Неведоми са пътищата Божи. Докато страната ни се люшка в безпътицата, разделена между заплашителното мълчание в преговорите за кабинет и оглушителните протести срещу емигрантите в столицата, загубихме една от малкото обединяващи ни личности - патриарх Неофит.
По време на дългото му боледуване никой политик публично не изрази състрадание. Кончината му обаче отприщи надпреварата за съболезнования. Минути след обявяването на тъжната вест всички политически партии излязоха с декларации. Парламентът се изправи на крака да почете паметта му, а по-късно депутатите тръгнаха под строй да се простят със Светия отец. Правителството в оставка обяви петък и събота за дни на траур. А президентът измести връчването на мандата от петък за понеделник.
Така новият кабинет получи знак свише. Още три дни за преговори, в центъра на които е християнска прошка. Сглобката има шанса да последва заветите на патриарх Неофит за разбирателство и обединение, да си прости взаимните удари в гърба и да излъчи кабинет на стабилността. А Мария Габриел - да вземе мандата в един от най-историческите дни за България, когато честваме 20-годишен юбилей.
Точно на 18 март 2004 година българският парламент по време на царското правителство гласува приемането ни в НАТО. 230 народни представители присъстват в Народното събрание и само четирима от тях (от коалиция За България) гласуват против. Най-запомнящи се остават думите на лидера на ДПС, днес почетен председател, д-р Ахмед Доган, който изправя парламента на крака след емоционалната си реч.
"Няма да бъдем в час, ако още от самото начало свързваме НАТО само и единствено със собствената си национална сигурност. Защото НАТО е най-мощният военнополитически инструмент на новия световен ред. В тази връзка България ще поема редица ангажименти, които ще ни носят не само позитиви. В този смисъл, както вече националната сигурност не е в компетенциите само на българската държава, така и мирът и стабилността на света стават част от отговорността на държавата ни", казва Доган.
Той обръща специално внимание "на перспективата, свързана с преминаването на страната ни от санитарната зона на Балканите в зоната за стабилност и сигурност."
Също така акцентира върху "намаляващ риск от двустранна конфронтация на Балканите; от ново прекрояване на Балканите; от етническа дестабилизация на Балканите.
В същото време той отбелязва, че с НАТО се увеличава "периметърът на личната сигурност на всеки български гражданин; кредитният и инвестиционен рейтинг на страната; националната енергия за утвърждаване и развитие".
Заключителните думи на Доган в изказването му са знакови. Той казва, че "включването на България в по-висока степен на взаимна зависимост при материализиране на националните интереси би трябвало да ограничи опцията на самоцелната първосигнална политика, основана на примитивното разбиране на властта като близост до хазната и софрата. А би трябвало да я замени с ясна, категорална политика, предполагаща силна политическа стратегия. Дали обаче това ще стане, зависи от навременното осъзнаване и конструктивното артикулиране на националните приоритети от политическите сили."
Днес, 20 години по-късно, посланието на Доган остава актуално, а националните приоритети са сведени до Шенген и еврозоната.
Дали Мария Габриел ще чуе камбаната, която бие за българските политици, предстои да видим. Седмицата на преговори между ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ обаче оставя усещането, че партиите така и не успяват да надмогнат вътрешните си страсти и да обединят усилията за постигането на общи цели.
Затова и битката е за имена на министри, а не за програми и реформи. За постове в регулатори, а не за независимост и правила. За коалиционен меморандум, а не за национална доктрина.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
