- ЕЦБ с пореден ход срещу инфлацията, ФЕД пасува
- Големите депозити с дълъг срок вече са с по-голяма доходност
През юни Федералният резерв за пръв път направи пауза след поредица от покачвания на лихвите. Европейската централна банка /ЕЦБ/ обаче не пропусна да затвърди рестриктивната си политика с увеличение на основните лихвени проценти с 25 базисни пункта.
От 21 юни ЕЦБ вдига за осми пореден път повиши лихвения процент за основните операции по рефинансиране (по които търговските банки могат да заемат средства от ЕЦБ за срок от една седмица), за пределното кредитно улеснение (цената, която банките плащат, когато заемат овърнайт средства от ЕЦБ с предоставяне на обезпечение) и депозитното улеснение (който банките получават за депозирането на средства овърнайт при ЕЦБ). По трите операции лихвите се вдигат съответно до 4,00%, 4,25% и 3,50%. Още същия ден няколко европейски банки последваха ЕЦБ и също вдигнаха лихвените проценти.
- Какво обаче се случва у нас?
България се оказва една от страните с най-ниски лихви по новите кредити в ЕС. По данни на ЕЦБ, през април 2023 г. средният лихвен процент за нов жилищен кредит у нас е едва 2,6%, като само в Малта нивото е по-ниско (2%). Най-високите лихви за ипотечните заеми са в Унгария (10,1%), Полша (8,7%) и Румъния (7,9%). За цялата еврозона средната лихва за новите жилищни кредити е 3,6%.
Подобна е картината и при новите кредити за нефинансовите предприятия - средната лихва у нас е 3,4%, като по-ниски са нивата само в Малта и Люксембург. Най-високите лихви са в Унгария (9,5%), Румъния (9,1%) и Чехия (8,7%), а средното ниво в еврозоната отново е по-високо от това у нас, макар и минимално - 4,3%. Изключение правят лихвите по новоотпусканите потребителски кредити, при които се намираме по средата. Средната лихва по този вид заеми у нас е 8,6%, спрямо 7,5% за Еврозоната. Най-ниските нива са във Франция (5,7%) и Кипър (5,3%), а най-високите в Малта (34,4%) и Унгария (15,8%).
- Колко дълго българските клиенти на банките ще са облагодетелствани?
Изглежда не остава много време, защото лихвите по кредитите зависят и от оскъпяването на депозитите. А там вече се забелязва повишение на нивата. След като дълго време при влоговете процентите бяха на нула и дори отрицателни, сега вече 1% доходност не е рядкост, особено при малките банки. Той обикновено е за влоговете в евро.
През последните седмици растат лихвите по дългосрочни депозити при няколко банки, които предлагат лихви до 1,5% за до 36 мeсеца и 2% за до 5 години.
По-големите депозити, оставени за по-голям срок, са предпочитани от банките поне по две причини - едната е, че клиентите по-рядко ги тегляд, за да покриват битови харчове с тях. А другата е, че когато са оставени за по-дълъг срок, банката има възможност да ги инвестира в по-дългосрочни проекти.
Данните на БНБ показват, че към края на март депозитите до 1000 лева са намалели с близо 98 000 броя. Спад има и при тези от 1000 до 2500 лв. и от 2500 до 5000 лв. Увеличение обаче има при влогове за суми от 20 000 до 200 000 лв.
"Мисля, че настъпи един момент, в който съотношението кредит-депозит, който близо 10 години беше под 100% - т.е. имаше повече депозити, отколкото кредити, в момента е 103 процента, което означава, че събраните на местно ниво депозити вече са раздадени като кредити", заяви банкерът Левон Хампарцумян, цитиран от Би Ти Ви.
"Практиката показва, че покачването на лихвените нива, когато няма други проблеми, каквито имаше в предходната криза, се дължи на желанието на съответната банка да привлече повече ресурс от този, който има, за да може да стане по конкурентна на пазара на кредити", каза финансовият анализатор Иван Стайков.
Така че първите лястовици за по-високите лихви и у нас вече са пристигнали. Въпросът е обаче, че конкуренцията спира банките да правят резки ходове.
"Банките у нас чакат кой ще мигне пръв, за да се стигне до повишаване на лихвите по депозитите и кредитите", обясни Хампарцумян по Нова тв. Според него лихвите са относително ниски заради конкуренцията между банките. Новите кредити са по-скъпи. Старите - в зависимост от условията, са може би по-изгодни. Според Хампарцумян лихвите по новите кредити няма да се повишат рязко, заемите няма да станат недостъпни, но всички трябва да са по-консервативни, когато ги дават и когато ги ползват.
Подобно мнение изрази и главният изпълнителен директор на ОББ Питър Рубен в интервю за "24 часа": "Сега сме във фазата, в която се гледаме и чакаме. В един момент някоя банка ще стигне до позицията, в която ще трябва да плаща за депозити и тогава ние, другите банки, ще се присъединим към това състезание. Това ще вдигне маржовете", каза той.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
