София. На 11 февруари в НДК по инициатива на премиера Пламен Орешарски ще се проведе национален форум "Правителство - бизнес". За участие в него са поканени всички бизнес организации и всички медии. Предприемачите ще могат лично да отправят своите питания, препоръки и предложения към Орешарски и екипа му. От кабинета гарантират, че всеки въпрос ще поулчи отговор - в залата, по време на дебатите или писмено. 12 министри имат готовност да участват в 4 големи дискусии. Пламен Орешарски, заместниците му Даниела Бобева и Цветлин Йовчев, както и финансовият министър Петър Чобанов, ще дават разяснения за растежа и стабилността на икономиката, за привличането на чужди инвестиции. Министрите Драгомир Стойнев, Хасан Адемов, Ангел Найденов, Анелия Клисарова и шефът на банката за развитие Димо Спасов ще отговарят на въпроси по икономическата и социална политика, увеличението на работните места. За да говорят за бъдещето на регионите ни и развитието на инфраструктурата, пред бизнеса ще застанат Десислава Терзиева, Данаил Папазов, Иван Данов и Искра Михайлова. Земеделският бранш ще подложи на кръстосан разпит Димитър Греков и шефа на фонд "Земеделие" Мирослав Николов.
Тъй като "Стандарт" се е доказал като вестник на бизнеса, в дните преди форума се ангажираме да публикуваме въпросите и предложенията на предприемачите към кабинета. На страниците ни ще намерят място както представители на големите компании, така и на малките и средни фирми. Готови сме да дадем думата и на всички бизнессдружения и организации от различните браншове.
Е-правителството не бива да се подценява
Естествените монополи да дават публични отчети, предлага Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал
В няколко насоки вече сме поставяли предложенията на бизнеса за подобряване на средата. На първо място искаме да видим решителен напредък във въвеждането на електронно правителство. Притесненията ни са, че важността на тази тема се подценява от правителството. Преди време премиерът Пламен Орешарски заяви, че на този етап се говори само за подобряване и увеличаване на електронните услуги. Само че отделни, сами по себе си тези услуги не вършат работа, те трябва да комуникират помежду си. Въпросът не е само определена административна услуга да се предоставя онлайн, а да се ползва и от всички системи.
- За пореден път поставяме въпроса да има оценка на въздействието на всеки нормативен акт. Защото липсата на подобна оценка е причина да съществува поръчково законодателство. Има много примери за това как едва след година например обществото разбира, че дадена законова промяна не е трябвало да бъде приемана, защото лъсва истинската причина тя да се появи. Например ограниченията в търговията със скрап или при дърводобива. Под знаменателя да се ограничат кражбите на метали бяха въведени ограничения в търговията със скрап, които на практика доведоха до затрудняване навлизането на нови участници на пазара, намалиха конкуренцията и вдигнаха цените. Т.е. създадоха се условия за поява на олигополи, много фирми преминаха в сивия сектор, а други фалираха, но кражбите на метали не намаляха.
- Друго наше старо искане е да се преразгледа размерът на таксите, които държавната администрация събира за определени услуги. Техният размер да покрива само разходите по тази услуга. В момента например за вписвания в Търговския регистър Агенцията по вписванията излиза на печалба от 50 млн. лв. годишно. Тези такси трябва да се намалят, а много от тях да бъдат премахнати. Именно при функциониращо електронно правителство много от тези квазиданъци, с които се товари бизнесът, ще изчезнат.
- Очакваме да продължат усилията на правителството да намалява регулаторните режими. Очакваме също час по-скоро да бъде приет законопроектът за промени в Закона за обществените поръчки. Той беше приет от кабинета на Пламен Орешарски, но все още не е минал на първо четене в Народното събрание. В момента Законът за обществените поръчки е основен източник на корупция. С промените в него се разчита и да се увеличи достъпът на малките и средните фирми до обществени поръчки.
- Настояваме и за приемане на комплекс от мерки, които да доведат до по-добро регулиране на монополите. Едно от предложенията ни е компаниите, които са естествени монополи, например в енергетиката, да бъдат задължени да публикуват финансовите си отчети, както и да разкриват информация за свързани сделки - така, както са задължени компаниите, които се търгуват на фондовата борса. Това ще направи монополите по-прозрачни.
- Очакваме до средата на годината да се проведе реформата за определяне по нов начин на таксата за битови отпадъци за фирмите. Защото сега в закона е записано, че от догодина тя вече няма да се определя по стойността на активите на предприятието, но трябва да се изясни как точно ще стане това и да се проконтролира. За да не се окаже, че няма готовност и да се отложи реформата за по-следващата година.
- За развитието на капиталовия пазар ще настояваме приватизационните сделки да минат през Българската фондова борса. В борсовата търговия трябва да се преразгледат регулациите, защото в момента тя е свръхрегулирана.
Работодателските организации настояват да се възстанови работата на Съвета за икономически растеж. Трето правителство забравя за този механизъм, при който може да се провежда двустранен диалог между бизнеса и правителството по важни икономически теми.
Погрешна е политиката с цените на тока
Божидар Данев, изпълнителен председател на Българската стопанска камара
БСК дава положителна оценка на дейността на правителството на Пламен Орешарски с определени изключения. Едно от тях е ценовата политика в енергетиката. Затова искаме да знаем каква ще бъде занапред енергийната политика на правителството и ще продължи ли да се субсидира битовото потребление на електроенергия за сметка на фирмите и на намаляването на конкурентоспособността на българската икономика? Не приемаме с цени да се провежда социална политика. С подобни решения даваме погрешни сигнали, защото когато цената на електроенергията за битово потребление е ниска, никой няма икономически стимул да развива и използва енергоспестяващи технологии. С подобна политика се свиват и средствата за възпроизводство на енергийната система. Освен това се създава нелоялна и неконкурентоспособна среда за останалите енергийни източници - газ, ВЕИ, биогорива. Затова искам да попитам господин Орешарски - той като икономист как вижда това - ще продължи ли с тази безумна ценова политика в енергетиката? Предупреждаваме, че енергетиката е в основата на българската икономика и клати икономическата пирамида.
