Надявах се България да получи ресор енергетика в ЕК
Целите на платформата на левицата са преодоляване на неравенствата, предотвратяване на демографската катастрофа, качествена здравна помощ и образование, казва евродепутатът и зам.-председател на БСП Кристиан Вигенин в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
- Г-н Вигенин, върху какви принципи е изградена коалиция "БСП - Обединена левица"? Кое е водещото? Питам Ви, за да изчистим съмненията в някои среди на "Позитано" 20, че коалиционните ви партньори искали да са водачи в поне половината от 31-те многомандатни избирателни райони.
- Коалицията се роди не от желанието на лидерите да водят листи и да станат депутати, а от осъзнаването в каква драматична ситуация се намира България, колко важно е да бъде спрян разпадът на държавността и да бъде изградена убедителна управленска алтернатива. Десните партии се провалиха. Левите партии също не успяваха, защото досега използваха енергията си главно за да се състезават помежду си. Това се промени, затворихме страницата на съперничеството и днес работим заедно. В листите ще видим много нови и млади хора, които ще бъдат лицето и моторът на обединената левица.
- Постигнахте ли консенсус по платформата и кои ще са основните ви послания за изборите на 27 октомври?
- Експерти от всички партии работиха близо месец, за да подготвят 10 съвместни управленски проекта, отделно младежките ни организации подготвиха своя програма. Обобщихме ги в 100 решения за ускорено развитие на България, които ще представим официално следващата седмица. Главните ни цели са да преодолеем социалните неравенства и да предотвратим демографската катастрофа, надвиснала над българския народ, да гарантираме навременна, достъпна и качествена здравна помощ на всеки гражданин, да повишим значително образователното равнище на нацията. Заедно с това ще направим икономиката по-конкурентна и ще стимулираме създаването на нови, високоплатени работни места. За целта трябва да постигнем истински независима и ефективна съдебната система, бързо правораздаване, както и блокиране на корупционните практики. Всичко това ще бъде възможно, ако запазим мира, ако работим за стабилност и сътрудничество в Европа.
- Първата и най-важна задача на 51-я парламент ще е да приеме бюджета за 2025 година. По кои въпроси ще преговаряте с останалите парламентарни партии и как Вие, в качеството Ви на евродепутат, ще помогнете на българските народни представители, за да има България един по-социален бюджет?
- Програмата ни е силно социална, така че ще се борим за нашите приоритети по отношение на подкрепата за децата и майчинството, за мерките, свързани с данъчни облекчения за младите, вкл. подкрепа за закупуване на първо жилище, за по-високи доходи на българските пенсионери. Безплатните лекарства за деца до 16 г. и за възрастни над 75 г. също са съвсем изпълнима мярка, която ще искаме да се реализира още с бюджета за 2025 г. В същото време трябва да се активизира работата по големите инфраструктурни проекти, да се гарантира инвестиционната програма за общините, да се развият мерките в подкрепа на бизнеса - това са все разходи, които след това създават приходи, така че ние подхождаме много отговорно към финансите на страната.
Отговорността за българския бюджет е на народните представители в българския парламент. Възможностите на евродепутатите в този смисъл са ограничени, но ние определено можем да съдействаме, ако възникват проблеми с европейските средства, предвидени за България.
- Ще има ли левицата законодателни предложения, свързани с т. нар. борба с корупцията?
- Разбира се, борбата с корупцията е много комплексен въпрос. Лъжат ви тези, които искат с козметични промени в един или друг закон, че даже и в Конституцията, да обявят победа над корупцията. Ще спомена например един от елементите - ефективна и независима прокуратура. Ние предвиждаме да въведем ефективна система за отговорност на главния прокурор и функционална независимост на прокурорите от техните ръководители. В същото време трябва да има и коригиращ механизъм, така че да могат да бъдат обжалвани пред съд актовете на Прокуратурата, които засягат основните права и свободи. Ще търсим и работещи решения за гарантиране на независимост на съда от политическа намеса, но и балансиращи механизми, така че съдът да бъде независим, но не и самодостатъчен.
- Доволен ли сте от ресора, който получи кандидатът за български еврокомисар Екатерина Захариева? Кога ще е ясен съставът на новата Европейска комисия и какво по-точно предвижда процедурата?
- Новата Европейска комисия е в процес на избиране. Франция, както и останалите държави членки, имат своите нови кандидати, предстои изслушването им в парламентарните комисии. Аз лично не съм удовлетворен от ресора за България, тъй като това е сектор, в който ние самите сме на опашката, а самата Захариева няма експертиза. Да, интересни възможности има, но ние сме на такова равнище на развитие все още, че не можем да се възползваме от тях. Много се надявах на енергетика, на регионална политика, на транспорт или земеделие - ресори, които имат много по-пряко и практическо значение за нас. Сега въпросът е да не стигнем до положението отпреди 15 години, когато изслушването на тогавашния кандидат, пак от ГЕРБ, пак външен министър, се превърна в грандиозен резил за България и беше отхвърлен от парламента.
- Вие сте докладчик на Групата на социалистите във водещата комисия (ЛИБЕ) по Регламента на Европейския парламент и на Съвета за определяне на допълнителни процедурни правила за защита на личните данни. Интересно е, че в САЩ все още няма такъв федерален закон поради тежките корпоративни интереси. Моля Ви да разкажете какво по-точно означава това и възможно ли е да заработи единно европейско законодателство в тази посока?
- С допълнителните правила ще се улесни и уеднакви приемането и обработването на жалбите, както и правата на засегнатите страни - например до каква информация да има достъп жалбоподателят, както и сътрудничеството между разследващите органи. Регламентът забранява използването на лични данни без основателна причина и съм убеден, че отделният човек може да бъде защитен срещу технологичните гиганти само чрез обединени усилия на европейско равнище. Например бизнес моделът на Фейсбук е да предоставят нашите лични данни на рекламодатели, които от своя страна ни предлагат продуктите си, ние купуваме, всички печелят. Текат сложни и тежки дела как да бъде приложен Регламентът, така че да бъде спряна тази по същество вече незаконна на територията на ЕС дейност.
- Какви други амбициозни задачи стоят пред Вас в качеството ви на евродепутат?
- Още в предизборната кампания набелязахме теми, които са важни за българските граждани и съм доволен, че като евродепутат получих членство парламентарните комисии, към които се бях насочил. Единият кръг от проблеми е свързан с борбата с корупцията, гражданските права, политиката по миграция, Шенген - това е комисията по Граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи. Другият кръг от проблеми са европейският ангажимент към здравеопазването в държавите членки, както и предизвикателствата пред европейската политика по екологията и климата, вкл. по-добрият баланс между екологичните изисквания и конкурентоспособността на европейската икономика. Компетентната комисия е тази по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните. За да мога да следя други две теми, ключови за България и за БСП, се ангажирах като заместващ член в Комисията по конституционни въпроси, където ще отстоявам да не се върви към ЕС, разделен на център и периферия, както и да се противопоставя на идеите за премахване на ветото по ключови за държавите членки въпроси като външна политика, сигурност, разширяване. По същия начин в Подкомисията по сигурност и отбрана, която вероятно ще се трансформира в комисия, ще се боря да предотвратим милитаризацията на ЕС, като в същото време съм привърженик на по-тясното сътрудничество в тази сфера, за да имаме наши, независими способности за отбрана.
- Какви са общите ви цели с останалите български евродепутати и кои са непреодолимите ви различия?
- Когато трябва да защитим интереса на България и на българските граждани, не би трябвало да има непреодолими различия. Радвам се, че една традиция, която създадох заедно с първите евродепутати на България през 2007 г., продължава и до днес - веднъж в месеца всички български представители да правим координационна среща и да обсъждаме дали има въпроси в дневния ред на Европарламента, по които е нужно да работим съвместно. Иначе ние представляваме различни политически сили и имаме своите политически разминавания, което е съвсем нормално. Ето един пример - когато става дума за войната в Украйна, няма как всички да бъдем на едно мнение.
- Да завършим с актуалната политическа обстановка в България. Свърши ли наистина преходът, както твърдят някои анализатори? За добро или за лошо е това?
- Никой не е дефинирал какво е преходът, за да преценим дали наистина е свършил. Според мен той свърши много отдавна, просто анализаторите се опитват неправилно да поставят сегашните събития в някакъв по-широк и дълбок контекст. Преходът най-общо беше трансформирането на плановата икономика в пазарна, авторитарният режим в демокрация. Членството в Европейския съюз за мен лично беше формалният край на прехода. Проблемът е, че се оказахме неподготвени или недотам способни да се развиваме успешно по новите правила. Стратегически грешки ни доведоха до днешното състояние. То може да се характеризира като политически разпад, който пълзи към всички сфери на обществения живот и държавното управление. От него няма да излезем скоро, но ето с новата лява коалиция даваме такава заявка. Докато обаче в българската политика не започнат да доминират млади, модерни и подчертавам компетентни хора с кауза, ще продължим да сме на опашката, без национални цели, без амбиция, в безвремие и безсмислие. Но аз съм оптимист.
- Ще продължи ли левицата да настоява страната ни да има експертно редовно правителство? Възможно ли е отново да нямаме кабинет и след изборите?
- Много зависи от изборните резултати. Вярно е, че от гледна точка на теорията на управлението е по-добре да има ясна политическа отговорност за управлението и правителствената програма, която е политически кохерентна, а не механичен сбор от различни идеи. Не очаквам обаче една от политическите партии да получи внезапно толкова сериозна подкрепа, че да може да състави самостоятелно правителство. Парламентарно представените партии отново ще трябва да избират между партийния егоизъм, пряк път към следващи предсрочни избори или национално усилие за формиране на кабинет, който да се заеме с най-важните предварително договорени между партиите задачи. Такъв кабинет не може да бъде друг освен експертен или по-точно е да се каже надпартиен. Ние ще подходим с отговорност, а не с егоизъм. Дано намерим и съюзници.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
