* 9% ДДС е единственият начин да се спре скокът на цените, казва Атанас Урджанов, шеф на Асоциацията на месопреработвателите в България
* Не са приети голяма част от предложените мерки за компенсация на бизнеса
* За да не се допусне продоволствена криза, цената на колбасите ще се вдигне
* През 2021 г. отново липсва ковид мярка за подпомагане на малки и средни месопреработватели
* Искаме помощ за промоция на български месни продукти в големите вериги в чужбина
- Как се отразяват високите цени на тока за бизнеса и на газа върху пазара в месопреработвателната индустрия?
- Ако трябва да отговоря с една дума – пагубно. Не искам да бъда песимист, но прогнозите не са добри. Растящите цени на електроенергията от няколко месеца и очакванията за продължаващ растеж оказват негативно въздействие върху предприятията от месната индустрия, повечето от които са малки и средни и това рефлектира върху жизнеспособността им. Увеличените цени на електрическата енергия и на природния газ оказват влияние и върху транспортните разходи.
Днес например /б.ред. сряда/, колеги от плевенския регион споделиха, че до момента средната цена за пикова енергия в работни дни е 351 лева и очакванията са тя да расте.
Очакваме държавата да предприеме конкретни мерки незабавно, а не след няколко месеца, когато ще е късно за преработвателната индустрия. Очакваме държавата да намери бързите и най-адекватни решения, които да смекчат в максимална степен негативните социално-икономически ефекти и последствията от тях.
Едно от решенията е намаляването на ДДС на всички храни като антиковидна мярка, както е в много други страни. Това е единствената работеща мярка срещу инфлацията и скока в цените на основните храни. От 24 държави-членки на ЕС /нямаме данни за Малта, Люксембург и Кипър/ само в 5 държави няма намалена ДДС ставка на месото и това са: България, Дания, Литва, Латвия, Естония. В Словакия не е намалена ДДС ставката на замразеното месо и преработените продукти, но на прясното месо ставката е 10%. В Ирландия и Великобритания ДДС на месото и преработените продукти е 0%. В Швейцария при стандартна ДДС ставка 7,7%, ДДС на месото и преработените продукти е 2,5%. ДДС на месото и преработените продукти в Унгария и Полша е 5%, във Франция 5,5%, в Белгия и Португалия – 6%, в Германия – 7%, в Румъния и Нидерландия – 9%, в Словения – 9,5%, в Испания, Италия и Австрия - 10%, в Гърция – 13%.
- Вдигат ли се цените на колбасите за крайните потребители?
- Към момента браншът много трудно успява да задържи цените на месните продукти, но това няма да продължи дълго. Причините са от една страна цените на електрическата енергия и газа, от друга страна увеличените цени на горивата, което води до повишаване на разходите за логистика. От трета страна – увеличените цени на фуражите, което води до повишени разходи за изхранване на птици, свине, говеда. И не на последно място - цената на труда – поради остра липса на работна ръка се вдигат и заплатите на работещите в месната индустрия.
Всичко това неминуемо ще се отрази на цената на месото и месните продукти. За да продължат да работят и да осигуряват непрекъснати доставки на храни и да не се допусне продоволствена криза, ще се наложи корекция на цените.
- Миналия петък няколко браншови организации от хранително-вкусовия сектор бяхте при енергийния министър, за да му споделите проблемите с високите цени на тока за бизнеса. Имате ли обещание от негова страна за някакви действия и помощ?
- Заместник-министърът Дамянов представи подробна информация относно основните фактори, оказващи влияние върху шоковия ръст на цените на електрическата енергия. По отношение на компенсацията от 50 лв. на MWh, стартирането на схемата все още е неясно по две причини.
Първо, според министерството на финансите е необходима актуализация на бюджета и второ, начинът на предоставяне на помощта. Предложението е чрез НАП на база на количество използвана енергия, т.е. по представена фактура. За съжаление по време на срещата стана ясно, че все още няма консенсус от къде ще се вземат парите за тази компенсация.
Освен това не са приети предложенията на министерството на енергетиката за намаляване на таксите, промяна на обезпеченията, развиване на сегмент дългосрочни договори, търговете да са само с малки пакети (1-5 MWh), прелицензиране на всички търговци и отпадане на тези, които не са състоятелни, както и на свързаните лица, клиринг и т.н.
Прогнозата на министерството на енегетиката е, че до март догодина ще продължаваме да сме в много сложна ситуация. Те изразиха принципната си подкрепа за нашите искания и предложения – малки пакети, клиринг и т.н. на борсата. Поставяли са въпроса на вниманието на министерството на финансите, но за момента са блокирани. Споделиха, че трябва да търсим срещи с КЕВР и с премиера. За съжаление прогнозата и информацията, която получихме, остава тревожна. И макар да са наясно с проблемите, няма консенсусна воля и план за взимане на очакваните бързи и адекватни мерки, от една страна да се ликвидира спекулативния елемент на българската борса, и от друга – сигурна компенсация за „брюкселската линия“ на ръста в цените.
