютно неверни твърдения относно: Ръста на цените и на инфлацията, която е на най-ниското си ниво от три години насам. Баснословни печалби в търговията на дребно, каквито нито независими външни одитори, нито държавните органи са установили досега. Пазарното поведение на големите търговски вериги, което напълно съответства на разпоредбите на ЗЗК по отношение на забранени споразумение, решения и съгласувани практики, потвърдено и с Решение на КЗК №АКТ-81-23.01.2025 г.", пишат от сдружението за модерна търговия.
„Призивите за бойкот от последните седмици тълкуваме като призиви за бойкот на честния, прозрачен и отговорен бизнес – значителен инвеститор, изряден данъкоплатец и топ работодател. Припомняме, че модерната търговия допринася за над 8% от БВП на страната и създава работни места в редица сфери – от земеделието и производството, през логистиката и транспорта до охранителната дейност, рекламата и маркетинга. Модерната търговия е в основата на конкуренцията и устойчивото развитие в Европа, браншът е ключов фактор за възстановяването на икономиката на ЕС и в развитието му през следващите години, като според прогнозите в България ще бъдат инвестирани 1,3 милиарда евро в три основни направления – дигитализация, устойчиво развитие и умения“, се казва още в позицията на Сдружението за модерна търговия.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
