* Служебният кабинет обеща компенсации, но ще ги дава следващият, ако реши
* Бизнесът се опасява от фалити заради непосилните цени, докато чака обезщетенията
Обещанието на служебното правителство за мерки срещу скъпия ток много напомнят на една култова реплика от филма "Куче в чекмедже" - "Татко ще ми купи колело, ама друг път".
Премиерът Стефан Янев представи пакет, който включва компенсации от 50 лева за всеки изразходван мегават час - малко по-малко от обезщетението, което искаше бизнесът - 70 лв. Но не тази подробност е толкова важна. А една друга - че компенсациите ще ги дава не кабинетът, който ги предлага, а следващият. Нужните за това около 600 млн. лева ги имало, но не можели да се отпуснат без актуализация на сегашния бюджет или да са заложени в следващия - за 2022 г.
Проблемът със скъпия ток у нас е още от лятото, когато действаше 46-тото Народно събрание. Въпреки че цената на тока за бизнеса отбеляза скок от 250% през август, а след това продължи възхода си и през септември, парламентът не се и опита да омекоти удара и се разпусна веднага след като одобри актуализацията на бюджета, но без да предвиди компенсации за тока.
И тук възникват няколко въпроса:
1. Ще имаме ли кабинет след изборите на 14 ноември и ако все пак да - колко време ще е нужно, за да се сформира той?
2. Този евентуален кабинет ще приеме ли мерките, предложени от служебния?
3. Колко време ще е нужно, за да се задейства процедурата?
4. Ако все пак всичко това се случи - колко ще са оцелелите фирми, които да бъдат компенсирани?
"Може да се надяваме на компенсации най-рано от януари месец - тук не стои въпросът дали мерките са достатъчни, а дали са навременни. Януари дали ще има на кой да ги дадат - в момента не само голямата индустрия е притисната от високите цени, това важи и за малките и средни предприятия. Тежката и енергийно интензивна индустрия може да намери някакви резерви, но малките и средни предприятия нямат такива, за да да изкарат три месеца до очакваната компенсация", коментира Ивайло Найденов, изпълнителен директор на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори /БФИЕК/.
"Не знаем какви ще са нагласите на народните представители и като имаме предвид кога се очертава да се конституира парламентът, виждам риск да няма време да се гласува бюджет за 2022 г.", добави Найденов пред Блумбърг тв. Според него мярката трябва да бъде по-фокусирана за енергоинтензивните предприятия. "Някои компании биха могли да прехвърлят увеличението на крайните потребители, но други не могат, защото тяхната продукция се търгува на борсови цени. 80% от индустрията в България работи за износ - възстановяването на икономите донесе поръчки по сключени договори при други цени на енергоносителите, а тези поръчки трябва да се изпълняват", каза още Найденов.
От голямата индустрия сред най-тежко засегнатите са металургичните предприятия. Някои от тях, като КЦМ Пловдив, спряха за известен период, тъй като работеха на загуба. Принудителният престой обаче също води до загуби, тъй като предприятията имат сключени договори и трябва да изпълняват поръчките си. Други пък не могат да спрат, тъй като технологичните им процеси са непрекъснати.
В тежко положение са и ВиК дружествата в страната. За това пък алармира шефът на "Подкрепа" Димитър Манолов.
"Само две са ВиК дружествата, които могат да се справят с рекордния ръст в цените на електроенергията за бизнеса - в София и в Бургас. В останалите близо 50, проблемите тепърва ще се задълбочават", прогнозира той. "Електроенергията има съществен дял в разходите на ВиК дружествата у нас. В ситуацията на много високи цени на електрическата енергия решаващо за формирането на цената на услугата, която предоставят, е как се добива самата вода – чрез помпи или с помощта на гравитацията. Ако днес цената на тока е от порядъка на 300 лева за мегаватчас, в разхода на водоснабдителните предприятия като цена на електроенергията се признават 70 лева. Никой доставчик на ток няма да достави на водоснабдително предприятие ток на такава цена, каквато му е признала КЕВР”, категоричен е Манолов. По думите му, има няколко дружества, които са "умрели", ако не се направи нищо.
А какво да правят малките и средните предприятия, на които пандемията вече "изпи" голяма част от силите?
