* Санирането е намалено като обем, но остава в програмата, казва Васил Велев, председател на УС на АИКБ, пред "Стандарт"
- Г-н Велев, как гледате възможността корпоративният данък да се вдигне на 15%? Наистина ли няма да ни засегне?
- Това се отнася за интернационални компании, с продажби над 20 млрд.евро в единия случай, в другия – 750 млн.евро, като има и други прагове за процент от персонала, който трябва да е в други страни. Ние нямаме такива компании, които да попаднат в обхвата на това решение. За съжаление, бих казал, защото нямаме такива мощни компании като Аmazon, Microsoft.
- С какво новият вариант на Плана за възстановяване и устойчивост е по-добър от първоначалния, с какво е надграден?
- Сега се обсъждат нови дванайсет проекта, като планът не беше внесен към датата, на която трябваше да се внесе – 30 април. Ние изпуснахме първата възможност да бъде одобрен през юни и през юли да получим аванс. Сега следващият прозорец, който се отваря и не трябва да се изпуска, е октоври. За да стане одобрението от Съвета на Европа през октомври, трябва през тези два месеца Европейската комисия да го е огледала и одобрила, тоест трябва да го внесем най-късно края на юли, началото на август. След като и без това сме изпуснали първата възможност, разбира се е по-добре новият да е по-добър.
- Кои са новите проекти?
- Четири от тях да в енергетиката. Два са по-малки, административни - за модернизиране на Агенцията по заетостта и Агенцията за социално подпомагане. Има и два в здравеопазването, които са за хеликоптер спешна помощ и за лечение на инсулти в „златния час“, ще се направят седем такива центъра в страната. Има и проект за национален център за STEM, за подготовка на учители да работят в тази среда и по тази методика, както и за подготовка на таланти в областта на природо-математическите и техническите науки. Парите за Програмата за техническа трансформация се увеличават от 900 млн.лв на 1,2 млн.лева, с тенденция да станат 1,3 млн.лева, което е добре.
- Има ли нещо, което не одобрявате?
- Това, което ние не одобряване, не само ние, а нито една бизнес организация, пък май и синдикатите, че се намалява пряката подкрепа, а парите се разпределят поравно между гаранционни фондове, фондове за инвестиране и пряка подкрепа. Ние смятаме, че финансовите инструменти трябва да са сметка на заемен ресурс. Защото ние по Плана изобщо не използваме кредити, което е лошо. Има, закръглявам, 12,5 млрд. лева безвъзмезден ресурс. Има и 9 млрд.лева кредити. Част от тези кредити могат да се използват за техническата трансформация, а друга част да се използва за енергийна ефективност. Защото и в двата случая средствата са възстановими.
- Ще има ли средства за саниране?
- Санирането е намалено като обем, но остава в програмата. То е и изискване на Европейската комисия. Предвижда се някакво незначително самоучастие. Ние казваме, че трябва обратното – да се увеличи обемът на енергийната ефективност за сметка на кредитен ресурс. По-голямата част да е кредитен ресурс с малка част безвъзмездни средства, които да служат по-скоро за насочване и за създаване на интерес. За 30 години този кредитен ресурс може да се превърти два и три пъти. Сметките се възстановяват с по-малките сметки за енергия. Това не означава, че хората от входа ще теглят кредит. Това е смисълът на финансовия инженеринг да има междинни финансови звена. Те ще вземат кредит, ще направят санирането и по-малките сметки ще върнат парите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
