-
Подготвяме изграждането на четири нови ПАВЕЦ с капацитет да балансират енергийната система на региона
-
Маришкият басейн крие възможност за добив на редкоземни елементи, търсим партньорство със САЩ
-
Договорът с „Боташ“ е тежест за „Булгаргаз“ и за държавата, може да ни струва 6 милиарда
Г-н Станков, преди месец имахте много успешно посещение в Съединените щати. Новините, които дойдоха отвъд Океана, показват, че България намира своите партньори в САЩ. Как оценявате възможностите български и американски компании да си сътрудничат в сферата на енергетиката?
Един от най-важните проекти за българската държава в момента и основен приоритет в програмата на правителството е изграждането на 7-и и 8-и блок на АЕЦ "Козлодуй". Именно това беше поставено в центъра на посещението както в срещите на корпоративно ниво, така и на политическо. Говорихме основно какви са стъпките и с какво двете държави с всичките им институции могат да бъдат полезни. По време на престоя там имах също възможността да потвърдя, че американската Сити банк е избрана за банката, която ще стои плътно до нас по време на преговорите с импортно-експортните банки.
Става въпрос за
привличането на финансиране за строителството на новите блокове на "Козлодуй".
Българската държава ще осигури 20-30% от капитала за строителството. Останалите средства ще бъдат привлечени, както става при всеки един голям проект. Сити банк ще бъде плътно до нас за преговорите с Кей Ексим Банк и Кей-Шуър (това са корейските банки) и съответно Ю Ес ЕксИм - американската кредитно-експортна банка, която потвърди, че е готова да ни предостави над 8 милиарда долара, това ще покрие оборудване, свързано с реакторите.
Изключително важно е да отбележим също, че по време на разговорите с колегите от "Уестингхаус" уточнихме, че финалното инвестиционно решение ще бъде взето догодина, като нашето желание е да подшием ЕРС договора (за цялостно строителство) с "Уестингхаус" и "Хюндай". От тяхна страна получихме уверение, че всичко, което зависи от тях във връзка с бъдещите поръчки за оборудването с дълъг срок на производство, ще бъде спазено
За да може проектът да бъде завършен – 7-и блок до 2034 г. и 8-и блок до 2035 година.
Това са нашите срокове, които винаги поставяме на масата.
С колеги от Конгреса на САЩ говорихме и те като политически фигури ни обещаха като съдействие в максимално кратки срокове да бъде избран председател на борда на директорите на Ю Ес ЕксИм. Те са ни важни за окончателното предоставяне на средствата от банката. До края на този месец очакваме да бъде избран също финансовият консултант, който респективно, заедно с "АЕЦ Козлодуй-Нови мощности" и със Сити банк, да започне преговорите с банките за предоставяне на необходимите средства. Степенували сме всичко стъпка по стъпка, по месеци, по години какво трябва да бъде изпълнено.
Само новите блокове на АЕЦ „Козлодуй“ ли са възможност в това отношение или има и други потенциални проекти?
Що се касае до други проекти, за които говорихме, много е важно да определим, че ако до момента сме преговаряли само за трансфер на технологии, както и за купуване на реактори АР1000 от колегите от "Уестингхаус" и сме си поставяли за цел да сме първата държава в Европа, която да има работещи такива реактори, сега вече е важно да направим следващата стъпка. Тя е не само да трансферираме технологии, а и да имаме тук, на място и конкретни техни инвеститори. Например две-три основни сфери, в които виждаме огромен потенциал. Имахме възможност при срещата ми с колегата Крис Райт (секретаря по енергетика на САЩ - бел.ред.) във Варшава (а следващия месец очаквам отново да разговарям с него) да очертаем няколко сфери, в които можем да сътрудничим.
На първо място е
желанието на държавата да изгражда нови ПАВЕЦ
(помпено-акумулиращи водноелектрически централи).
Те са изключително необходими на енергийните системи не само на България, а на целия регион. Знаете какво стана в Португалия и Испания с блекаута и това, което се получи, понеже системата не беше балансирана, не беше гъвкава в тази част на Европа. Именно затова мислим в перспектива и с Европейската инвестиционна банка вече сме определили места, където физически могат да бъдат изградени нови 4 такива централи с мощност близка на ПАВЕЦ "Чаира" - реално най-голямата от този тип в Югоизточна Европа. За тези четири нови ПАВЕЦ държавата може незабавно да отдели средства и да започне строителството на едната.
