Мисия на МВФ пристигна в България в условията на разгорещен политически дебат преди новия бюджет.
Притесненията, че сме достатъчно зле икономически и финансово, за да се обърнем за помощ от МВФ, засега са излишни.
Фондът няма да повлие на разискванията на бюджета, но доклада, който после бъде написан, ще бъде настолно четиво за потенциалните инвеститори, както и за ЕЦБ при прегледа на съдържанието на документите ни за приемане в еврозоната.
Мисията на фонда е експертна и в рамките на наблюдение как се реализират политиките на държавите- членки на МВФ.
Отново начело е Фабиан Борнхорст, който беше в България и през миналата зима. Сега той ще провери има ли изпълнение на обещанията и кои са най-големите рискове пред страната.
Прегледът върху финансовата и банкова стабилност започна днес със среща на фонда с министър Теменужка Петкова. Предстоят разговори и в БНБ, а мисията ще приключи работа следващия вторник.
Хубавата новина е, че миналата година МВФ почти нямаше забележки към банковата политика и затова срещите в БНБ няма да са инфарктни, а конкрептни по отношение на стъпките за еврозоната.
Банковият сектор е добре капитализиран, но бързият кредитен растеж изисква бдителност. Укрепването на макропруденциалната рамка би спомогнало за намаляване на рисковете от влошаване на качеството на активите, написа в доклада си тогава фонда.
Нееднозначни обаче бяха оценките за фиска и структурните реформи. Там сме далече от препоръките на фонда и обещанията, които дадохме преди 1 година.
Инфлацията остава по-висока в сравнение с други сходни икономики, а има и значителни рискове, които биха могли да окажат натиск върху растежа надолу, а върху инфлацията – нагоре, написа в последният си доклад МВФ.
Най-голямото им притеснение беше, че в контеска на приемането ни в еврозоната бедността и неравенството у нас са съществени, а сближаването със средните доходи за ЕС изостава спрямо другите страни в сходно положение. В същото време ниските инвестиции и производителност и свиващото се население ограничават икономическия растеж.
МВФ тогава заяви, че е похвално, че бюджетът за 2024 г. да има за цел да увеличи социалните разходи и инвестициите обаче в него липсват приходни реформи, които биха спомогнали за финансиране на увеличението на разходите. Сега най-вероятно ще потвърдят опасенията си.
Финансовото министерство ще трябва да обяснява и защо държавните предприятия продължават да изплащат дивиденти в размер на 100 процента от печалбите си след като това подкопава тяхното финансово състояние и способността им да инвестират.
Препоръките на фонда за необходимите фискални реформи и строга фискална позиция, за да се запазят буферите и да се създадат възможности за адресиране на високите инвестиционни и социални нужди, също ще бъдат предмет на обсъждане защо не са спазени.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
