Агенция „Пътна инфраструктура" ще обжалва решението на бившия министър на околната среда Борислав Сандов, което блокира строителството на последния участък от магистрала „Струма". Отсечката с дължина 23 километра, минаваща между Крупник и Кресна, е последното липсващо парче в пъзела от пътя. По него от години наред спорят еколози и пътни експерти.
Припомняме, че в "12 без 5" бившият екоминистър Борислав Сандов подписа решение, с което на практика прекратява процедури, свързани с действащия ОВОС от 2017 г. за въпросния участък и с варианта за трасе, одобрено от правителството на ГЕРБ, а именно – движението да се разделя на две платна. В посока Гърция трафикът да минaвa пo cъщecтвyвaщия път E79 пpeз дeфилeтo, a в пocoĸa Coфия – пo нoв път изтoчнo oт нeгo, пише economic.bg.
Самият Сандов обяснява решението си с писмо от Европейската комисия, получено на 27 юли, в което се посочва, по неговите думи, че и другите две алтернативи за трасе трябва да бъдат разгледани и анализирани. Единият вариант е да се построи дълъг тунел, а другият – двете платна за движение да бъдат качени изцяло по склоновете на Пирин. За тези варианти от години настояват екологични неправителствени организации, според които сегашният проект (с разделените платна) би увредило природата на Кресненското дефиле и би застрашило живота на редки видове.
Според Сандов решението му не означава, че държавата ще връща пари на ЕС, защото "пари за "Струма" в този програмен период вече няма. Пари, които ще се загубят, няма", каза той в интервю за БНР. Сандов добави, че е подписал решението в последния ден на правителството, защото е чакал писмото от ЕК.
"Така и не започнаха АПИ да изграждат алтернативите, да направят идейните трасета и да възложат създаването на оценка на алтернативите", обясни още Сандов.
Сега Пътната агенция отговаря на критиките и в прессъобщение казва, че винаги работи "в тясно сътрудничество с всички държавни институции, имащи отношение към проекта".
Строителството на последния участък влезе в новата програма „Транспортна свързаност" 2021 – 2027 г., напомнят от АПИ. Именно МОСВ съгласува екологичната оценка на програмата, където е заложено извършването на допълнителна оценка на алтернативите и възможностите за строителство на две трасета на лот 3.2 на АМ „Струма" – Г 10.50 и Г20, включително по отношение на специфичните природозащитни цели и мерките за защитените зони „Кресна – Илинденци" и „Кресна" при стриктно изпълнение на препоръките на Европейската комисия.
Пътната агенция посочва, че за да бъдат разработени алтернативните трасета, МОСВ е трябвало да направи допълнителна оценка на целите на двете защитени зони, засегнати от проекта.
За съжаление повече от две години те не са одобрени от екоминистерството и това възпрепятства АПИ да направи допълнителен анализ, за да се отговори на препоръките на ЕК по апликационната форма на проекта. Не може да се изпълнят и ангажиментите, поети пред ЕК за изпълнение на мерките за запазване на биоразнообразието, предвид постановено от МОСВ решение от 1 август 2022 г."
Според Пътната агенция в полученото писмо на 27 юли 2022 г. от ЕК ясно се посочва, че на практика определянето на специфичните консервационни цели за засегнатите от проекта защитени зони е основното, което България следва да направи. Посочва се, че след като целите бъдат определени и приети, следва да се ревизира оценката за съвместимост на проекта спрямо тях.
Пътната агенция защитава варианта с две платна за движение
От АПИ изтъкват и предимствата на избрания т.нар. „Източен вариант Г10.50" (разделени платна), а именно – еднопосочното движение на превозни средства, което съществено ще намали трафика в дефилето и риска от инциденти. Предприеманите мерки за опазване на човешкия живот, както и на животински видове в района ще подобрят значително настоящата ситуация.
Друго предимство на този вариант е значителната гъвкавост при експлоатацията на участъка, каквато в момента липсва. В случай на инциденти, аварии, природни бедствия или други събития, засягащи едното платно, движението ще може да бъде веднага пренасочено по другото. Това ще позволи бърза и безопасна реакция на институциите, както и ще намали затрудненията и забавянията на трафика през това време."
Припомняме, че въпросният участък стана повод за спор между Сандов и бившия регионален министър Гроздан Караджов. Още с встъпването си в длъжност, Сандов поиска трасето да бъде изведено от Кресненското дефиле. Караджов пък заяви, че участъкът има потенциал да бутне правителството.
Вече смененият зам.-министър на регионалното развитие Явор Пенчев посочи, че топката е в ръцете не Министерството на околната среда и водите (МОСВ), което трябва да направи проверка на съответствието на съществуващия ОВОС с природозащитните цели на зона Кресна.
На 20 юли представители на неправителствената организация „Да спасим Кресненския пролом“ дадоха пресконференция, на която заявиха, че бившият премиер Кирил Петков лично се е застъпил за идеята да бъдат разработени други варианти за трасето на магистралата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com