- Заплатите растат в цялата страна, но намалява делът им в доходите на домакинствата
- През 2020 г. се повишава броят на безработните с висше образование
Видин, който от десетилетие бе сочен за най-бедният град в България, вече не е номер 1 в печалната класация. Оглави я Благоевград, става ясно от изследването "Регионални профили: показатели за развитие" на Института за пазарна икономика /ИПИ/, което бе представено на 26 януари. Един от акцентите в него е пазарът на труда и ударът, който му нанася пандемията. Анализът е направен на база на данните от Агенция по заетостта и на Националния статистически институт.
Благоевград е областта, която изпитва най-сериозни затруднения на пазара на труда в хода на кризата. Той е на последно място сред областите по средна брутна заплата за 2019 г. /800 лв./ и за 2020 г. /900 лв./. И докато през 2019 г. по този показател е бил на едно ниво с Видин, сега увеличението на средното възнаграждение в дунавския град е по-високо. Пренареждането е станало през третото тримесечие на 2020 г.
Благоевград е и сред градовете с най-лоши показатели по безработица и наемане на хора
През месеците май-септември той е сред областите с най-голяма загуба на наети, което е свързано със слабото представяне на пазара на труда още преди началото на кризата.
Въпреки че номинално ръстът на безработните е най-значителен в столицата, Варна, Пловдив и Бургас, това са и областите, които имат най-голям потенциал за бързо възстановяване с връщането към икономически растеж. Благоевград е и на първите места по ръст на безработицата през декември 2020 спрямо същия месец на 2019 г. - увеличението е с 1,4 процентни пункта, както и във Варна, докато в Габрово и Бургас той е най-голям - 1,6 пр. п. Съдейки по останалите макроикономически показатели, има основания да смятаме, че в Благоевград негативните последствия ще са по-продължителни, е изводът на икономистите от ИПИ. Според тях изоставането в заплатите в областта потвърждава извода, че там и в бъдеще ще има значително проблеми на пазара на труда, а оттам - в доходите на домакинствата и бедността.
Любопитен факт от изследването на ИПИ е, че през 2020 г. всички области отбелязват повишение на заплатите на наетите, въпреки кризата. Основната причина за това е, че работодателите са по-склонни да задържат нивото на възнагражденията на работниците, които са запазили, отколкото да ги намаляват. През третото тримесечие на 2020 г. по-значителен е ръстът в областите, където базата е по-ниска, като първенец е Видин със 17%, Кърджали /16%/, по 14% в Монтана, Пазарджик, Хасково и Кюстендил.
Въпреки относително бързия ръст обаче, шест области остават със средна брутна месечна заплата под 1000 лева. В две пък няма почти никакво изменение спрямо 2019-а - Перник и Силистра.
Разбира се, най-високата средна заплата е в столицата и значително изпреварва останалите градове, като през 2020 г. минава 1800 лв.
Трябва да се има предвид, че ръстът на заплатите в почти всички области не е непременно обвързан и с повишаване на доходите, подчертават от ИПИ. В първите три тримесечия на 2020 г. в следствие на влошаването на условията на пазара на труда има лек спад на дела на доходите от заплати и ръст на дела на пенсиите, което от своя страна означава, че ръстът на заплатите ще има по-слабо отражение върху крайната структура на доходите на домакинствата.
Ето и някои от изводите от изследването "Covid-19 и регионалните пазари на труда през 2020 г.":
Динамиката на безработицата през 2020 г. следва отблизо въвеждането и отхлабването на ограничителни мерки в България.
Пикът на безработицата през пролетта обръща обичайния годишен цикъл и тя достига най-високите си стойности в началото на летния туристически сезон.
Първият пик засяга най-тежко общините, за които е ключов зимният и спа туризъм, като чувствителна динамика има и в по-силните местни икономики. Летният туристически сезон, съчетан със свиването на обхвата на ограничителните мерки, води до бърз спад в броя на регистрираните безработни до началото на втората вълна ограничения.
Единствено в Кърджали ръстът на безработните във втория "локдаун" е по-висок, отколкото в първия. Има отделни седмици обаче, в които редица области - Видин, Кърджали, Монтана, Разград, Силистра, Смолян и Шумен, регистрират рекорден наплив към бюрата по труда. Вероятната причина са гастарбайтерите, които се завърнаха.