- Разчита ли браншът на помощ от държавата по ковид мерките?
- За съжаление през 2021 г. отново липсва мярка за извънредно временно подпомагане на малки и средни месопреработватели, които са засегнати от кризата, предизвикана от COVID-19. През тази година финансовата подкрепа е за земеделски стопани от секторите „Плодове и зеленчуци", „Маслодайна роза" „Винени лозя", „Декоративни растения" и „Животновъдство" (говеда, биволи, овце и кози) по подмярка COVID 1.
- Предложението за 9% ДДС за храните получи подкрепа от министъра на земеделието. Ако бъде прието, как по-ниската ставка ще се отрази на пазара?
- Да, срещаме пълно разбиране от страна на министър Бозуков. Редица държави в ЕС намалиха ставките на ДДС по време на пандемията. Нашите доходи са най-ниски в цяла Европа и в същото време плащаме един от най-високите ДДС. Когато се намали ДДС на храните, ще се увеличи потреблението и в същото време фирмите от сивия сектор ще излязат на светло, като по този начин ще постъпват повече средства в хазната. С намаляване на ДДС цените на храните ще се задържат за по-дълго време. Това ще е глътка за бранша - не само да оцелее, а и да е конкурентоспособен.
- Поискахте помощ от проф. Бозуков за промотиране на традиционните български колбаси в различни европейски страни чрез големите вериги магазини. Има ли развитие и разговори по темата?
- Преди да поставим въпроса пред проф. Бозуков проведохме среща с изпълнителния директор на сдружението за модерна търговия. Споделихме с него, че преди няколко години с една от търговските вериги по време на „Зелената седмица“ в Берлин успяхме в някои от техните магазини да предложим български традиционни месни продукти, вписани като храна с традиционно специфичен характер.
За съжаление това беше еднократна инициатива. Ще продължим да искаме подкрепа от държавата да застане зад българските производители и в големите вериги магазини в другите държави да се промотират българските месни продукти, например седмица на българските колбаси и деликатеси. Може би тук трябва да окажат съдействие и нашите търговски аташета в различните държави.
- Какво още може да направи държавата за бранша?
- Не можем да искаме държавата да помага за всичко и на всички. Но преработвателите сме ощетени, тъй като имаме една единствена програма, по която можем да получим финансиране и тя е по подмярка 4.2. от ПРСР. А наистина много от предприятията ни се нуждаят от подобрения в инфраструктурата, осъвременяване на оборудването.
Много сериозен проблем е недостигът на работна ръка. Нашата работа не е привлекателна. Няма желаещи ученици да учат за транжори, колячи. В страната има само две професионални гимназии, в които се изучава специалност „Производство на месо, месни продукти и риба“ – едната е в София, другата в Плевен. Всяка година асоциацията изпраща писма до министерството на образованието с искане да бъдат включени в списъка на защитените от държавата специалности „Производство на месо, месни продукти и риба“, “Техник - технолог в хранително - вкусовата промишленост“ и „Оператор в хранително - вкусовата промишленост“. Друго, което може да направи държавата, е да се облекчат условията за внос на работници.
- Какви са цените на свинското месо в Европа - нормализираха ли се след кризата с АЧС и как се отрази пандемията?
- На фона на драстичното увеличение на цените на електроенергията, газа и фуражите, засега единствено цените на свинското месо не са се повишили. Причината за това е, че след пoявaтa нa огнища на AЧC в Eвpoпa, Азия спря вноса от Европа, което дoвeдe дo пpeнacищaнe нa пaзapa cъc cвинcĸo мeco в EC.
- Какъв е в момента пазарът на свинско месо у нас? Възстановиха ли се стопанствата, които пострадаха от АЧС?
- Постепенно стопанствата, които бяха засегнати от АЧС, се възстановяват. През март 2021 г. Европейската комисия премахна част от ограниченията при производството и търговията на свине и свинско месо за областите Разград, Добрич, Кърджали, Благоевград, София и община Аксаково в област Варна. През септември обаче след пазарджишките села Априлци и Сбор, беше констатирано огнище на АЧС в гр. Съединение.
Пазарът е спокоен. Няма промени в съотношението на българското свинско месо и месото от другите държави-членки на ЕС. Все още българското свинско месо не достига за месопреработвателната индустрия. Около 60% от суровината е от ЕС, а българското свинско е само за прясна консумация.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
