Докато се намери трайно решение на проблема така, както беше обявено преди Нова година, ще продължим да удължаваме срока на забраната за износ на инсулини, защото и едно оплакване да имаме, това за нас е сериозен сигнал. Изявлението направи зам.-министърът на здравеопазването Илко Гетов на пресконференция по темата с инсулиновите лекарства.
Заповедта ще бъде в сила отново само за един месец, от първи до 31 март включително, каза той.
Отчетливо се забелязва, че при три инсулина има нерегулярни доставки, забавяне или отказ по складовете при близо 2/3 от всички области, каза още Гетов. Голямата част от основните инсулинови лекарствени продукти ги има. За февруари към здравното министерство има подадени само два сигнала за липса на такива медикаменти, обясни той.
Тази драма с недостига на някои лекарства се оказа твърде преувеличена, заяви и здравният министър проф. Христо Хинков.
Само за октомври миналата година е имало 12 сигнала за липса на инсулини. За януари сигналите са три, каза още Гетов. През февруари в страната са извършени проверки в 357 аптеки, каза още зам.-министър Гетов. Той увери, че всяко решение се обосновава на данни и проверки. При пет други инсулина също се наблюдават нерегулярни доставки/забавяне в близо 1/3 от всички области, отбеляза също зам.-министърът. Основният проблем в 22 области е за лекарствения продукт Tresiba, „Xultophy“ и „Fiasp“. За тези три продукта са и постъпилите сигнали, на които министерството реагира, каза той. За всички останали лекарствени продукти данните са пренебрежимо малки за липса или недостиг, твърди Гетов. Той счита, че забраната за износ е доказала, че работи и „че инсулин в страната има достатъчно“.
В отговор на въпрос Гетов уточни, че 20 892 опаковки от Tresiba са налични в склада на производителя, 7648 средномесечно потребление. Броят на опаковки при търговците на едро е 383. За Fiasp броят опаковки при притежателя на разрешението за употреба е 7720, 172 опаковки са в складовете на търговците на едро, а средномесечното потребление е 64 опаковки, каза също Гетов.
По думите на зам.-министъра на здравеопазването „има внушение, че се задържат опаковки в склада на притежателя на разрешението за употреба“. Гетов обаче каза, че става въпрос за „буферно количество, което задоволява потребностите на страната за три месеца“. На всеки търговец на едро, който е поискал да бъде снабден с лекарствен продукт, съответно може да си го закупи, отбеляза той. Гетов подчерта, че това са търговски отношение. И тогава, когато търговец на едро закупи лекарствен продукт, започва да тече срок, в който да го плати, коментира още зам.-министърът. Търговците на едро поддържат малък буфер, така че да могат да снабдяват безотказно аптеките и е въпрос на мениджмънт на стоковите наличност какъв да бъде този буфер при всеки един от търговците на едро, заяви Гетов. Проблемът с липсата на инсулин и други лекарства в аптеките е поради недостатъчно добрата работа на търговците на едро, обобщи той.
На въпрос дали ще има санкции на търговците, Гетов каза: „Ако зависи от мен, ще има“. В националното законодателство няма изрично „санкционна норма“, поясни изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) маг. фарм. Богдан Кирилов. Необходима е изключително активна комуникация с отделните представители в системата за лекарствоснабдяване, за да бъдат идентифицирани реалните причини за забавяне, каза той. В страната има достатъчно налични количества, увери Богданов.
Гетов каза, че се обсъждат законодателни промени за прецизиране на задълженията на всички участници във веригата на разпространението на лекарства. Променят се и санкционните наредби, добави той. По време на конференцията бе засегната и темата за регионалните различия в доставките.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com