"За три месеца сметките за ток на едно средно предприятие за производство на хляб са се удвоили. Ако първия месец са плащали 90 000 лева, втория сумата е станала 130 000 лв., а третия вече е 180 000 лв. И това е при положение, че основният енергоизточник, който ползва това предприятие, е газът", коментира Мариана Кукушева, шеф на Браншовия съюз на хлебарите и сладкарите в България. В петък тя и още няколко председатели на браншови съюзи от хранително-вкусовата индустрия имат среща с енергийния министър Андрей Живков, за да му изложат проблемите. Голяма част от фирмите в този бранш са микро и малки.
Напрежение назрява и в столичния градски транспорт, чиито загуби растат заради намаляването на пътниците и увеличените 2,4 пъти разходи за електроенергия на метрото. За всички превозвачи в актуализацията на бюджета са заложени 40 милиона лева, но метрото и електротранспортът не са били предвидени, съобщи кметът на София Йорданка Фандъкова и също поиска “справедлива компенсация”. Има и друга причина: през юли 2019 Столична община и синдикатите в градския транспорт се договориха заплатите да растат с по 10% в следващите три години - до 2022. В настоящия момент изпълнението на договора е непосилно, пише "Дойче веле".
Назрява въпросът и как ще се компенсират енергийно бедните домакинства. Помощи за отопление сега ползват 300 000, но със сигурност техния брой ще се увеличи. Шефът на КЕВР Иван Иванов заяви, че до Нова година няма да има увеличение на цената на ток и парно. Но след това? "Външните енергийни пазари са много волатилни и очаквам корекция от 1 януари 2022 година. Тя е породена от два фактора - скъпите въглеродни емисии и високите цени на природния газ", каза Иванов.
Всички прогнози сочат, че цената на парното ще се вдигне между 5 и 15%. Когато към увеличените сметки се добави и инфлацията заради поскъпналите стоки, със сигурност бедните в България ще се увеличат.
Мерките на служебния кабинет:
1. Схемата за финансови компенсации на бизнеса заради високите цени на тока, разработена съвместно с КЕВР, да действа през зимните месеци. Финансовият ресурс е осигурен от свръхпечалбите на държавните дружества, които произвеждат електроенергия. Според първите изчисления, по механизма ще бъде отпуснати средства в размер на 50 лева за мегаватчас изразходена електроенергия. За шестте есенно-зимни месеца подкрепата за бизнеса възлиза на 600-650 млн. лева. Парите ще бъдат заложени в бюджет 2022 г. Друг вариант е да се направи още една актуализация на бюджет 2021 от новия парламент.
2. Министерството на финансите и БФБ ще създаде клирингова къща за Българската независима енергийна борса /БНЕБ/, която ще работи за балансиране на интересите на участниците на енергийната борса. По този начин ще бъде създаден гъвкав пазар на електроенергия.
3. Да бъде създадена институция, която ще анализира пазара на въглеродните квоти. Целта е разработване и утвърждаване на национална позиция, която да служи в рамките на ЕС за по-гъвкава общоевропейска политика за държавна помощ и намаляване на тежестта на цената за въглеродните емисии.
4. Подготвят се дългосрочни договори за малкия и средния бизнес, което да гарантира, че ще бъдат защитени от резките изменения на пазара и да имат достъп до изгодни оферти. Идеята е да бъдат предлагани по-малки обеми електроенергия, за да може и малките потребители да се възползват, а не само големите търговци.
АЕЦ "Козлодуй" ще пусне спрени преди седмица от борсовата търговия 300 МВ, но на дребни пакети за следващите три месеца, за да могат директно малки и средни предприятия да си купят по-евтина електроенергия, а не през търговци. Други две държавни компании - ТЕЦ "Марица Изток 2", и НЕК със своите ВЕЦ ще пускат тримесечни и шестмесечни двустранни договори на борсата за малките фирми.
Промяната в енергийните продукти обаче изисква промяна в правилата за търговия на БНЕБ, която не е под шапката на енергийното министерство, а на финансовото.
5. Ще бъдат анализирани правилата за работа на енергийната борса, както и работата на енергийния регулатор в частта издаване на лицензи и други контролни функции на пазара.
6. Обмисля се още един пакет от мерки за публичните предприятия, за които обаче служебното правителство все още не е готово.
Това са само първите стъпки за подкрепа на бизнеса и домакинствата срещу високите цени на електроенергията, уточни премиерът Стефан Янев. Той посочи, че тенденцията за поскъпване на енергията е европейска, но цените на тока в България в последните седмици са едни от най-ниските в Европа, на второ място след тези в Полша.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
