Вторник,

Срещата при Ердоган:Аритметика ли?Не-геополитика

От: Екатерина Николова -
A
A
A
  • Доган търси дългосрочна стратегия, анти ДПС риториката се изгуби в превода
  • Визитата на Карадайъ в Турция ядоса националистите, президентът изпадна в конфуз

Грешките в превода през годините са имали фатален изход за лични съдби, а също така са прекроявали съдбата на човечеството. Един от известните примери е с 18-годишното момче, което остана инвалид, след като преводач на майка му в болницата преведе испанското „интоксикадо“ като злоупотреба с алкохол и наркотици вместо отравяне.

ВИЖ ОЩЕ: Анадолската агенция:Думите на Карадайъ грешно преведени

Другият е историческата реплика на японския премиер след ултиматума от Потсдамската конференция - „mokusatsu suru“, преведена като „не му придавам значение“, вместо „мъдро ще замълча“, която предизвиква бомбардировките над Хирошима и Нагасаки.

ВИЖ ОЩЕ: Eрджан Ебатин: България е нашата родина!

Днес, турската дума „анаватан“ (прародина), преведена като „ватан“ (родина),

премести обществения поглед

https://scontent.fsof8-1.fna.fbcdn.net/v/t1.6435-9/196758373_4035715076512837_2686298111891679897_n.jpg?_nc_cat=108&ccb=1-3&_nc_sid=0debeb&_nc_ohc=8gGcjyB9_eQAX-2Zi5G&_nc_ht=scontent.fsof8-1.fna&oh=c9955acfdf40f66f141f7cfb0857f26b&oe=60E31DA6

ВИЖ ОЩЕ: Карадайъ разговаря с Ердоган

от знаците, които ДПС даде с визитата си в Турция, към медийно вкусния въпрос коя земя е родина на Мустафа Карадайъ. Въпреки че нито с личните си действия, нито с тези на Движението, Карадайъ е давал някога повод за подобно питане, то се оказа най-важната тема в държавата. По-значима от изборите, чекмеджетата, подслушването, изчегъртването. Дори от пенсионирането на проф. Кантарджиев и американските санкции.

Три дни след фриволния превод на съобщението на Анадолската агенция, което завихри предизборно анти ДПС риториката преди началото на кампанията, дойде и обяснението: „По време на срещата на Карадайъ и придружаващия го екип с председателя на Великото народно събрание на Турция Мустафа Шентоп през изминалата седмица, думите на Карадайъ "Турция ни е анаватан (родина-майка) бяха интерпретирани като "Турция ни е ватан (родина)" в последващите новини, в резултат на което предизвикаха критика от страна на президента Румен Радев и станаха повод за тежка пропаганда от страна на расистките и крайно-националистически партии в предстоящия парламентарен вот“, отбелязва турската медия."Тези земи са наши земи" бяха интерпретирани като засягащи Турция, а не България. А Карадайъ визираше България с изказването си: "Тези земи са наши земи. Ние там не сме изселници. Турция е нашата родина-майка". След Османското присъствие останахме там. Нашата борба е да запазим турската си идентичност, езика, религията и традициите. Истина е, че срещаме трудности", посочва Анадолската агенция.

Макар съобщението да сложи точка на преводните спекулации

останаха политическите въпроси. Повече от изненадващо е, че президентът прибързано се нахвърли срещу Карадайъ, позовавайки се не на официално комюнике от срещата, а на свободен превод от съобщение в турска медия. Той не само услужливо даде възможност на всички партии да умножат позициите си в координатната система на омразата и разделението. Но и дръпна предизборно най-опасната струна - етническата като заяви, че по конституция партии на етническа и верска основа у нас не може да има.

Поведението му подейства като фитил за националистите, които на секундата започнаха да скандират "Свобода или смърт", организираха митинг пред централата на Движението и сезираха прокуратурата, защото имало опит за териториално разцепление на страната.

Без съмнение, президентът поднесе неочакван за националистите подарък за начало на предизборната им кампания. Но след като се изясни недоразумението, остана конфуза как ще излезе от ситуацията при следващите срещи с Ердоган, пък и с Карадайъ. Остана и натрапчивото усещане, че гневът му е по-скоро заради онази реплика, че Карадайъ не го уведомил, че ще ходи в истанбулския дворец...