Инвестицията в една ПАВЕЦ е 1,5-2,5 млрд. евро
в зависимост от големината и разстоянието между двата резервоара, колко е наклонът, каква е мощността. За останалите три потенциалът е вместо да чакаме построяването на една и тя да се изплати, да прибегнем до друг подход - с подкрепата на премиера Росен Желязков и вицепремиера Томислав Дончев да стартираме процедури за концесионирането на останалите три. С други думи, да привлечем инвеститори, които да дойдат тук, да вложат своите средства, а българската държава да получи тези ПАВЕЦ, след като те са изплатили инвестицията си.
Това ще ни даде шанс
България да продължи да бъде изключително важен фактор не само на Балканите, но в цяла Югоизточна Европа,
при това не само като износител на енергия, но и като балансьор, така че това, което се случи в Португалия и Испания, да не се повтаря повече. Например помогнахме на колегите от Северна Македония, когато при тях също се получи блекаут по ред причини. Важно е да успяваме да балансираме мрежите не само на България, но и на съседните държави. Енергията за балансиращи пазари е на много по-високи цени и това ще ни даде шанс държавата да има много по-големи приходи и, респективно, да има повече доход от дивидента на нашите енергийни дружества.
Другата сфера, в която безспорно можем да си партнираме, идва от това, че България е нетен износител на енергия. Моето желание е тази енергия не само да напуска страната и държавните и частните дружества да печелят от производството на енергия, но
освен печалбата да има и допълнителна добавена стойност на българска територия.
Тя ще минава през най-модерните „фабрики“ на ХХІ век - за съхранение на бази от данни и процесори за изкуствен интелект. Това е нещо, което в Европа малко държави могат да си позволят – да имат такъв излишък на енергия, какъвто имаме ние. Какво реално е необходимо да привлечеш един такъв инвеститор? Нужно е да имаш достатъчно енергия, и то веднага. Необходимо е да разполагаш с огромна площ. И, естествено, всичко зависи и от технологиите, от качествена технология на охлаждане. В някои от случаите се използват течащи води, за да може да се охлаждат самите инсталации. България разполага и с трите ресурса и сме готови да предложим най-добри условия. Така че това е сфера, в която безспорно също искаме да партнираме с колегите. В момента САЩ е в пъти по-напред от Европа в развитието на този тип технологии като инвестиции.
И не на последно място, да обърнем внимание на сектора по добив на нефт и газ.
България е стартирала всички необходими действия за проучване на суровини дълбоко в Черно море.
Имаме свободни блокове там, които също може да пуснем като процедури, така че и американски компании да участват. „Ексон Мобайл“ например е една от най-големите в света в тази сфера. Бихме се зарадвали, след като видяхме, че „Шел“ и „ОМВ“ са на наша територия и проучват, у нас да дойдат и колеги от големи презокеански компании. Винаги съм казвал, че най-евтиният газ е българският. Това, което евентуално бъде открито на българска територия, може да донесе на държавата концесионна такса до 35%. Второто е, че спестяваме изключително много средства, защото 30-40% от цената на газа, достигащ до държавите, е от транзитни такси. Когато си открил суровината на своя територия, ти спестяваш тези такси. Така че това ще бъде газ на много ниска цена, който ще задоволява нуждите на българския бизнес, на домакинствата. Ако имаш евтина енергия, това винаги е предпоставка за нови инвестиции на територията на страната особено когато става дума за енергоемки дружества.
В САЩ и особено в ООН, където вие представихте България в Срещата на върха за устойчивото развитие, страната ни е давана за пример за използването на соларна енергия от домакинствата. Защо светът ни хвали? Как и къде виждате приноса на вашето министерство и на държавата като цяло в подпомагане на усилията на българските граждани да бъдат по-екологични, а и по-пестеливи, когато се отнася до потреблението на електроенергия?
В сектор енергетика битката с енергийната бедност и за достъпа на домакинствата до евтина енергия е основен приоритет. Не говорим само за Европа, а за целия свят. Знаете колко страдат африканските държави например от гледна точка на достъпа до енергия въобще. Ако ние в ХХІ век сме спокойни, защото сме обезпечени, така че, като натиснеш копчето, да светнеш лампата, има държави, които са много притеснени в това отношение. Дават ни за пример, че с програмата, която стартирахме и успях да разработя като заместник-министър на енергетиката в периода 2015-2021 г. и която се финансира по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ),
България даде възможност на домакинствата да кандидатстват и на покривите си да имат инсталации, да бъдат независими и те да са комбинирани с батерия.
Посетих вече такива домакинства, с които първо сключихме договор, а сега вече им изплащаме и средствата. Те са 1500 на брой. Амбициран съм и в момента съм поставил задача пред моя екип тази програма да не е еднократен изстрел във въздуха, а да намерим възможност тя да се мултиплицира и да продължим да осигуряваме средства на българските домакинства, за да кандидатстват по такива проекти. Ефектът е голям.
Домакинство, което имаше сметки в рамките на 160-170 лева, след като постави тази инсталация, комбинирана с батерия, вече е със сметка от 23 лева.
Разликата е огромна и според мен това е и бъдещето на България, преди да се либерализира пазарът за битови потребители на ток.
Що се отнася до битовия ток отдавна страната ни трябваше да има либерализиран пазар, но различни причини отлагат тази либерализация. Как виждате бъдещето на пазара на битов ток и как българите ще понесат промяната?
Често ми задават въпроса кога ще бъде либерализиран този пазар. Едва ли не оставаме с впечатлението, че регулираният пазар в момента е нещо лошо за потребителите. Не, не е, защото по този начин държавата осигурява спокойствие на домакинствата. Те знаят на 1 юли тази година каква ще им е цената до 30 юни догодина. Имат си дневната и нощната тарифи. Ако има флуктуации през зимата или през лятото заради голяма консумация, те не се безпокоят, че може да им дойде два или три пъти по-висока сметка.
Проведохме дълъг разговор със съдействието и на вицепремиера Дончев, в който успяхме да убедим Европейската комисия за отлагането.
Иначе трябваше сега от 1 юли всички да минат на свободния пазар. Показахме на ЕК на базата на ценовите флуктуации, че това не е добра стъпка. Например, когато домакинствата са вкъщи рано сутрин или късно вечер, цената на енергията е най-висока. Тогава, когато работят ВЕИ, особено слънчевите, между 10 сутринта и 4 следобед, цените на тока стават много ниски, че даже и отрицателни. Но тогава членовете на домакинствата не са вкъщи и не могат да се възползват. Затова пред комисията показахме точно портфолиото от идеи, които имаме.
Сред тях е
продължаващата програма за саниране със заложените 2,9 милиарда в бюджета
като гаранции Българската банка за развитие (ББР) да продължи да финансира, дори и след изчерпване на парите по ПВУ. Друга идея е да запазим помощта за битовите потребители в жилищни сгради да инсталират слънчеви панели, за да падат сметките им за ток. Когато сме готови и сме изпълнили всички тези проекти, държавата, а и битовите потребители, сами ще искат да излязат на свободния пазар. Ако плащате 23 лева за ток, дали ще е 23 или 32 няма голямо значение. Но в момента, в който имате сметка за електроенергия от 170 лева, а при излизане на свободния пазар тя нарасне на 400 лева, това е сериозен удар по домакинствата. Това няма как да допусна като министър на енергетиката.
Когато става въпрос за производство на енергия от ВЕИ обикновено актуален въпрос е и този с батериите за съхранение на излишното електричество. Това продължава ли да бъде акцент в работата на министерството ви?
Имаме стартирани такива инвестиции, даже скоро се очаква да посетя места, където колегите да покажат сглобяване и производство на батерии за съхранение на електрическа енергия. Започнала е процедура и ако всичко върви нормално, до края на този месец трябва да сключим договори с над 80 компании, които ще изпълнят проектите си на територията на страната. Точно тук енергията, която между 10 и 4 часа е на нулева цена, ще бъде съхранявана и прехвърляна в по-късните часове и ще може да се продава и създава добавена стойност.
Това ще помогне също и на енергийната система, защото тези батерии съдействат за балансирането.
Докато станат готови големите ПАВЕЦ, батериите са една междинна технология. За съжаление тя няма дълъг срок на живот, както е ПАВЕЦ с 30-50 и повече години. На батериите дават срок 10-15 години, но и това е достатъчно. Това, което заварих като депутат обаче в законовото регламентиране на този механизъм, не беше добро. Трябваше да бъде отделена една конкретна сума и един конкретен доставчик да даде всичките батерии за България, които да отидат при държавното дружество „Електроенергиен системен оператор“. А то просто няма място, където да ги съхранява. Заедно с колегите Делян Добрев и Теменужка Петкова в парламента внесохме предложение с идеята
да дадем шанс на бизнеса да вкара собствен капитал.
Парите да идват не само от оперативните програми на ЕС, но и от бизнеса.
