Лошото е, че скандалите у нас отекват в чужбина ваканция
Това ще повиши избирателната активност, казва социологът и директор на Центъра за анализи и маркетинг Юлий Павлов в специалноинтервю за вестник СТАНДАРТ
- Г-н Павлов, Ваши колеги социолози, както политолози и анализатори твърдят, че предизборната кампания за Нородното събрание и за ЕП ще е, цитирам, "мръсна". Споделяте ли това мнение?
- Можем да кажем, че кампанията не е спирала през последните две години, независимо от това кой е в управлението и кой в опозиция. Партиите използват мръсни номера, които с наближаването на изборите ще се засилят. Без да цитирам имена, но ясно е, че всички ще вкарат в действие някои некоректни практики. По-лошото е друго: че в продължение на последните три години партиите не говорят на колебаещите се периферни избиратели, а основно на твърдите си ядра. И това е една от основните причини за намаляващата избирателна активност.
- Знак на какво са скандалите, свързани с освободения вече главен секретар на МВР Живко Коцев и с депутата от ПП-ДБ Настимир Ананиев?
- Не съм компетентен в тези области и не мога са коментирам. Единственото сигурно е, че атмосферата в МВР е изключително отровена. Не знам как толкова противопоставящи се фигури работят заедно. Не сме наясно и доколко е вярно, че част от бившите служители имат връзки с предполагаеми престъпници и т. н. Но всички внушения, които се изсипват в публичното пространство, свалят изключително много доверието в министерството на вътрешните работи.
- Публичен факт е, че в митниците работят около 68 000 души и това би трябвало да е една своеобразна банка на държавата, която обаче се оказва, че е била окупирана от крадци, покровителствани от МВР. Това научаваме от овластени обществени фигури...
- ...Не знам дали е така. Но със сигурност мога да Ви уверя, че много хора ще повярват. Най-лошото е, че тези твърдения отекват и в чужбина.
- А на този фон Шенген и еврозоната изглеждат все по-далеч, така ли?
- Слава Богу, ние вече сме в Шенген. Част от информационната система сме, част от взимането на решения. Така, че там въпросът е приключен. А що се отнася до казуса кога Австрия ще вдигне своето вето, това е вътрешнополитически проблем и той най-вероятно ще се реши след парламентарните избори в Австрия през септември. Както с Нидерландия беше решен след техните парламентарни избори. Но тук все пак има една разлика. Внушенията от офицални държавни служители, включително и тези на президента за счетоводни гимнастики на финансовия министър, могат да забавят окончателното присъединяване на България към сухопътния Шенген и еврозоната. Ако там се появят съмнения в нашата отчетност, може да стане като в "Лъжливото овчарче".
- А кой ще спечели и кой ще е губещият от изборите две в едно на 9 юни?
- Не виждам кой ще спечели. Затова анализаторите, а и нашите евроатлантически партньори бяха изненадани от това, че сглобката се разпадна. Всички политици ни уверяваха, че не искат избори, че ще се стигне до правителство. Така, че вкупом бяхме изненадани когато това не се случи. Социологическите данни сочат, че няма кой да спечели от тази работа. Ще се възпроизведе досегашната структура на парламента с някои отделни малки размествания. След изборите ще си задаваме въпроса: Оти ручахме жабетата?
- Вече се чуват гласове, че и след вота през юни отново ще отидем на предсрочни избори. Какви са Вашите очаквания?
- Тогава въпросът ще е: Оти непрекъснато ручаме жабета? Но не бих се изненадал вече, защото се оказа, че много неща се правят не заради някакви там диверсии, а просто от глупост. И след като водещите ни политици демонстрираха такава глупост, откъде да знаем, че няма да я изтъкнат пак? Какво ще променят едни още по-следващи избори? При положение, че дори вече и части от твърдите ядра се отказват да гласуват, какво по-различно да очакваме? Няма друга смислена коалиционна формула, освен тази, която беше наречена "сглобка". Обратното: тя би трябвало да се превърне в коалиция със съотвеното коалиционно споразумение с всякакви атрибути, които да предупределят едно що годе стабилно управление за нормален 4 годишен период. Но това е рационалното, а политиците не се държат рационално.