Защо партийната визита на ДПС в Турция вбеси всички?

Срещите с четирите основни партии, които демонстрираха уважението си към ДПС, недвусмислено показаха, че партията на Доган е единствената, която в сложната геополитическа обстановка се ползва с доверието на Турция, чийто приоритет днес е европейска й интеграция.

https://scontent.fsof8-1.fna.fbcdn.net/v/t1.6435-9/196505161_4035516369866041_3937457103802808200_n.jpg?_nc_cat=103&ccb=1-3&_nc_sid=973b4a&_nc_ohc=5s1jgG_e0NcAX_gW9fw&_nc_ht=scontent.fsof8-1.fna&oh=35f865c5ada5c37931f2032517ccf7cb&oe=60DF7AB3

Подробности за засилените му комуникации с Брюксел са във всичките му изказвания през последния месец. Надграждането на партийните срещи с държавнически разговори с председателя на Великото национално събрание Мустафа Шентоп и с външния министър Мевлют Чавушоглу пък бяха ясен белег, че вече никой не може да пренебрегва ДПС, когато става въпрос не само за двустранните отношения. Но и за тези в региона.

"Незаобиколим фактор", както е модерно да се казва напоследък

А защо са били срещите с всички политически сили, вече стана ясно от анализаторите. За разлика от България, в Турция политическите опоненти са в непримирима вражда по отношение на вътрешни приоритети, но външната политика на Анкара не се оспорва.

Срещата на Карадайъ с Ердоган надхвърля партийните договорки и дава

заявка за очаквано пренареждане на политическия пъзел

и у нас, и на Балканите. Факт обаче е, че и двете страни не бързат нито с изявленията, нито с коментарите.

За всички е ясно, че освен лидер на управляващата в Турция Партия на справедливостта и развитието и президент на страната Реджеп Тайип Ердоган е основен партньор в НАТО и един от най-влиятелните лидери в мюсюлманския свят. Човек, за когото не е проблем да унижи пред целия свят Урсула Фон дер Лайен, стига това да защити интереса му. В отстояването и на икономическите, и на военните цели на страната той винаги е бил от позицията на силния. Затова наивно, та чак смешно звучат партийните вицове у нас, че видите ли ДПС и Карадайъ толкова се притеснили заради санкциите срещу Пеевски по закона "Магнитски", че тутакси отишли при Ердоган да просят 50 000 гласове за изборите.

Нито Доган има нужда от аритметична подкрепа, нито подобна среща може се направи от днес за утре. Подготвя се поне година и знакът, че тя е планирана бе даден още на 12 декември 2020 г., когато на конференцията на ДПС Ердоган направи емоционално обръщение към българските турци.

Коя партия губи от санкциите на САЩ пък стана ясно в сряда. Скандалът е отнел 2% от доверието, но не на ДПС, а на ГЕРБ. Това е най-резкият спад за толкова кратко време, отчитан някога, изумиха се дори социолозите от "Алфа рисърч". Чудно ли е тогава

мълчанието на ГЕРБ по темата Магнитски?

Не предизборна подкрепа, а дългосрочна стратегия прозира във визитата в Турция. И то в няколко посоки.

1. Вратата към Босфора е отворена

Мнозина подцениха знака, даден от Доган и Ердоган на конференцията на ДПС. Тогава за първи път президент на Турция направи приветствие на форум на ДПС. С него Ердоган затвори раната на разделението сред българските турци и отвори залостената през последните години врата към Босфора.

Приветствието показа, че отношенията със „скъпия приятел Борисов” са партньорско- властови, докато с ДПС – братски. И те са важни и за партията на Ердоган, но и за Партията на националистическото действие (MHP) в Турция, чийто зам.-председател Ямил Айдън също приветства ДПС. Не случайно в предизборната кампания за вота на 4 април Мустафа Карадайъ често изтъкваше, че когато ДПС е било във властта страната ни е станала член на НАТО и на ЕС. Но и припомняше думите на Доган: "Пътят към Европа минава през Босфора"

2. Борисов вече не е посредникът в разговорите Турция - Европа

Досега отношенията с Турция бяха повече лични, отколкото междудържавни. И се свеждаха до разговорите "Бойко - Тайпи", с преводач Вежди Рашидов. Публично се огласяваха главно по въпроса за мигрантите.