- Друг въпрос, който бихме искали да зададем на премиера, е свързан с обявената реиндустриализация - една, според нас, коректна политика. Само че първите стъпки в тази посока виждаме, че стават с държавни пари. Трябва ли с парите на всички данъкоплатци да се будят предприятия, които не са показали икономическа ефективност?
- По отношение на повишаване на заетостта смятаме, че много по-ефективно ще е, ако всички помощи, които се дават за насърчаване на разкриването на работни места, трябва да минават през бизнеса, а не през общини и държавни структури. Само така хората могат да изучат професия и да придобиват трудови навици. В момента тези средства се усвояват неефективно и не водят реално до повишаване на квалификацията.
Но приветстваме голяма част от нещата, които бяха направени - ускореното възстановяване на ДДС и на плащанията на държавата към бизнеса, опитите да се намали административната тежест. Вече няма този натиск върху бизнеса, който се усещаше в предишното управление. Разбира се, очакваме да се повиши ефективността на администрацията и особено работата по събираемостта на данъците и битката с нелоялната конкуренция и контрабандатата.
Е-правителството е без алтернатива
Цветан Симеонов,
председател на БТПП
Това, за което бизнесът най-много настояваше, бе обявено, че ще се случи през 2020 година - електронното правителство. Липсата му е проблем номер 1 за всички инвеститори и той трябва да бъде решен. За съжаление излиза, че отлагаме въвеждането на електронно правителство за пореден път въпреки десетките милиони лева, изхарчени за програми, проекти и увеличаване на административния капацитет. До момента резултатът в тази насока клони към нула. Управляващите трябва да разберат, че електронното правителство няма алтернатива и съществуването му ще реши редица ключови проблеми, които съществуват в момента в бизнес средата.
Реклама за 30 млн. в туризма ще докара 1 млрд. приходи
Благой Рагин, Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация
- Ще инициира ли премиерът Пламен Орешарски среща между бизнеса, общините, изпълнителната власт и еколозите за решаване на спорните въпроси, в резултат на които всяка година пропускаме 1 млрд. евро от нереализирани обороти? С част от тези бъдещи приходи може да бъде създаден специален фонд и да се изпълняват екоинициативи, както е в САЩ.
- Съгласен ли е кабинетът да отдели 3 млн. евро за общините, които да подпомогнат навлизането на нискотарифните авиолинии у нас, с цел да се разшири летният сезон от април до октомври, както и да се повиши оборотът от културен, исторически и спа туризъм? Очакваният резултат са 300 млн. евро повече приходи, а моделът работи успешно в Турция, Гърция, Македония, Унгария и Чехия.
- Готово ли е правителството да задели 1% от оборота на туризма или около 30 млн. евро за външна реклама на страната ни като дестинация, срещу 1 млрд. евро допълнително реализирани приходи? Моделът успешно се реализира в Македония и Хърватска. По този начин ще бъдат разкрити нови места, ще се повишат оборотите в туризма и на производителите храни, а в бюджета ще има повече пари за пенсии и заплати.
Кога ще узнаем новите правила за парите от ЕС?
Ангел Вукодинов, зам.-председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите
Правителството изпълни всички свои ангажименти, които пое към зърнопроизводителите, и сме благодарни за това. Остават обаче опасенията ни, че новите наредби и мерки по Програмата за развитие на селските райони и директните плащания на площ все още се бавят. Голяма част от нещата трябва да се решават на държавно ниво, а нямаме никаква информация относно намеренията на държавата. Кога можем да очакваме да бъдат готови новите правила, наредби и мерки за субсидиране на земеделието с европейски средства?
Нужен е закон за комасация на земята
Кирил Комитов, секретар на Съюза на земеделските кооперации
По-големите площи земеделска земя се обработват по-лесно и дават по-високи добиви. Затова и по места земеделски стопани се договарят, но това е с временен характер. Вече е назряло времето за Закон за комасацията. Друг проблем, който би могъл да бъде решен с помощта на държавата, е защита на производителите чрез изработване на ясен регулаторен режим, без това да накърнява свободния пазар, но в същото време да гарантира защита на производителите при изкупуването на продукцията им. Не на последно място е равнопоставеността между малки и големи в бранша. Както по отношение на заплащането - защото в една кооперация механизаторът получава 2000 лв. заплата и бива осигуряван на тази сума, докато не всеки арендатор плаща осигуровки на реалната сума, която плаща - така и по отношение на обновяването на техническия парк. Мярка 121 бързо се изчерпа при отварянето й, а някои малки не могат толкова скоро да подновят техниката си. Затова би могло да се помисли за някаква помощ от държавата в това отношение.
Закъсняваме с мерките за периода 2014-2020
Радослав Радев, Национална лозаро-винарска камара
Кога администрацията ще бъде готова с всички документи и мерките по оперативните програми на Европейския съюз? Има индикации, че това ще се случи през септември, но всъщност новият програмен период тече от 1 януари 2014 г. Опасяваме се, че има вероятност новите мерки у нас да не се открият и до следващата година.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