Броят на регистрираните безработни младежи до 29-годишна възраст расте най-бързо във водещите регионални икономики - София (столица), Габрово, Варна, Бургас;
В рамките на 2020 г. се наблюдава повишение на безработните с висше образование и значителен спад на тези с основно и по-ниско.
През второто тримесечие се наблюдава повсеместен спад на заетостта; през третото обаче Монтана, Ямбол, Разград, София (област), Видин и Смолян бележат ръст на годишна база;
Спадове има и в броя на наетите, най-чувствителен в столицата, Варна, Бургас, Пловдив. Шумен е единствената област, в която има леко повишение.
Габрово има шанс да е столицата на Севера
Габрово има шанса да стане София на Северна България, посочи Андриан Николов от ИПИ. но изтъкна, че пречка биха били тежките демографски проблеми. "Работната сила се свива доста бързо, всяка фирма ще трябва да си внесе работна ръка, заедно с капитал", коментира експертът от ИПИ. Той посочи също, че Пловдив е пример за индустриален успех, но среща проблеми с намирането на квалифицирани кадри. "Динамиката на придвижването е ограничена, има своите лимити", допълни Николов.
Първо туризмът, после индустрията
Много сериозен удар е понесъл туризмът и свързаните с него сектори в общините с подчертано туристически профил като Банско, Павел баня, Велинград и др. През първия локдаун по-силен удар понасят туристическите общини, а след отпускането на мерките - индустриалните. Причината е, че въпреки известното икономическо възстановяване през лятото, периодът е белязан от несигурност на международните индустриални пазари.
Водещите сектори, които осигуряват много работни места в някои региони, едва ли ще се възстановят изцяло, категорични са анализаторите. "Трябва да говорим за икономическа трансформация, това ще е историята на следкризисния период. Плановикът и общинският администратор трябва да мисли за диверсификация на тези икономики, търсене на алтернативни сектори, привличане на инвестиции, които не са свързани с туризъм и с някаква друга дейност", каза Петър Ганев от ИПИ.
Пандемията удари богатите ни градове
Ударът на коронакризата върху заетостта е поет от големите икономически центрове, а слаборазвити области като Силистра, Търговище, Кърджали и Разград почти не са го усетили, е един от изводите в изследването на ИПИ. През 2020 г. безработицата е скочила най-много в Габрово, Бургас, Варна и столицата, следвани от Варна, Стара Загора и Пловдив. "Периодът на криза през 2020 г. всъщност е период на сближаване, тъй като ударът върху силните икономики на юг беше доста по-голям, което като цялостен ефект всъщност сближава неравенствата между областите. Може да се спори дали този ефект е положителен, тъй като той не е толкова на забогатяване на областите на север от Балкана, по-скоро става дума за временно обедняване на тези на юг", коментира Андриан Николов от ИПИ.
Варна и Пловдив в битка за град номер 2
Варна и Пловдив са в битка кой е вторият по големина град в България след София. "Разликата в населението им е много малка и ще разберем след преброяването. Може и залагане ще направим в екипа. Почти всички области губят население, с изключение на столицата и на Кърджали. Демографията остава фактор, който ограничава растежа на регионите", каза старши изследователят Петър Ганев от ИПИ.
Верико Търново рекордьор по заетост
Област Велико Търново е рекордьор по заетост - тя достига 78,7%, следвана от София област, която изпреварва столицата, защото дава терени за производствените бази на различни индустрии, базирани иначе в София. Причината за възхода на Велико Търново е, че е сред областите, които се нареждат веднага след големите - София, Пловдив и Варна, в усилията си да привличат компании в дигиталната сфера. Останалите "отличници" в това отношение са Габрово и Русе. Индустрията и дигиталните услуги навсякъде бележат подем, отчитат изследователите от ИПИ.
5 пъти разлика между София и Силистра
И през 2020 г. разликата между икономическото развитие на София-град и всички останали области в страната се задълбочава, изтъква Петър Ганев. Брутната добавена стойност на икономиката, измерена спрямо населението, е най-висока в столицата - 29 000 лева, докато на другия край на скалата е Силистра с малко над 6000 лева. В София това се дължи почти изцяло (над 70%) на сектора на услугите, като 80% от него е резултат от дейността на сектор информационни и комуникационни технологии.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
