* Ще имаме ли парно през зимата?
* Бизнесът иска спешни мерки: ако затворят предприятията, хиляди ще останат на улицата, в бюджета няма да има пари за пенсии
Рецесия, която Европа не помни от Втората световна война насам. Цели индустрии се сриват. Безброй работни места са застрашени. Милиони хора мръзнат по домовете си, а други търсят къде да се стоплят в обществени помещения. Това е най-лошият сценарий, който анализаторите виждат заради кризата с газа. Възможен ли е той или паниката се създава с определена цел, за да обслужва нечии интереси?
Ще имаме ли парно и топла вода през зимата, с какво ще се топлят битовите потребители на газ и какви сметки ще плащат? Това са въпросите, които си задават българите в средата на лятото. Бизнесът пък се пита ще се наложи ли да затваря предприятията, които ползват синьо гориво и колко ще му струва, ако все пак продължат да работят.
През изминалата седмица се случиха две събития, които изправиха на нокти и хората, и предприемачите.
Едното е новата цена на газа, определена от КЕВР за юли - 186,17 лв./MWh, което е с 32% повече от предишния месец.
Другото събитие е спирането на природен газ към Европа по газопровода "Северен поток". Макар че това е планираното 10-дневно прекъсване на доставките по тръбата заради ремонти, анализатори и политици предупреждават, че "Газпром", който вече спря или ограничи доставките за 12 страни от ЕС, може да реши да не пусне отново газ по "Северен поток" от 21 юли.
Макар че България не получава руски газ след като отказа да плаща в рубли на "Газпром", опасността да остане без синьо гориво се засилва, тъй като търсенето му ще се увеличи многократно.
Освен на азерския газ, сега България разчита на случайни доставки на втечнен газ с танкери. Сделките от днес за утре, освен че са на много по-висока цена, са и несигурни. "От изключително значение е през следващите месеци "Булгаргаз" да направи максималното за осигуряване на няколко дългосрочни договора", е препоръката на КЕВР. От Комисията уточняват, че само така ще се постигне сигурност на доставките и стабилност на цените за българските битови и стопански потребители.
Но има ли с кого да се сключи дългосрочен договор и какво ще се случи при най-лошия сценарий?
"Топлофикациите няма да фалират, но ще спрат да работят, защото няма да имат природен газ", предупреди в интервю за БНР председателят на Асоциацията на топлофикационните дружества Кремен Георгиев.Алтернатива, която тотално да замести синьото гориво в газовите топлофикации, каквато е и софийската, няма, подчерта Кремен Георгиев. Наредба предвижда топлофикациите да имат запаси от мазут за аварийни ситуации през зимата за период от 10 дни, "а не по принцип да работят на мазут", уточни той. Според него това е пагубно не само за околната среда, но и за съоръженията.
Запитан за опасността от спиране на парното през зимата Георгиев беше категоричен: "Ако няма газ физически, не коментираме цената, топлофикациите няма как да предоставят тази услуга".
Остро реагираха и индустриалните консуматори на газ. В отворено писмо до премиера и всички ресорни вицепремиери и министри, от сдружението БФИЕК, в която влизат най-големите производители у нас, като Елаците мед, Златна Панега цимент, КЦМ, Минстрой Холдинг, Неохим, Солвей Соди, Стомана Индъстри и Дънди прешъсметалс Челопеч, изразяват притесненията си, че само 2,5 месеца преди началото на отоплителния сезон синьо гориво заБългария не е осигурено, а и цената му е абсолютно неясна.
"Ефективни мерки за това не бяха взети нито в рамките на редовното правителство, а след това и на кабинета в оставка. Далеч сме от идеята да звучим драматично, но без доставки на природен газ много работещи хора ще са на улицата,икономиката ще бъде изключително застрашена, а държавният бюджет няма да може да поеме голяма част от социалните плащания", предупреждават от организацията. И посочват, че според публични данни, газохранилището „Чирен“ е запълнено на 38%, докато средната запълненост в Европа е 62%, в Германия - 65%, като редица хранилища там са заредени над 90%.
"С настоящото писмо настояваме още веднъж за кризисни мерки и за спешна среща за изясняване на ситуацията!Предупреждаваме, че спирането на газа освен пагубни ефекти за икономиката, създава и значителни рискове за технологични аварии и опазването на околната среда и човешкия живот!", пише в писмото на БФИЕК.
"Ситуацията е много тревожна", подчерта и Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България /АИКБ/.„Когато цената беше 142 лв. ни беше обещано, че ще върви надолу. Имаше декларация, че е намерен 4 пъти по-евтин газ и така нататък. Неща, на които ние, разбира се, не сме толкова лековерни, за да повярваме. Гледайки напред, осигурен газ до края на годината няма, а този, който е осигурен, е на много високи цени, каквито са цените на спот пазара“, посочи Велев.
По думите му, около 45% от потреблението на синьо гориво е в индустрията, то е постоянно през цялата година и превишава значително това, което очакваме да получим от Азербайджан. "Очевидно ще има недостиг на газ, което ще доведе до изключване на цели предприятия. Това са предприятията, които са най-големите потребители на газ в химията, торовите заводи, стъкларската промишленост, целулозно-хартиената, изобщо строителните материали, керамика, стъкло. Цели сектори на индустрията ползват газа не като суровина, а за технологични нужди, които не всички ще успеят да заменят. Предприятия го ползват също за отопление през зимата", подчерта той.И изтъкна, че още по-тревожни са нивата, до които стигна спот пазарът. "Ние липсващите количества ще ги получаваме на тази цена. Никой няма да ни направи подарък да ни продаде по цени на дългосрочен договор, каквито бяха 30% от количествата от „Газпромекспорт“, каза още Велев.
Заради газа: По-бързи душове, по-ниска температура и тройни цени
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
