Анастас Карчев: Свиленград с нова главна улица догодина

Проблемът с водата е на дневен ред, трябва да го решаваме, казва кметът Анастас Карчев

Анастас Карчев: Свиленград с нова главна улица догодина | StandartNews.com
  • Два петзвездни хотела с казина ще заработят през 2022 г.

Какво е бъдещето на един от най-бързо развиващите се градове у нас, какво е свършено и какви са плановете на община Свиленград, попитахме кметът арх. Анастас Карчев в интервю за "Стандарт".

  • Проблемът с водата е на дневен ред, трябва да го решаваме, казва кметът Анастас Карчев

 

- Арх. Карчев, с какви мисли посрещнахте празника на Свиленград? Какво отчитате като кмет пред съгражданите си?

- През изминалата година успяхме да завършим няколко инфраструктурни обекта и един от тях е благоустрояването на парк "Сухата река". Това е зелена площ в централната градска част, която в минали години оставаше на заден план, защото все не можехме да намерим финансиране. През 2019 г. обаче имахме подписан договор за финансиране по трансгранична програма между България и Гърция и в началото на тази година открихме парка. Той е съвсем различен от останалите. В него са вложени екологични материали, като всички детски съоръжения са дървени. Въпреки че не ми беше приоритет в програмата, в началото на 2020 г. успяхме да кандидатстваме по "Региони в растеж" за саниране на многофамилни жилища.

В града имаме 57 панелни блока, през годините успяхме да санираме 19 от тях. Благодарение на възможността, която ни се отвори, през 2020 г. подготвихме две проектни предложения. Едното беше за кв. "Простор", а другото за кв. "Изгрев". В тях включихме 8 блока. Така през 2021 г. в кв. "Простор" вече имаме 5 санирани блока, а в кв. "Изгрев" санират още 3. Това е изключително важно за населението, защото Националната програма за саниране вече не е действаща и не е ясно дали ще могат да се реновират вече такива сгради. Блоковете са строени през 50-те години, амортизирани са и имат нужда от цялостен ремонт, успяхме да ги санираме благодарение на програмата. Аз бих отличил тези два проекта като изключително важни. Разбира се, че правим и много други неща, но те са текущи и не се забелязват, докато не се види ефекта от цялостното решение.

Трябва да отбележа и още два проекта. Единият от тях е изграждането на нова детска градина "Снежанка", а другият е благоустрояването на централната градска част, която не беше пипана от 80-те години и реално имаше необходимост да бъде реновирана. През 2012 г., когато бях още млад експерт по устройство на територията, предложих на кмета Георги Манолов да направим архитектурен конкурс за централната градска част като единственото правилно решение, защото така ще създадем конкурентна среда във всички аспекти и архитектите с опит ще дадат различни решения, от които може да се избере най-доброто.

Това е по-бавно като процедура, но в много големи градове нещата така се случват. Нагърбих се с организирането на конкурса, беше изключително трудно, отне 6 месеца, но в крайна сметка го проведохме. Отличеният проект е на проф. Александър Александров. Така от 2013 г. имаме готов проект и започнахме да му търсим финансиране. Оказа се изключително трудно, търсехме по различни програми, трансгранични, регионални. И така до 2020 г., когато вече като кмет успях да привлека целеви средства от държавата с постановление на Министерския съвет. С тези средства ние започнахме реализирането на обществената поръчка и от началото на октомври вече имаме строителна площадка. Така че, догодина ще имаме нова реновирана главна улица. Другият приоритетен проект е детска градина "Снежанка. За него възприехме отново идеята за конкурс. Имаше девет конкурентни проектни решения и журито се затрудни да определи най-добрия, но в крайна сметка се взе решение, сключихме договор с изпълнителя и пак през 2020 г. успяхме да получим финансиране по програма на МОН за доизграждане и изграждане на нови детски градини. Одобриха ни, но там финансирането е до 2 млн. лева, а нашият проект беше за 2,5 млн. лв. Общината задели 550 000 лв. съучастие и в момента детската градина е на Акт 14. До края на годината или в началото на следващата трябва вече да функционира.

- А какви са дългосрочните проекти, които общината си е поставила като задача да осъществи?

- Дългосрочните ни проекти са свързани с по-трудни задачи. Те са в няколко насоки. В Свиленград от доста години страдаме от качеството на питейната вода. То е в резултат на замърсяването, което се е случвало в река Марица. Нашите водохващания черпят вода от Марица. Замърсяването е основно с манган и желязо, така е в целия регион. По тази тема има напрежение през годините в обществото. Ние като община търсим решение, защото проблемът се задълбочава, макар че ВиК дружеството е държавно и ще трябва съвместно с него да го решим. Ако преминем на вариант пречиствателна станция, съоръжението е изключително скъпо, а има и инвестиционни разходи. Другият дългосрочен проекти е свързан с горчивия опит на Свиленград от наводненията. Последното голямо наводнение беше през 2012 г. Поради това, че сме в долната част на Марица винаги сме застрашени от наводнения. През 2016 г. бях ръководител на екипа, който изготви Общ устройствен план на общината. Тогава изготвихме и проект в партньорство с италиански специалисти, карти на цялата територия на река Марица. Локализирахме проблема - старият мост, който е голяма атракция и е много красив, но се явява физическа бариера на реката. Единственото техническо решение е да се направи алтернативно трасе на реката, нарекохме го байпас канал. Каналът трябва да е със сечение 50 м с възможност да поеме високите води. Няколко са функциите му - превенция от наводнения и напояване на земеделски земи. Освен това, той ще минава покрай защитена местност, която е находище на блатно кокиче, и тя ще се овлажнява допълнително. Няма да е евтино решението, защото каналът трябва да е дълъг около 5 км. Това също е приоритетен проект, за който ще трябва да търсим дългосрочно решение.

