Д-р Жеко Найчов завършва медицина в София през 2006 г. Постъпва на работа като ординатор в клиниката по сърдечна и съдова хирургия на МБАЛ "Лозенец", където работи и до днес. През 2009 г. заминава за Япония като редовен докторант в катедрата по хирургия към Хирошимския университет, където защитава докторска степен. След завръщането си в България през 2013 г. става хоноруван асистент към катедрата по хирургия към Медицинския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“. Участва в различни образователни и научни проекти в България и чужбина. Извън областта на хирургията научните му интереси са свързани с изследвания върху лечебните възможности на различни лекарствени растения.
Всяка седмица д-р Найчов отговаря на въпросите на читателите на "Стандарт". Пишете ни на адрес: [email protected]
- Най-много витамин С има в червените чушки
- Хората със сърдечни проблеми трябва само да я миришат
Чувал съм от познати, работили из топлите страни, че като идвала зимата, въпреки наличието на пресни зеленчуци, на тях им се прияждали туршии. Консумацията на консервирани по подобен начин зеленчуци е традиционна за нас, българите, и дори когато имаме целогодишен достъп до пресни продукти, дълбоко вкорененият навик си казва своето и ние си ги търсим, щом усетим, че им е дошло времето.
Ще чуете много разнообразни мнения за това
- дали туршиите са полезни или вредни
В тази статия ще се постарая да разгледам разнообразните им и често разнопосочни здравословни ефекти.
Най-сериозният въпрос, който би трябвало да ни вълнува, е кои от ценните съставки на зеленчуците се съхраняват при този начин на консервиране. Може би ще се изненадате, но ако туршията не е обработена термично, повечето полезни вещества остават. Каротинът и каротиноподобните съединения от морковите и червените чушки са на практика непокътнати, антоцианите от зелето и цвеклото се запазват непроменени. Фибрите, които са от огромна важност за ценността на растителните храни изобщо не биват засегнати от престоя в саламура. Голяма част от витамините също оцеляват при процеса на обработка.
Когато говорим за витамин С, повечето хора си представят лимони. Някои биха се досетили също за шипките. Малцина знаят, че най-богатият естествен хранителен източник на витамин С това са червените чушки. Не мога да не призная, че при консервирането част от този витамин се губи. Той е твърде нестабилно вещество, чувствителен е на светлина и висока температура. Но
- когато зеленчуците са консервирани в саламура
и не са преминали през термична обработка, голяма част от този витамин издържа. Това е една от причините за високата концентрация на витамин С в киселото зеле. То от край време се цитира като превъзходен и траен източник на този така ценен за нашето здраве витамин във време от годината, когато останалите му източници са в недостиг. Качетата с кисело зеле са спасявали моряците от скорбут по време на Великите географски открития, когато при дългите плавания те не са можели да си доставят свежи храни. Тази болест представлява недостиг на витамин С.
На същото обстоятелство се дължи и голяма част от лечебния ефект на зелевия сок при препиване.
След толкова хубави неща, които казахме за маринованите зеленчуци, нека сега да се спрем и на техните недостатъци. На първо място,това е високото съдържание на сол. Просто няма как да придадем положителен смисъл на това. Осолените зеленчуци са противопоказни за всички хора, които трябва да ограничават приема си на сол, което включва на практика всички сърдечноболни. Когато солта се усвои от тялото, а това се случва много лесно, тя неизбежно дърпа със себе си вода. Затова след като ядем солено, ожадняваме. Това повишава обема на циркулиращите течности и при един здрав организъм, скоро излишната сол се изхвърля през бъбреците, с нея си отива и водата. Но
при проблеми със сърцето
тази регулация най-често не работи както трябва. Получава се водна задръжка, което може да доведе до повишено артериално налягане или до появата на отоци. Така че, пациентите с артериална хипертония и също така тези със сърдечна недостатъчност трябва да се въздържат от ядене на туршии.
Друг съществен въпрос, на който трябва да обърнем внимание, това са останалите консерванти. Останалите, тъй като солта е в крайна сметка основното вещество с консервиращи свойства в туршиите. Но ефектът и е понякога недостатъчен, така че трябва да се допълни с още нещо, за да не се развалят зеленчуците. Основните вещества, които днес използваме за тази цел, това са оцетът, аспиринът и натриевият бензоат. Спомням си смътно как едно време бабите на село споменаваха и салициловата киселина, но винаги като нещо употребявано в далечното минало. Струва ми се, че отдавна не се прилага за тези цели.
За оцета няма смисъл да говоря. Той консервира по силата на това, че създава кисела среда, в която голяма част от вредните микроорганизми не могат да живеят. За човека не е нито особено полезен, нито особено вреден. Бих казал, че се отнася неутрално към здравето, освен ако нямате по-чувствителен стомах.
Натриевият бензоат действа консервиращо само в кисела среда, тъй като тогава от него се образува смъртоносната за повечето микроби бензоена киселина. За човека тя сама по себе си не е опасна, но не бива да се загрява, защото при такива условия те се разпада на въглероден диоксид и
бензен, който вече е вреден и за нас
Безспорно най-широко употребяваният консервант при домашните туршии е ацетилсалициловата киселина, известна сред хората като аспирин. Малко са лекарствата в нашето съвремие, които са успели да се задържат толкова дълго в толкова масова употреба. Аспиринът в рецептите за туршия обикновено се дозира на таблетки, без да се държи сметка какъв е техният грамаж, което навремето доведе го голям проблем, когато на пазара се появи аспиринът за кардиологична употреба, който е в доза от 100 милиграма.
Представяте си какво се случи, когато в рецепта, изискваща 5 таблетки аспирин на трилитров буркан туршия, сложиха 5 таблетки от „новия“ аспирин, вместо традиционните от по 500 милиграма. Естествено, бурканите гръмнаха и на „новия“ аспирин му излезе име, че бил некачествен.
Тези 5 таблетки не ги дадох за пример случайно. Обикновено дозите са от такъв порядък. Това са 2 грама и половина ацетилсалицилова киселина. Тя е стабилно вещество и не се разпада в туршията. Когато я приемем в ниски дози води до потискане на тромбоцитната активност. Това е смисълът на нискодозовия аспирин, който се предписва на много от кардиологичните пациенти. Даваме го за да пречим на кръвта да се съсири и да не се получават тромбози. Проблемът настъпва, когато такъв човек трябва да се оперира от нещо.
Ефектът на аспирина
е продължителен и трае близо една седмица. Сиреч пациент, който е на аспирин, трябва да го спре доста време преди операцията.А който си поема аспирина с туршийката? Както пациентите, така и повечето лекари, рядко си дават сметка за този източник на аспиринови ефекти. Така че, имайте едно на ум за това колко туршия си похапвате преди да ви направят планова операция. Едва ли ще се стигне до фатален кръвоизлив, но със сигурност ще накарате хирурга да се изпоти по време на операцията.
В заключение, ако сте здрави и нямате причини да ограничавате солта, която поемате, малко туршийка в зимния сезон няма да ви навреди, особено ако не прекалявате с нея. Но ако имате здравословни проблеми, които налагат да ограничите приема на сол, по-скоро се въздържайте. Съществуват достатъчно пресни зимни зеленчуци, с които можете да си набавите нужните хранителни вещества.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