Безспорно, давайки заявка, че иска да е посредник в отношенията ЕС - Турция, бившият премиер записа червена точка със срещата на върха във Варна. Но тя донесе предимно вътрешен и европейски имидж за Борисов. Днес, когато той вече не е премиер, Турция все повече има нужда от реален глас в Европа и погледът й е прикован към единствената партия у нас, която надгражда и разширява международните си контакти. Което обяснява ключовото присъствие на Илхан Кючюк на разговорите.

Евродепутатът от ДПС/"Обнови Европа"/ е зам.-председател на АЛДЕ. Той е първи заместник-председател в Делегацията на съвместния парламентарен комитет ЕС – Турция. Кючюк е докладчик в Европарламента за Северна Македония, а само преди няколко дни бе избран да представлява групата „Обнови Европа” в пленарната секция на Конференцията за бъдещето на Европа.

3. Отношенията с Турция минават на ново ниво

Сблъсъкът САЩ-Русия обостря геополитическата обстановка в региона, в който ключов фактор се явява Турция. Няма как на предстоящата женевска среща Байдън-Путин Балканите да не са в дневния дискусионен ред. Както и в очакваната среща Байдън-Ердоган в рамките на предстоящия съмит на НАТО в Брюксел.

Засиленото присъствие на Америка тук изисква предвидими партньори, а мостът в тези сложни отношения вече пуска ДПС. Заявката, че това ще се случи, отново бе дадена на конференцията на ДПС през декември, когато чрез приветствията стана ясно колко широка е международната подкрепа за Движението за права и свободи.

4. Доган на балканската шахматна дъска

Страхът от влиянието на ДПС роди още една наивна теза у нас - че Доган не смеел да отиде при Ердоган, затова Мустафа Карадайъ стоплял отношенията. Всъщност, с Ердоган се срещна обновеното ДПС, в което по съвет на Доган опита и младостта действат в синхрон. Нещо повече на конференицята на ДПС приветствието на Доган бе прочетено от Илхан Кючюк.

Истината е, че още тогава почетният председател на ДПС даде знак, че сяда на балканската шахматна дъска.  

Колкото и да иска да е пенсионер, доста сериозна работа чака Доган следващите години, докато Балканите се очертават горещия картоф в международните отношения – не само между колективния Запад и руските интереси, а и срещу китайската икономическа инвазия в Западните Балкани. За тази работа трябват опитни играчи, които независимо от нарастващите партийни ежби на родна територия, могат да ни върнат в ролята на значим фактор за балканската политика.

Защото факт е, че в последните години от локомотива на Западните Балкани, се превърнахме в лошото момче на региона, което всеки иска да заобиколи. Заради историята се скарахме с Македония, заради руското влияние - със Сърбия, заради газовата тръба – с Гърция, заради превода сме на път да обтегнем отношенията с Турция.

Докато нас ни водят ни емоциите, съседите следват прагматизма. Македонците вече имат Сръбски център, сърбите си се газифицираха и то безплатно с тръбата през България, гърците си готвят европейски проекти със Скопие, премиерът Заев си договаря ключови инвеститори с Ердоган.

Уникален за България през последните 30 години остана само патентът "Доган" като развитие на Балканите, който днес е по-актуален от всякога - като етнически и политически модел на заедност. Дано и него да не катурнем заради недоброжелателен роден превод, използван от националистите, а после и от БСП, за да внуши на целокупния български народ, че Доган е продал България за 50 сребърника под формата на изборни гласове.  

А що се отнася до въпроса за кого България е родина, той е доста нелицеприятен за много от политиците ни. Тези, които държат портрета на Левски зад гърба си, докато предават националните интереси. За тях анти ДПС риториката безспорно носи изборни гласове. Но за всички останали, чутовното разделение в обществото през годините има своя ясен резултат – нови изселници и 2 милиона разпилени по целия свят.

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички