Вие може и да вярвате, че истината няма собственик, но Иво Прокопиев не мисли така. За бизнесмена-приватизатор на Прехода, тя не само си има властелин в негово лице, но и нотариален акт, който държи под ключ в личния си сейф. А истината е такава, каквато каже той и каквато му изнася. И има не едно, а много лица – в зависимост от лъжите, с които трябва да бъде подменена.
Олигархът, дърпащ от сенките конците в държавата чрез свои подставени лица в политиката, икономиката и медиите вече две десетилетия, може и да забогатя благодарение на приватизацията, но за него тя далеч не се изчерпа до придобиване на безценица на активи с огромна пазарна стойност. След като сложи ръка на държавни дружества за десетки милиони, той продължи да приватизира. Но не просто икономиката, а и цялото публично пространство.
Как го направи? С изграждането на мащабна мрежа от десетки медии (далеч отвъд официално притежаваните от него издания на „Икономедиа“), инсталирани журналисти, НПО-та и политици, действаща на принципа на амебата. Финансирана с приходите от приватизираните по време на Прехода активи, както и с „усвояването“ на обществени средства и еврофондове под формата на удобно провеждани обществени поръчки и конкурси. И командвана от един център – самият Иво Прокопиев.
Благодарение на тази мрежа за частно – негово, ползване, бизнесменът-приватизатор окупира от години и входа, и изхода на информационния поток у нас и извън страната, насочвайки общественото мнение във и извън България в посоката, в която му изнася. С лансирането на лъжи и заглушаването на истината. Или казано просто – за две десетилетия Прокопиев построи задкулисно Министерство на истината (по Оруел) от десетки звена, които на пръв поглед може и да не изглеждат свързани, но всъщност са със стройна, взаимно обвързана структура и с един команден център. И които по негова команда започват агресивно и последователно да дезинформират и манипулират обществото.
Факт, който за пореден път излезе наяве тази седмица. Този път с масирана атака срещу дипломати от други държави. Поводът е събитие, знаково по своето същество, но отразено телеграфно (защо ли?) в информационния поток.
На 9 май, навръх Деня на Европа, посланиците на страните-членки на ЕС се срещнаха с делегация на ДПС, водена от лидера на Движението Делян Пеевски. От кратките съобщения за събитието стана ясно, че в разговора са били обсъждани важни теми от национално и международно естество, а самата среща е протекла в „открита и сърдечна атмосфера“.
Тук е моментът да уточним, че подобни срещи са напълно нормални в демократичните общества. Още повече, че страната ни е член на ЕС. ДПС е парламентарно представена сила, ползваща се с доверието и подкрепата на стотици хиляди български избиратели. А както тя, така и лидерът й са известни с ясните си и последователни евроатлантически позиции и са естествен партньор за представителите на страните-членки на Евросъюза у нас.
На този фон, единствено излизаща извън рамките на каквато и да било нормалност е последвалата атака от страна на НПО-та и медии срещу самата среща. От началото на тази седмица публичното пространство е залято от лавина материали – уж писани от различни автори, но реално с опорки под индиго, критикуващи посланиците, че са седнали на една маса с Пеевски и с водената от него делегация.
А пикът на тази кампания дойде в четвъртък, когато половин дузина НПО-та, сред които пряко обвързаните с Иво Прокопиев и неговото Министерство на истината „Антикорупционен фонд“ (основна фигура в него е бившият кадър на „Капитал“ Николай Стайков), БИПИ (основано от Христо Иванов, утвърдил се като основен проводник на интересите на бизнесмена в политиката) и Българския хелзинкски комитет (който искаше да номинира доказания убиец Джак Полфриймън за мъж на годината), изпратиха протестно писмо до посланиците от ЕС, участвали в разговора. В него – противно на всякакви норми, им държат сметка защо са се срещнали с Пеевски. Но получиха звучен шамар с отговора на външното министерство на Белгия, че подобна среща е напълно нормална и в съответствие с дейноста на задраничните дипломатически представителства.
Да оставим настрана арогантността на кохортата от НПО-та на Прокопиев, размахваща пръст на чуждестранните посолства. Наложените срещу Пеевски санкции обаче също са в резултат на дългогодишната очерняща кампания, доносите и манипулации от страна на тези именно НПО-та, медии и политици от мрежата за дезинформация на Иво Прокопиев.
И този факт все повече започва да се възприема, както в страната (видно от отношението към Пеевски, когато лидерът на ДПС решава проблемите в живота на хората и бизнеса им), така и зад граница, видно от отношението на евроатлантическите ни партньори, когато същият демонизиран от манипулациите на Прокопиев политик помага на Украйна и ограничава вредното руско влияние в страната. И това именно плаши олигарха Прокопиев, защото изкуствено създадения с лъжи и манипулации отрицателен образ на Пеевски започна необратимо да се руши. Самият Пеевски го руши с последователните си действия на политик, застанал открито пред хората.
А когато това окончателно приключи, на сцената ще остане единствено скритото зад маската на "бяла якичка" истинско лице на Иво Прокопиев - задкулисен олигарх, създал мрежа от медии и уж "независими" НПО-та, с които да манипулира общественото мнение. Кукловод на няколко политически партии и политици - негови проксита, родени през годините чрез изкуствен политически инженеринг. Достатъчно е да си припомним стенограмите "Арго" и истината за превзетия от Прокопиев информационен мейнстрийм и завладяната държава веднага изплува пред очите ни.
Всичко това безспорно са въпроси с огромно значение, но да се върнем на това, с какво още срещата на ДПС и Пеевски с европосланиците у нас уплаши Прокопиев до степен, че да премине всички нормални граници и да активира като бухалки НПО-тата и медиите си в панически опит да „респектира“ чуждите посланици? А отговорът е прост – проведената среща уплаши бизнесмена-олигарх, защото показа, че започва да губи не само контрола върху властта у нас, но и пълния монопол, който беше наложил през годините чрез прокситата си в журналистиката и НПО сектора в комуникацията с европейските институции и посолствата на евроатлантическите ни партньори в България.
Монопол, чрез който изкуствено държеше до съвсем скоро България в менгемето на мониторинговите доклади, пълнейки ушите на представителите на евроинституциите с манипулации и дори откровени лъжи, за да прокара промени в нормативната уредба на страната, с които да наложи контрол върху различни икономически сектори, както и върху съда и прокуратурата. Монопол, чрез който лепи етикети през медиите, НПО-тата и политиците, които държи на ръчно управление, като Христо Иванов и Кирил Петков, срещу хората, които се противопоставят на завладяната от него държава.
Монопол, който му позволяваше да подменя истината и фактите с лъжи. Досега.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
