Отдавна мина времето, в което правеше впечатление, че Румен Радев демонстрира арогантно отношение към принципите за разделение на властите и за върховенство на правото. Президентът не спира да атакува всяка институция, над която не е съумял да наложи контрол. За сметка на това продължава да реализира правомощията си по назначаване на собствените си представители в т.нар. регулаторни органи.
От близо седмица Радев атакува Висшия съдебен съвет. Забележително е, че го прави, защото единствено оправомощения по Конституцията орган за управление на съдебната власт, изпълнява своите задължения. В случая – изборът на следващ главен прокурор. Именно изборът на административни ръководители на прокуратурата, следствието и съдилищата, е основното правомощие на кадровиците. Според Радев обаче този ВСС бил нелегитимен?!
Подобно безотговорно говорене прилича повече на политик от миманса, който всячески се опитва да влезе в парламента, не и за действащ държавен глава. Най-малкото, защото Радев добре знае, че този ВСС, макар и с изтекъл мандат, има пълното правомощие да изпълнява правомощията си до избора на следващ редовен състав. А това зависи от парламента, както и от самата съдебна власт. Политическата криза, ключова вина, за която има именно Румен Радев, е съществената причина в нито един от изминалите парламенти от 2022 г. насам да липсва нужното мнозинство от поне 160 депутати, които да изберат квотата на Народното събрание във ВСС.
Като говори за легитимност на точно този ВСС, дава ли си сметка Радев, че (почти) всяка седмица има избор на поне един ръководител на съд – бил той окръжен, бил той районен или апелативен, съответно на шефове на прокуратурите и следствието. Значи ли това, че всички избори, направени в изминалите две години от този ВСС, са нелегитимни? Това ли иска Радев, след като с неговите протежета Кирил Петков и Асен Василев успяха да дестабилизират до краен предел политическата система, а сега пробва да направи същото и със съдебната власт.
Ако Радев иска да атакува точно този състав на ВСС на терена на морално-етичните норми, то защо не го направи през 2021г.? Тогава точно този ВСС избра за съдия № 1 Галина Захарова, без от президентството да са отправяли политически нападки в опит да саботират процедурата. Захарова също беше единствен кандидат, т.е. мотив да се изказва недоволство от страна на държавния глава е бил налице. Нали сега не му харесва, че Сарафов е единствен кандидат.
Президентът има много по-сериозен проблем в отношенията със съдебната власт и те далеч не се отнасят до този кадрови орган на Темида, нито до и.ф. главен обвинител. Нека се върнем седем години назад. Октомври месец 2017 г., броени месеци след като е встъпил в длъжност, Румен Радев отказва да подпише указ за назначаването на съдия Георги Чолаков за председател на Върховния административен съд, защото бил избран от ВСС, чийто мандат приключва. Новият ВСС, който към днешна дата продължава да изпълнява функциите си, избира отново Чолаков, което принуждава Радев да подпише указа. Почти идентична е ситуацията и две години по-късно, когато се избира главен прокурор. Самодържецът от „Дондуков“ 2 издава указ след повторен избор на ВСС.
Проблемът на президента е, че той не може да участва пряко в кадруването по върховете на съдебната власт. И точно това е причината и днес да сме свидетели на непремереното му отношение към кадровиците. Без значение кои са те. Преди седем години не харесал предходния състав на ВСС, защото мандатът му изтичал, после не харесвал кандидат, сега пък тези кадровици били нелегитимни?! Твърдение, което влиза в противовес с произнасяне на конституционните съдии. И тук е разковничето – Румен Радев се готви буквално да заграби мнозинството в КС. Това ще може да направи след по-малко от три седмици, когато еднолично ще назначи двама нови конституционни съдии от квотата на президента.
Порочното е, че Радев прави своите назначения в пълно затъмнение. Никога досега той не е правил обществени дебати или публични номинации, било то за КС, СЕМ, ЦИК, КРС и други. Подписва указ и едва тогава обществеността научава името на конституционен съдия с мандат от цели девет години. Европейските принципи за демокрация, за които често сме упреквани и от Венецианската комисия, изискват прозрачност на назначенията, на всички. Били те и на пряко избран от гласоподавателите президент. Дори в Съединените щати, където стопанинът на Белия дом има далеч по-широки правомощия от българския държавен глава, първо обявява номинациите си и едва след това се пристъпва към процедурата по назначаването им.
Всичко това сочи, че не толкова ВСС има проблем с легитимността си, а Радев със собствената си такава и с неистовото желание за еднолична, авторитарна власт, която да превърне България в диктатура.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
