Хърватия вече е възприемана като надеждна и стабилна страна, заяви премиерът Андрей Пленкович, след като международната рейтингова агенция Фич (Fitch) повиши в петък кредитния рейтинг на страната до ниво "А-" със стабилна перспектива, седмица след като агенция Стандард енд Пуърс (Standard & Poor's) също повиши рейтинга й от "ВВВ+" на "А-", съобщава Хина.
Тази оценка е най-високият рейтинг, който агенция Фич е давала на Хърватия досега, отбелязва Хина. Рейтинг "А" означава очаквания за нисък риск от дефолт, а капацитетът за обслужване на финансовите задължения се счита за стабилен.
Агенция Фич повиши в петък кредитния рейтинг на Хърватия от "BBB+" на "A-" със стабилна перспектива, изтъквайки устойчивостта на икономиката на страната на външни шокове, намаляването на публичния дълг и нарастващата интеграция с водещите членки еврозоната, към която Хърватия се присъедини от началото на 2023 г.
На 14 септември Стандард енд Пуърс също повиши кредитния рейтинг на страната от ниво "BBB+" на "A-" с положителна перспектива.
Коментирайки факта, че две от трите водещи рейтингови агенции (с изключение на Мудис) са повишили кредитния рейтинг на Хърватия до ниво "А", Пленкович каза, че "това са чудесни новини за Хърватия и за националната икономика".
Постигнахме напредък от степен под инвестиционното ниво до рейтинг "А" за рекордно кратко време в сравнение с други страни и постигнахме това в период, когато трябваше да се справяме с последствията от глобалната пандемия и енергийната криза, подчерта още премиерът.
По думите му реформите и мерките, които правителството е предприело своевременно при всички тези кризисни обстоятелства, са дали възможност на Хърватия да се присъедини към "малкия кръг страни", които са с кредитен рейтинг над средния.
Той обеща, че в предстоящия период политическата стабилност на страната ще продължи да бъде опора за прилагането на правителствените политики, които ще подсилят икономическия растеж на Хърватия и ще подобрят стандарта на живот на гражданите.
От своя страна финансовият министър Марко Приморац каза, че това повишение на кредитния рейтинг потвърждава, че обществените финанси са управлявани по много добър начин. Той напомни, че равнището на публичния дълг като дял от БВП е намаляло с 25 процентни пункта спрямо нивото около 86 процента през 2020 г.
Това също така е признание за усилията на Хърватия да приложи всички важни цели от правителствения дневен ред за този период, допълни министърът.
"Щастливи сме да видим, че Хърватия е единствената страна в света, която успя да постигне подобряване на кредитния си рейтинг след пандемията от Ковид-19 - от началото на 2022 г. досега - с три нива при две от агенциите (S&P и Fitch) и с две нива при една агенция (Moody's), при положение че страната беше ударена и от силни земетресения", посочи Приморац.
По думите му репутацията на страната на международните финансови пазари също се е подобрила с това повишаването на кредитния рейтинг.
"Кредитен рейтинг от категория "А" на практика поставя Хърватия на икономическата карта на чуждестранните инвеститори", като отбеляза, че когато обмислят капиталовложения, инвеститорите разчитат на докладите на рейтинговите агенции и че някои инвеститори дори се ограничават до инвестиции само в страни от категория "А".
Приморац очаква, че повишението на кредитния рейтинг ще допринесе за дългосрочен икономически растеж с по-високо темпо от средното за ЕС и еврозоната.
Премиерът Пленкович от своя страна подчерта ползите от "рекордно високия" рейтинг за гражданите и бизнеса, най-вече чрез по-благоприятните условия за кредитиране.
Рейтингът на Фич изпраща силно послание за хърватската икономика и представлява признание за разумното управление на обществените финанси, икономическия растеж, увеличенията на заплатите и пенсиите, отличното усвояване на еврофонодвете, интеграцията в еврозоната и нарастването на БВП на глава от населението до 76 процента от средното за ЕС до края на 2023 г., отбеляза Пленкович.
С очакван икономически растеж около 3,5 процента тази година, това би довело до увеличаването му с още два процентни пункта, а достигането на 78 процента от средния на ЕС БВП на глава от населението означава растеж с 16 процентни пункта за осем години, добави той, визирайки периода от началото на първия мандат на правителството му.
След парламентарните избори в Хърватия през юли 2020 г. Пленкович оглави ново коалиционно правителство, сформирано около неговата десноцентристка Хърватска демократична общност (ХДО).
Според Фич, подобно на Стандард енд Пуърс, Хърватия има по-висок рейтинг от Италия, България, Унгария, Румъния и Гърция сред страните членки на ЕС, отбеляза премиерът. По думите му според и двете агенции Хърватия остава страната, която повишава най-бързо кредитния си рейтинг. Той изтъкна, че положителните оценки в доклада на Фич са резултат от последователната политика през последните осем години. "Тези резултати сега са признати", добави Пленкович.
Обосновавайки решението за повишаване на рейтинга, агенция Фич подчертава, че силният икономически растеж на Хърватия, подкрепен от бързото усвояване на средства от ЕС, растящите реални заплати и по-нататъшната интеграция с основните държави от еврозоната след присъединяването през януари 2023 г., е повишил БВП на глава от населението от 67 процента от средната стойност за ЕС през 2019 г. до 76 процента през 2023 г.
"Въпреки значителните външни шокове, Хърватия е постигнала едно от най-силните постпандемични възстановявания в ЕС, като реалният БВП е нараснал с 19 процента в края на първата половина на 2024 г. спрямо последното тримесечие на 2019 г.", посочва Фич.
Агенцията очаква реалният БВП на Хърватия да нараства с средно с 3,1 процента в периода 2024-2026 г. спрямо прогнозираните 1,3 процента средно за еврозоната и 2,6 процента за страните от категория "А".
Растежът ще бъде стимулиран от вътрешното потребление, подкрепено от високите разходи на домакинствата и продължаващото високо усвояване на средства от ЕС. Хърватия е първенец по усвояване на средства от Механизма за възстановяване и устойчивост на ЕС и е на път да усвои всички налични средства до средата на 2026 г. (12,1 процента от БВП за 2024 г.).
Същевременно предпазливата фискална политика и силният номинален растеж на БВП са способствали за намаляването на публичния дълг на Хърватия, доближавайки се до средното за категория "А" ниво от 53,3 процента от БВП. Фич прогнозира, че брутният държавен дълг ще спадне до 59,3 процента от БВП през 2024 г. от 63,1 процента през 2023 г. - с над 25 процентни пункта под пандемичния връх.
Фич очаква Хърватия да се придържа към всички критерии от Маастрихт през 2024 г., като публичният дълг се очаква да спадне под 60 процента от БВП, а бюджетният дефицит - под 3 процента.
Банковият сектор остава стабилен, със солидна капитализация и подобряващо се качество на активите, отбелязва още рейтинговата агенция.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