Що се отнася до цената на електроенергията за бизнеса, там отдавна има възражения от фирмите, че плащат твърде много за ток. Съхранението на енергия ще помогне ли да се реши отчасти и проблемът на ползващите ток от свободния пазар?
Вместо да даваме милиардните компенсации ежегодно, ще можем да им предоставяме средства, които са за инвестиции в гъвкавост. Бъдещите помощи трябва да бъдат точно в тази посока – фирмите да инвестират в батерии. Очаквам изпълнението на тази програма за инсталирането на батерии в страната до следващата година да осигури хиляди мегаватчаса батерии, които, от една страна, да помогнат на бизнеса да съхранява и използва енергията, а от друга - да дават баланс на цялата енергийна система.
Както всяка година в средата на август, така и сега минната индустрия има своя традиционен празник – 18 август. Тя е важна част от енергетиката и изобщо от промишлеността на България. У нас има дълга история и значителен потенциал, но днес се сблъсква с поредица от сериозни предизвикателства.
Първо бих искал чрез вашата медия
да отправя поздрав до всички заети в миннодобивния бранш. Това е изключително важен отрасъл за българската икономика, важен и като дял на приходите в брутния вътрешен продукт на страната.
Разчитаме на бранша, на всички колеги, които през лятото в прах, през зимата – в кал, работят, за да осигурят топлината и светлината в българските домове. Другата важна черта на отрасъла, който произвежда мед, олово, цинк, е, че той е източник на критично важни суровини за създаване на турбини, на литий за производство на батерии. Без минносуровинния бранш няма как всички тези технологии да се развиват и да има достатъчно компоненти за тях.
Голям проблем по отношение на минната индустрия в България е и съпротивата от местни общности, като много проекти срещат твърд отпор поради страхове от замърсяване на води, унищожаване на природа и вреди за туризма. Имат ли основание тези общности да се страхуват и какъв съвет бихте дали на фирмите, желаещи да разработват находища на чувствителни ресурси?
Аз като министър винаги търся баланса между устойчивостта и развитието на миннодобивния бранш и това обществото да приема такъв тип инвестиции. Защото, ако обществото не е съгласно с тях, както сме виждали назад във времето в определени региони, естествено, държавата застава на страната на хората.
Моята задача като енергиен министър е винаги да съм на страната на хората.
Ако те са излезли да протестират, аз по-скоро сядам с инвеститора и обяснявам, че е допусната грешка от негова страна, че не е подготвил обществото за собствената си инвестиция на място. Министерството на енергетиката е администратор на предоставянето на правата, но ние сме по-скоро нещо като „пощенска кутия“, и в момента, в който има заявление от която и да е компания, че иска да добива суровина, първо разпращаме писма по ресорните институции, включително и в общините. Те ни казват съгласни ли са там да се извършва тази дейност. Чак след като бъде измината цялата съгласувателна процедура, от страна на Министерския съвет предоставяме права на съответния концесионер и аз като министър съм оторизиран да подпиша договор. Ако той не е подходил по правилен начин да обясни на общността там по какъв начин и какво ще се добива, дали е устойчиво, дали защитава живота и здравето им, се стига до протести на хората.
Добър пример, който съм виждал назад в годините е този с колегите от Крумовград.
Когато стартираха почти изчерпания вече, но тогава нов рудник за злато, те създадоха изключително голям брой работни места. Много млади хора се върнаха в региона. Явно колегите имаха правилния подход да обяснят до какво ще доведе инвестицията им за развитието на региона.
Няма начин в това интервю да не обърнем внимание и на друг много чувствителен въпрос, който в последните години е и в полето на геополитиката – добивът на редкоземни елементи. В страната са правени хиляди сондажи през последните десетилетия, открити са и залежи, които досега не са проучени, а те са свързани с критични суровини. Има ли страната ни сили и възможности да проучи и да стигне до добив на такива елементи?
България има въглищен запас за следващите 50-60 години, което е много дълга перспектива, и виждайки развитието на технологиите, според мен трябва ние и колегите в добива да пристъпим към нещо ново. Не само да пращаме въглищата по транспортните ленти към тецовете, но и да видим по какъв начин можем да разнообразим процеса. Освен в България кръгла маса по темата се проведе и в САЩ. Колегите ни подадоха много добър контакт с Университета на Северна Дакота, на които назад във времето сме изпращали въглища от „Мини Марица-изток“. Те са обнадеждени, че
има възможност в Маришкия басейн въглищата не просто да бъдат горени, но от тях след добива да бъдат извличани и редкоземни елементи.
