Бюджетът за следващата година се оказа една от най-проблемните теми в рамките на управляващата некоалиция и неведнъж я заплашва с разпад. В битката се включи и президентът Румен Радев, който заплаши да наложи вето. Критика дойде и от Българската народна банка (БНБ), от където предупредиха за необходимостта от по-разумна фискална политика.
„БНБ традиционно подхожда консервативно към публичните финанси от гледна точка на това че, намирайки се в режим на валутен борд, трябва и публичните финанси да са в добра форма, и действията, които БНБ предприема, да дават резултати. Има правила, те са национални, те са европейски, неслучайно са измислени", заяви пред Нова телевизия подуправителят на БНБ и шеф на управление "Банково" Петър Чобанов.
Трудно се налага вето върху бюджета, тъй като това носи своята политическа цена, коментира още Чобанов по повод предупреждението на Радев за възможно вето.
Мисля, че предупреждението на президента беше достатъчно и обясненията, които бяха дадени след това, показаха, че е имало нужда от такова предупреждение, смята Чобанов. Според него дали ще бъде наложено вето, зависи от това какво в крайна сметка ще бъде прието от парламента. Мисля, че президентската институция следи внимателно какво е записано и как ще бъде изпълнявано, и, като отделна власт, има право на свое мнение, добави той.
Ветото на президента беше предупреждение от гледна точка на идеята за продажба на държавна земя през 2025 г., обсъждана между земеделското и финансовото министерство, обясни подуправителят на Централната банка.
На въпрос дали предлаганият бюджет е „опасна авантюра“, подчерта, че има правила – национални, европейски, и тогава, когато икономическият растеж е на относително добро ниво, е нормално бюджетът да е с по-нисък дефицит, да харчим, колкото изкарваме. Желателно беше да има поне някакво намаление на дефицита – по половин процент да е на година, но да се вижда, че се прави усилие в тази посока, изтъкна Чобанов. Но философията на бюджета, явно, е различна, философията на бюджетите, в които участва Асен Василев, е такава, допълни той.
По думите му живеем в гъвкава и адаптивна икономика, която е показала, че можем да преминава през различните шокове. Хубаво е, че българската икономика се адаптира, че имаме относително нормални темпове на растеж и нарастване на доходите през последните години, коментира подуправителят на БНБ.
За да има по-нисък дефицит, трябва с по-малко бюджетни средства да постигаме по-добри цели, да знаем кои са основните сектори, които да бъдат реформирани – здравеопазване, образование, социални разходи, уточни той. Според него този бюджет съдържа достатъчно средства, които биха могли да бъдат използвани за тези цели. Към момента дългът, като процент от икономиката, от БВП, не е на високи нива, но всяко негово следващо увеличение създава риска да влезем във все по-големи дългове и да не можем да овладеем този процес, призоваваме към по-добра ефективност на разходите, към тяхното насочване там, където са необходими, по-малко заеми, настоя Петър Чобанов.
По повод информационната кампания за еврозоната, Чобанов обяви следното: „В момента, в който вземат решение, че България ще влезе в еврозоната, 30 дни след това в магазините ще трябва да бъдат публикувани и двете цени.”
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
