Само една трета от домакинствата в България имат възможност да си купят жилище, показа доклад на икономисти от една от водещите банки у нас.
Според статистическите данни на НСИ след пиковата 2022 г. тенденцията от първото полугодие на тази година да се строят по-малко жилища продължава и през третото тримесечие.
„Все повече инвеститори или хора купуват имот с почакването, че ще го продадат по-скъпо след години. Все по-малко купуват, защото искат да живеят и да го ползват и все по-голям дял купуват с очакване и инвестиция. Очакването е ключово, защото колкото повече има очаквания за бъдещи печалби, толкова повече такива купувачи се появяват на един пазар“, обясни пред бТВ Лъчезар Богданов, главен икономист на Института за пазарна икономика.
„Пазарът на имоти е свързан с кредитната активност. Голяма част от купувачите си купуват имот с дългосрочен кредит. Той е голям и зависи от лихвените проценти. България е с най-ниските лихви в ЕС след Малта. Ако те се повишат, вноската се повишава и това не е нещо, което ви засяга няколко месеца напред, а над 20 години напред, защото вече има и 35-годишни кредити“, посочи той.
„Когато цените растат по-бързо от доходите – трябва да светне лампа. Също трябва да светне, когато все повече имоти се купуват основно с кредит. Това натрупване не е от няколко месеца. Ако в момента лихвите в България, станат колкото в Германия – вноската за малък апартамент в София ще скочи с 360 лева. Ако лихвите станат като в Литва или Кипър – вноската ще скочи с над 600 лева с години напред“, подчерта Богданов.
Средната лихва по ипотеките в еврозоната е около 4%, а Европейската централна банка също е повишила лихвите с четири и половина пункта за последната година и половина. Той отчете, че у нас все още не е последвало нищо.
„Очевидно ще има корекция в някакъв момент. Все някога България ще се адаптира към тази тенденция. Защо става толкова бавно? Най-малкото, защото българските спестители все още не са се сетили, че вместо да си държат парите на нула процента доходност в търговска банка, могат да си купят, да речем, германски, нидерландски, белгийски или пък дори български държавни ценни книжа с доходност от 3 до 4,5%, които са със сходно ниво на риск – близък до нулата. Въпросът е доколко относително консервативния български спестител ще търпи парите му в банка да носят нула. Когато това се промени, очевидно лихвите по депозитите ще започнат да нарастват, туй като ще има изтичане на депозити от банките към други инвестиционни продукти. Банките ще започнат да предлагат по-високи лихви по депозитите, което означава и вдигане на лихвите по кредитите“, обясни икономистът.
„Ако някой чака, че ще продължат да падат лихвите и ще стават все по-изгодни ипотеките - няма накъде. Оттук насетне или ще е същото, или ще вървят нагоре“, подчерта той.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