- Очаквате ли появата на нов политически играч след евентуални следващи извънредни избори?
- Ако има следващи избори през септември или октомври, тогава вече ще се появят нови играчи.
- Движение "Трети март", което може да се превърне в партия ли визирате?
- Не приемам името на националния ни празник да се свързва с политическа сила. Ако говорим за президентска партия, да, има голяма вероятност при следващи избори до края на годината, тя вече да се структурира. Но, ясно е, че президентска партия, без начело да е лично Румен Радев, ще може да разчита на резултат от порядъка на 5 до 8 процента.
- Напълно ли изключвате варианта президентът да си тръгне преждевременно от "Дондуков" 2 и да поведе нова политическа формация?
- Все пак моите разсъждения са в сферата на рационалното, така че това не би трябвало да се случи.
- Доколко биха могли да бъдат фалшифицирани резултатите от изборите? Питам Ви, защото и от ляво, и от дясно има такива предупреждения.
- Това значи предварително да си подготвим вариант, че ако резултатът ни е лош, ще са виновни машините, хартиите, мънистърът на вътрешните работи, главният секретар на МВР и т. н. Това са безумни конспиративни твърдения. Вече от почти 35 години демокрация в България (като се изключат споровете относно изборите за Велико народно събрание) партиите взаимно се контролират в секционните комисии, ние нямаме фалшифициране на национални избори. С изключение на някои дребни нарушения в отделни секции. Досега нито веднъж не е обжалван резултат от национални избори.
Няколко фактора ще Ви убедят, че няма фалшифиация на изборите, независимо от това дали се гласува с хартия или с машина. Нека да се погледнат прогнозите на социологическите агенции от последната седмица преди изборите. Виждате колко близки са те до резултатите. Да се видят резултатите от екзитполовете. Поредица от агенции мерят това за кого казват хората, че са гласували и да го сравним с окончателните резултати от ЦИК. Те са изключително близки и са едва в рамките на статистическата грешка. Тук е мястото да разсея заблудите на хора, които казват че хартиеното гласуване произвеждало много невалидни бюлетини. За съжаление, и бившият премиер Денков се е хванал на тази заблуда. На всички видове избори у нас броят на недействителните бюлетини е в рамките на 3-4 процента, което е горе долу колкото средното за Европа. Освен това сумата от недействителни гласове и бюлетини с "Не подкрепям никого" е горе долу постоянна и се движи около 5 процента. Единственото изключение е гласуването за общински съветници откакто се въведоха преференциите. Само там броят не недействителните гласове стига 20 - 25 - 30 %, но това е по малките населени места.
- Според последните промени в Конституцията парламентът няма да спира работа по време на предизборната кампания. Доколко депутатите могат на използват трибуната на НС за партийна агитация? И редно ли е сега да бъде приет набързо Законът за съдебната власт?
- Силно се надявам този закон, който беше яко критикуван от специалисти, да не бъде приет.
Що се отнася до работата на Народното събрание по време на кампанията, как да се питаме за нещо, което вече се случва? Това беше основната цел на тази промяна - депутатите в парламента да получат едно нечестно предимство пред останалите. Трибуна, за която не се плаща. Към това може да се добави и опасността от популистки решения. Едно такова вече се взе: великденски добавки ще има само хората с на най-ниските пенсии. Най-доброто, което биха могли да направят народните представители, е моментално да излязат във ваканция. Това може да бъде и един добър инструмент за повишаване на избирателната активност. От безплатните им радио и телевизионни изяви хората само се отвращават. Но, разбира се, аз не очаквам това да се случи.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
