Мащабен план под надслов "Визия за българската култура" представи на 7 ноември пред медиите министър Найден Тодоров. Това се случва за първи път у нас, 35 години след драматичните промени на 10 ноември, 1989 година, когато държавата ни пое по пътя на демокрацията.
"Срещата е важна. Запознат съм с абсолютно всички реформи в министерството. И освен като човек от изпълнителната власт, аз съм пред вас в качеството ми на диригент", сподели емоционално маестро Тодоров.
Според него средствата за масова информация са първата власт в държавата, тъй като те са проводници на процесите, които се случват в нея. "Като човек съм се формирал във Виена, където правилата и законите са на особена почит", сподели Тодоров. Уточни, че за разлика от икономиката, където промените се случват мигновено, в областта на културата резултатите идват след 10 - 15 години. За което трябва сериозно планиране.
Министърът представи предложения за законодателни промени, с които да бъдат решени неотложните проблеми в сферата на сценичните изкуства. Сред тях са промени в Закона за закрила и развитие на културата и промяна на начина на финансиране, които ще бъдат внесени в Народното събрание, когато следващият парламент започне да работи.
По какъв път трябва да поеме българската култура и как трябва да бъдат решени най-неотложните проблеми?
Министерство на културата води преговори в Министерството на електронното управление и Министерството на финансите за създаване на единна система за счетоводство, деловодство, човешки ресурси и продажба на билети в театрите.
"По този начин Министерството на културата ще може да контролира всичко в реално време, а не да разчита на това кой каква информация ще му изпрати", обясни още Найден Тодоров. И начерта подробния план, върху който работи от година и половина насам.
Промяна в работното време
Необходима е промяна в изчислението на работното време на творците. Не е редно една балерина с къртовския си труд да е 8 часа на сцената и един актьор - също. Но така е записано в Кодекса на труда. Това несъответствие несъмнено трябва да се промени. Необходима е и категоризация на държавните културни институции, картографиране и планиране на културни събития в районите, в които няма такива. Нужно е разделение между административното и художественото ръководство на държавните културни институти.
Българските творци изчезват
В някои големи творчески състави имаме 60-80 човека чужденци. Каним ги, защото изчезват българските специалисти. Трябва да бъде осъвременен спъсъкът на застрашените специалности защото: през 2023 г. само двама цигулари са кандидатствали за Държавно музикално училище "Любомир Пипков". Този факт означава, че сме на ръба на катастрофата.
Кой отговаря за независимия сектор?
Кой отговаря за независимия сектор. В МК никой, което е парадокс. Необходими са промени в Национален фонд "Култура" и в Закона за меценатството. Ако даден културен институт е привлякъл спонсор за над 30 000 лв., министърът е длъжен да изпрати проверка. По този начин ние не даваме възможност частни компании да подкрепят българската култура.
Специалност "Българистика" в университети в чужбина
Държавата трябва да преговаря с университети в чужбина с настояването там да бъде изучавана специалност "Българистика". Така хората по света ще научат повече за нашата нация и талантите й. Нужна е дигитализация на библиотеките и читалищата. В Закона за авторското право и сходните му права трябва да се въведе пенсионно осигуряване на гражданските договори. Трябва изцяло нова класификация на музеите и галериите.
Многогодишно финансиране за археолозите
Нужно е многогодишно финансиране за археолозите. Защото сега те печелят проекти, откриват обекти. Но ако на следващата година загубят, съответните открития замират, тъй като са изоставени.
МК и БАН трябва да направят категоризация на историческите обекти. Трябва да е ясно кои от тях са важни от научна и културна гледна точка.
Чиновници бойкотират домакинството на ЮНЕСКО
Много хора в България не искат страната ни да е домакин на 47-та сесия на ЮНЕСКО, каза министър Тодоров. На въпрос на "Стандарт" кои са те, той отговори: "Тези хора работят в държавната администрация". По думите му неговите опоненти твърдят, че страната ни няма необходимия капацитет. "А за мен това е обидно", заяви емоционално министърът.
Според него новите обекти, които България може да предложи да бъдат вписани в ЮНЕСКО са Солницата - Провадия, Голямата базилика в Пловдив и двете стари български столици Плиска и Преслав.
Имаме необходимост от обединение на обектите в "Бранд България", една инициатива, коята Мария Габриел не успя да довърши, по думите на министъра.
Как да се представим пред другите нации
Към момента страната ни има 14 културни института в чужбина и всеки от тях оцелява сам. Необходимо е да учредим Български културен институт, а съществуващите зад граница да станат негови филиали. Нужно е също да се отворят културни институти навсякъде по света, където живеят български малцинства. За да представим нашата култура пред другите нации. МК има културен календар - национален и информативен. Той трябва да е приоритетно финансиран.
Необходима е пълна реформа в МК
Необходимо е МК да бъде изцяло реформирано. Да се обърне внимание на фолклорните състави, които в повечето случаи са общински и има пречки да кандидатстват по проекти. В България липсва картография на сценичните обекти.Трябва да бъдат възстановени центровете за сценични изкуства. Да бъдат решени проблемите с националните институции, които отговарят за недвижимото културно наследство. Необходим е "камбанен" принцип при оценяването на проектите в Национален филмов център (НФЦ). Тоест, крайните оценки да бъдат анулирани. Например, ако за даден проект има оценки 14,15,15 и 1, последната да не се зачита.
Трябва да се въведе двуполюсно финансиране във филмопроизводството - за художествено и за комерсиално кино.
В Национален фонд "Култура" моделът трябва да се промени така, че да се избягват конфликтите на интереси. Приоритетно да бъдат подпомагани регионите, в които не се случват често културни събития. Да се създадат общински фондове "Култура", които държавата да подпомага.
Източването на пари от театрите приключи
След скандалните разкрития за фалшиви назначения в театрите в Разград и Смолян и последвалите административни наказания за ръководителите, други подобни случаи няма, обобщи министър Найденов. С което сложи точка на темата, свързана с източването на държавни пари от недобросъвестни театрални ръководители.
Министър - да, но не всяка цена
Готов ли е маестро Найден Тодоров да остане министър и в следващото редовно или служебно правителство? Ето неговият отговор: "Много хора знаят за България благодарение на моите контакти по света. Когато поех поста в служебното правителство на Гълъб Донев условията ми бяха две. Първо: аз съм диригент и ще продължа да дирижирам. И второ: Готов съм и мога да работя с голяма част от партиите, но да не съм партиен член. Ако се случи да остана, бих бил полезен, но не на всяка цена".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