- Борите се за нулеви отпадъци, това не е ли доста амбициозна идея?

- Това е много чувствителна тема за българските общини. Не можем да продължаваме с това темпо да генерираме отпадъци и да ги депонираме. Затова трябва да има дългосрочно и устойчиво решение. Още през 2014-2015 г. въведохме разделното събиране. Преди това имахме 300 кг отпадъци на глава от населението. За 2020 г. вече имаме 136 кг депониран отпадък на жител. Това се дължи първо на отговорността на хората от Свиленград, но също така и на огромната работа, която свършиха служителите, които се занимаваха с тази дейност, защото не е лесно да се променят навиците. Процесът изисква време и много работа. Ние сме правили кампании, разяснения, работни групи. Реално за 5 г. успяхме да получим тези резултати. Нашата цел е нула генерирани отпадъци. Подали сме искане за сертифициране към международната мрежа Zero Waste Europe. Там се борят за под 100 кг на човек, а ние приближаваме тази цел и ще успеем да го постигнем. Миналата година изградихме и инсталация за биоразградими отпадъци. Така събираме цялата зелена маса, която преди отиваше в битовия отпадък. А инсталацията произвежда 100% биотор. Продаваме я на символична цена, използва се и за обществените паркове и градини. През тази година ни предоставиха и един имот, който беше държавна собственост. Там изградихме временна площадка за строителни отпадъци с инсталация за  сортиране и раздробяване. След това те се използват за насипи, ремонти и други подобни цели. Така максимално ще оползотворяваме отпадъците, тоест имаме политика за кръгова икономика.

- Какво планира общината в областта на туризма и по-специално на културния туризъм, предвид това, че в близост се намира една от най-интересните крепости у нас - Мезек?

- В Мезек през годините успяхме да направим доста за подобряване на туристическите условия. Реализирахме проект за реставриране и експониране на крепостта. По-рано направихме и проект за експониране на тракийската куполна гробница и алеята, която стига до там. Около крепостта се построиха и развиха няколко къщи за гости. Туристите, които посещават тези забележителности, се увеличиха особено по време на пандемията. Напоследък хората започнаха да избират алтернативния туризъм и това предполага разнообразие в дестинациите. Мезек има голямо бъдеще в сферата на туризма. Ще изградим нов модерен информационен център, имаме вече проект. Той ще е до гробницата и ще предоставя информация за маршрути. Надявам се догодина да е готов.

- А как ще се развиват казината, хазартният туризъм, който очевидно ще придава икономически тласък на града?

- Поради факта, че общината успя да реализира много проекти, включително и в областта на инфраструктурата, през 2009 г. с поправката в Закона за хазарта се появи първото казино. Първоначално гражданите бяха с различно мнение, едни бяха "за", други против. Като заработи това казино обаче, дойдоха и други оператори и инвеститори и сега мога да кажа, че ние сме на първо място по леглова база в нашата област. В Свиленград се намира и единственият петзвезден хотел в Хасковска област. В момента се строят още два петзведни хотела, които са част от хазартни комплекси със СПА и всякакъв лукс, който се предлага за този вид туризъм. Единият от тях е с площ над 65 000 кв.м на терен от 250 дка. Очакваме в края на другата година и двата комплекса да заработят. Това ще даде още по-голям тласък на туризма в района. Свиленград има изключително географско положение. Факт е, че оттук за 2 часа можеш да отидеш в Гърция на плаж, а за 2,5 часа можеш да отидеш до Истанбул и ние имаме изключителната възможност да се възползваме от това в областта на туризма.

- Какви са плюсовете и минусите на това, кметът да е архитект по професия?

- Този въпрос съм си го задавал и аз. Архитектурата като специалност е свързана с хората, с тяхната жизнена среда, изучава се ежедневието им, зоните на рекреация, материалите, как се отразяват на настроенията и т.н. Та, това е огромна информация и когато я имаш, тя всъщност те затруднява, защото знаейки я, трябва да се съобразяваш с нея. Това изисква усилия и всъщност изсмуква времето ти, а задачите пред кмета са много различни. Хубавото е, че аз като кмет съм, както инвеститор, така и контрольор. Тоест кметът трябва да разбира от всичко. Но, основното е, ние като кметове да държим на поверените ни населени места и те да стават все по-добро място за живеене. В добра градска среда хората са по-спокойни. Нещата, които са важни за тях, са - да има добро здравеопазване, адекватна образователна система, добра среда за живеене и сигурност. Това е.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай