* Служебните кабинети тънеха в комфорт – без одобрени бюджети, без контрол от парламента
* Делян Пеевски съзнателно избра ролята на прожектора, който осветява обществените язви
Тъмнината ще свърши, ще има светлина! Тази реплика на лидера на ПГ на ДПС Делян Пеевски дълго ще се помни. Също като онази, другата, превърнала се вече в мото на Движението и парламента: "Най-хубавото предстои". Може би, защото, макар и изречени в различни дни и по различни поводи, двете фрази сякаш са свързани. И очертават онова, за което всички в държавата мечтаят - новото начало. В политиката, в отношенията между партиите и лидерите, във взаимодействието между властите.
Съзнателно, Делян Пеевски влезе в ролята на политика, който насочва прожекторите към обществените рани - гнойните, чието изрязване не търпи отлагане: от
данъчните зулуми на "Лукойл"
през собствеността на т.нар. руска църква, до кремълската "Възраждане", която иска да контролира службите в натовска България.
Чудно ли е тогава, че именно той бе първият политик, който публично заговори за "тъмната институция, пълна с много кеш"?!
Всичко започна във вторник, когато президентът Румен Радев сезира Конституционния съд за избора на двамата нови съдии - Десислава Атанасова и Борислав Белазелков. Мотивите на държавния глава бяха формални и несъществени, но удобно наляха масло в огъня на адвокатските колегии и най-вече на проруската опозиция в НС, която веднага настоя клетвата на новите съдии да бъде отложена. Клетва не се полага пред президента или председателя на НС, те са присъстващи на клетвата, а не участници в нея, обясниха светкавично няколко конституционалисти.
И докато юристите спореха, Делян Пеевски посочи истинския проблем: "Румен Радев просто си анонсира проектчето „3 март”. Затова този проруски президент се опитва да влезе във война с атлантическото мнозинство".
Пеевски препоръча на Радев да подаде оставка още същия ден, да основе проекта си и да се занимава с избори, а не да се крие зад имунитета си. Но депутатът не спря дотук. Той насочи вниманието на всички към тъмната страна на президентството, изричайки гласно всичко онова, за което се говори от години:
"Пътят на Копринката"
Пеевски поиска информация какво се случва с разследванията, свързани с президента. „Да сте чули нещо за тях? Може би трябва да видим в какви отношения е той с главния прокурор. Да не би да има дела „на трупчета”? Какво се случи със записания разговор, където той спасяваше дамата на сърцето си? Има ли край това дело? Къде е скрито? От Гешев, от сегашния главен прокурор или някой друг?”, попита Делян Пеевски.
Николай Копринков
По думите му Радев „в момента си прави партия”. „Според мен е събрал достатъчно средства от двете години. Корупционният кръг около него е чудовищен”, каза още Пеевски, като попита: „Къде потъна „Пътя на Копринката”?, „Къде потъна Сотир Ушев?”, „Кой е касиерът?”.
Сотир Ушев
Това са много въпроси. Ако имаме прокуратура, да ги зададе. Надявам се след като направим новия закон за съдебната власт ще има прокуратура, ще има служби и разследвания. Защото това е невъзможно - едни хора с парите, които събраха за две години, да си правят партия, настоя председателят на ПГ на ДПС. И отсече: "Президентът трябва да спре да тъне в комфорт, трябва да излезе и да отговори. За мен прожекторът трябва да свети към Президентството - една тъмна институция, пълна с много кеш!".
Пеевски направи и още една крачка. Обърна се с призив към медиите. Надявам се да не потулвате касиерите, защото тепърва ще има новини за касиерите и ще питаме какво се случва с тях, категоричен бе председателят на ПГ на ДПС.
Защо Пеевски бръкна в раната с касиерите?
Политическите черни каси са един бичовете на прехода. Сиви кардинали и ковчежници владеят 30 години страховете на не един партиец. За първи път обаче за тъмна стаичка и преразпределение на ресурси се говори на най-високо държавно ниво - Президентството.
Случайно или не по едно и също време се вдигна пушилката за два нови проекта. Един обвиняем олигарх - Васил Божков, обяви, че прави още една нова партия, в която старата му "Българско лято" ще се влее. Митът за президентската партия върви с нова сила от уста на уста в кабинети и кафенета, за да се развява като изстраданото знаме на единствената алтернатива срещу сегашната власт. Това, което всички старателно избягват в тези неформални разговори, е проблемът с клонинга. Или с други думи - как така Румен Радев хем ще е президент на всички българи, хем ще е партиен лидер на една част. И тъй като държавният глава дори не е намекнал, че ще се разделя с досегашното си статукво, макар и с орязани от промените в Конституцията правомощия, явно някой друг се готви да лидира проекта му, за който от месеци се строяват редици. Бившите му министри вече са достатъчно нетърпеливи и разговорливи по темата.
Но не имената в проекта са толкова важни, колкото
откъде идва финансирането
Този въпрос веднага връща часовника към последните две хаотични години, златните времена на служебните кабинети. Едва ли някой може да отрече, че най-големият министерски комфорт е бил по време на управлението на Радев. Докато партиите олекваха, замеряйки се с обиди, президентските хора натежаваха с власт и амбиция. Без одобрен бюджет, без парламент, който да осъществява контрол, служебните министри сключваха стратегически сделки във всички отрасли. Даже написаха стратегия за енергетиката до 2050 година и започнаха да си я осъществяват. Някой от сегашните министри да е казал, че дава папки на прокуратурата? Непрекъснатите раздори на сглобката бяха балсам за ушите на всички хора на Радев. Защото имаха достатъчно време за замитане на следите – и за договорите за тока и газа, и за мерките за овладяване на инфлацията, и за европарите за земеделие, и за подкрепата на определени бизнеси заради ковида, дори и след като пандемията си отиде.
Касиерите на партиите се охарчиха покрай вълната от избори
А тези - на служебните министри, имаха единственото притеснение как точно да узаконят кеша, за който щом Пеевски повдигна въпроса, мигом всички оглушаха, а после ги хвана амнезията.
Сякаш никой не е чувал за "Пътя на Копринката", господаря на "Дондуков" 2 Николай Копринков, най-близкия човек до Румен Радев, бивш кмет на село Труд.
Права е Веселина Томова да се сърди, че от години "Афера" публикува разкрития за "Златния", както е прякорът на видния съветник в "Пътя на Копринката", а никой от медиите не ги е препечатвал. Но и този медиен раздор идва дюшеш за Копринков. Защото отлага журналистическите въпроси и за печелившите в ПВУ, и за странните назначения в държавната и областната администрация по времето на Радев, и за рекордните продажби на държавни имоти. Сега, след като Пеевски прибави към името на Копринков и това на Сотир Ушев, бивш шеф на Националния осигурителен институт, връзката между двамата може да ни отведе и до други, много по-мащабни разкрития.
Те ли са всъщност касиерите?
На ход е прокуратурата
Дали ще влезе демонстративно в Президентството, както навремето направи Гешев, е въпрос на тактика. Факт е обаче, че и ДАНС, и службите, и държавното обвинение дължат отговори. Защото, ако забавянето по Плана за възстановяване е свързано с някоя тъмна стаичка, а държавни пари финансират нечия партийна мечта, то вече не става въпрос просто за корупция. А за национално предателство.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