Разговаряхме с колегите, дал съм задача на изпълнителния директор на Българския енергиен холдинг (БЕХ) Валентин Николов, който също има контакт с тях, да стартира незабавни разговори и да търсим възможности за изграждане на пилотна инсталация, която да бъде разработена от Университета на Северна Дакота. Ако имаме потенциала, трябва да го използваме веднага. Оптимист съм, че българската държава притежава редкоземни елементи. Въпросът е да доразвием нещата така, че те първо да бъдат картографирани, за което колегите от Северна Дакота могат да ни помогнат. За различните хоризонти на рудника да кажат какво и как може да бъде добивано като редкоземни елементи. Но
затова ни трябват и необходимите инсталации, за които българската държава е готова да направи необходимите инвестиции.
БЕХ е изключително стабилен финансов холдинг, който при всички случаи може да си позволи да развива и нови дейности, включително публично-частни партньорства. Но за да дойде един партньор, трябва да бъде очертана перспективата. Партньорите в повечето случаи, когато са частни фирми, търсят колкото се може по-малък риск. Затова мой ангажимент като министър и на колегите от БЕХ е да започнем и да направим необходимите инвестиции, за да подчертаем какъв точно е потенциалът за редкоземни елементи в Маришкия басейн. Това ще даде възможности за допълнителни приходи за работещите там, защото в момента 6300 души са заети в „Мини Марица-изток“. Когато създадеш допълнителни възможности – въглищата да бъдат не само горени, но и използвани за извличане на редкоземни елементи, – това означава и устойчиво запазване на работни места.
От вашата гледна точка как се отразяват европейските политики за устойчиво развитие и зеленият преход върху минната индустрия в България? Какво е въздействието на тези политики конкретно върху Маришкия басейн?
Още като народен представител подкрепих предложението за Маришкия басейн четири години да бъдат отпускани по 250 млн. за рекултивация. Нарушените терени впоследствие трябва да бъдат рекултивирани, така се преодоляват всички щети, които могат да настъпят, ако това не се случи. ЕК ни позволи тази държавна помощ и средствата се предоставят.
За първи път пред вашата медия ще спомена, че във връзка с преговорите с ЕК 83 млн. вече са одобрени от тази помощ.
Още когато „Мини Марица-изток“ са придобивали имотите, вече е имало екологични щети по тези терени. Сега средствата ще могат да се насочат, така че незабавно да тръгне отстраняването на щетите. В дългосрочен план имаме Фонда за справедлив преход, който ни дава възможност в Маришкия басейн да се развиват нови икономически дейности. Какъв е основният проблем? Където и да дойде инвеститор, той иска 1000-3000 декара на едно място. Точно тук идва Маришкият басейн, защото към момента колегите там са идентифицирали 22 000 декара, които могат да бъдат организирани за нови икономически дейности. Никъде другаде на територията на страната няма такова голямо количество комасирана земя, която, от една страна, през Фонда за справедлив преход може да бъде подготвена за дейностите, т.е. на инвеститора да не се налага да влага пари в подравняване и рекултивиране. А от друга, имаме възможност за изграждане на довеждащата инфраструктура. В това число са не само пътища и вода, но и например изграждане на нови подстанции от Електроенергийния системен оператор. Земята не представлява нищо, ако нямаш енергията, която да ти осигури работа върху нея. Ще можем не само да съхраним Маришкия басейн като сърце на енергетиката, но и да го направим фактор за привличане на други инвестиции.
По отношение на действията на държавата ни в производството на въглища и въглищни тецове има ли натиск от страна на Европейската комисия?
Всяка държава има своето законодателство и няма директива или друг акт, чрез който ЕС да налага, че въглищното производство трябва да бъде закривано. Затова бях притеснен, когато видях подадения от предходни правителства ПВУ с ангажимент за намаляване на вредните емисии конкретно и единствено само от въглищните ни централи.
Слава Богу, успяхме да предоговорим тази му част с ЕК,
защото какво заварихме? Лимит, изискващ 40% по-малко емисии спрямо 2015 г., която беше слаба за българската енергетика. Освен този лимит имаше и текст, който казва, че нови въглищни централи няма да се строят и въвеждат в експлоатация. Справката ми показва, че такива искания и към момента няма, така че това не ни безпокои. Загриженост предизвикваше идеята да има орган, който да решава за прекратяването на вредни емисии. Представете си през зимните месеци да бъде спряна „ТЕЦ Марица изток-2“ или някоя от топлофикациите, които работят на въглища. Казах, че няма да допусна това, и успяхме да предоговорим нещата. Освен за спирането трябваше да има и орган, който да глобява тези централи, т.е., от една страна, да плащат за емисии, а от друга - и глоби. Беше несправедливо и е хубаво, че успяхме да го предоговорим също. Остана разпоредбата с лимита за емисиите, която е само препоръка, а не задължение.
Един от най-горещите картофи в България, ако използваме тази метафора, е договорът с турската компания "Боташ", сключен от служебно правителство на президента Румен Радев. Преобладаващото мнение в обществото е, че този договор ще струва милиарди на България, а ползата от него е никаква. Самият вие неведнъж говорите за потенциална загуба на „милиарди“. В какво според вас се крие най-голямата опасност от този договор и можете ли да назовете директно отговорните, като за сключването му, така и за начина, по който е бил съставен?
Щетата ще дойде оттам, че по време на престоя на Росен Христов като министър на енергетиката е подписан договор с колегите от „Боташ“, въпреки че е било по времето на служебно правителство, не за една или за две години, а за цели 13 години. За тези 13 години през всяка една ние се задължаваме ежедневно да ползваме определен капацитет. Грубо казано, купили сме си винетка за магистралата и ползваме, не ползваме, всеки ден трябва да си плащаме тази дневна винетка. Това струва на държавата по около 1 милион и 50 хиляди на ден. Естествено,
сумата варира в зависимост от курса на долара, но от тази година плащаме 20 милиона повече на годишна база,
защото сумата се повишава на база на инфлационен индекс на САЩ, който излиза всяка година през ноември. Така че, ако миналата година сме плащали по 1 милион, тази година плащаме милион и 50 хиляди, догодина ще плащаме 1 милион и 100 хиляди и т.н. Като умножите броя на дните по сумата, която трябва да платим, защото в договора няма клауза за развалянето му, сметката излиза солена. Единствената възможност договорът да бъде развален е да се умножат дните до края на периода от 13 години по сумата на ден. Излиза, че без инфлационния индекс са около 4 милиарда. Като добавите и инфлацията, която се очаква в рамките на следващите 13 години,
сумата, дължима от „Булгаргаз“ може да достигне до 6 милиарда.
За да имате представа какво е това като сума и какво представлява като тежест за „Булгаргаз“, в най-добрите години, в които управлявахме с правителството „Борисов“-3, компанията имаше печалба 40-60 милиона. Ако накараш някого да плати 4 милиарда, това означава за 100 години напред, при най-добри условия за компанията печалбата на дружеството едва ли ще стигне, за да бъде покрит този договор. Към момента почти ежеседмично хората от „Булгаргаз“ държат връзка с колегите си от „Боташ“ и се търси вариант да бъдат подобрени позициите на двете страни. Защото договорът в момента е проблем не само за българската държава, но и за „Боташ“. „Булгаргаз“ няма възможност и е спрял да плаща своите задължения от средата на миналата година поради липса на средства по сметките му.
Виждате ли и в какво преодоляване на кризата с договора с „Боташ“?
Имам честта да се познавам с Алпарслан Байрактар, който сега е министър на енергетиката на Турция, а сме работили с него и като заместник-министри години назад. Те подхождат изключително с разбиране към цялата ситуация, докато търсим, включително чрез преговори, най-доброто решение и за двете страни. Но спирането на плащанията води до дискомфорт както в икономически план между двете компании, така и ако щете, в дипломатически между държавите.
Естествено, от наша страна търсим и предлагаме различни варианти за изход от ситуацията.
Но когато има перфектно издържан договор за отсрещната държава, без клауза за прекратяване, те не бързат. Договорът е сключен между Коледа и Нова година през 2022 г.
Каквато и кризисна ситуация да е имало тогава, няма как да сключваш договор за цели 13 години.
Още повече като видите назад във времето с какви количества се е разполагало тогава и какви трасета на доставка е имало, се вижда, че ситуацията не е била толкова тревожна. Това е видно и впоследствие при ползване на договора. През 2023 и 2024 г. един-два пъти на година е пристигало по едно карго, а всяко от тях е по 100-200 милиона куб. метра. На фона на обща консумация на държавата от 2-3 млрд. куб. метра винаги е имало възможност за алтернативни доставки.
Но аз гледам да не се спъна назад, докато гледам напред, и затова търся възможност за решаване на този казус, с която да се намалят щетите за „Булгаргаз“ и за България.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com