Центърът за политически решения се премести в парламента
- 2023-та бе годината на сглобката. На какво ще е 2024 г., г-жо Буруджиева?
- Би трябвало да бъде годината на новостите в европейския проект. В смисъл на шанс за политиците да излязат от полето на сглобката и влязат в това на сериозната политика.
- Голямото политическо събитие ще е ротацията в правителството. Какви са прогнозите Ви?
- Смятам, че ротацията няма да бъде само на министър-председателите. Но ми се струва, че ще има проблеми ако от "Продължаваме промяната" (ПП) държат да е така. Защото ние не знаем какво правят редица министри. Други виждаме, че не се справят. Трети работят, но невинаги в посоката, която политиците искат от тях.
Фактът е, че центърът на политическите решения се премести от Министерския съвет в Народното събрание (НС). Тоест, мнозинството в парламента не е просто съставено, за да може да се придава законност и легитимност на решенията на Министерски съвет (МС), а обратното. На няколко пъти НС беше натоварвано с функциите да действа вместо МС, който не можеше да се справи. Тази промяна на центъра на властта при всички положения изисква адекватност в Министерския съвет.
- Очаквате ли смяна на министри и кои биха могли да са те?
- Очаквам. Аз например, не разбирам какво прави тази жена - министърът на туризма. Тя отговаря за важен отрасъл, в него има възможности за инвестиции, които бързо се връщат.
Интензивното развитие на туризма при всички положения е огромна помощ на държавния бюджет и на развитието на много други отрасли. Очаквам и сериозно внимание към министъра на земеделието, защото там също се натрупват тежки проблеми. ГЕРБ едва ли ще може да упражни властта си с този МС. Трябва само да отговаря за техните действия.
- Догодина предстоят евроизбори. Какво в политическата тежест и влияние на партиите ще се промени?
- Много сериозен е въпросът какъв резултат ще имат ПП на тези избори, тъй като там е ниска активността. Видяхме какъв е резултатът за ПП при ниска активност на местни избори. Евроизборите дават шанс на т.нар. "несистемни партии". В сериозна опозиция са другите - "Възраждане". Струва ми се, че там ще бъдат разместванията. Останалите партии, които имат ясни и твърди ядра - каквито са ГЕРБ и ДПС, ще вземат своя резултат. Мисля, че четири партии ще прескочат бариерата.
- Големите партийни събития в началото на годината са конференциите на ГЕРБ и на ДПС. Бойко Борисов вече започна пренареждане в партията си, смени цели структури. Какво в образа на ГЕРБ трябва да се промени?
- ГЕРБ има нужда от освежаване, от нова енергия. Въпреки, че имат твърдо ядро избиратели. Но в същото време трудно се развива периферията. Така че това, което прави ГЕРБ, е съвсем логично от гледна точка партийното строителство. Що се отнася до ДПС, изказването на Делян Пеевски на възпоменателния митинг в с. Могиляне, беше лидерска реч. Много знаково е неговото послание, че трябва да се възстанови връзката между политиците и избирателите на ДПС, в което той цитира Ахмед Доган. За мен това беше подсказка защо се направи смяната на лидера и кой ще бъде следващият.
- Каква промяна в Движението очаквате и как виждате ролята му при отстояване на националните приоритети от парламента и от правителството?
- Напрежението между двамата партньори във властта - ГЕРБ и ПП - намери своя балансьор. ДПС си връща ролята, която имаше в началото на прехода. ДПС става желан балансьор, връща демократичния си образ от началото на 90-те години. Неслучайно и препратките в речта на Пеевски бяха по повод ролята на ДПС за демокрацията в България.
- Каква е прогнозата Ви за Шенген?
- Много ще е трудно. За нашето членство решават Австрия и Нидерландия. Трябва да видим какво ще стане с промяната на правителството в Нидерландия. Но вижте - това е изключително грозна традиция, бих казала много порочна даже, която се създава в Европейския съюз. По времето на Брекзит, цялата кампания отново се въртеше през България.
Служим като плашило в определени ситуации.
Дълги години политиците ни използваха Брюксел, за да се топят и клюкарят един-друг. Крайно време е да видим сериозно единодействие на националните ни политици. Пак казвам - след европейските избори ще има тежък дебат.
Поставени са на масата дори предложения да се пренапишат основните договори като Лисабонския в ЕС. Сега е моментът България наистина да покаже, че неслучайно е страна-членка в ЕС. Не просто както ни се внушава от години - да получим едни пари от Европа, и някакси да сме поканени на голямото парти, въпреки че сме бедните и незаслужаващи нищо деца. Крайно време е България да си влезе в ролята на страна-членка на ЕС. Това зависи от нашите политици.
- А за Еврозоната какво мислите?
- Не разбирам много от бюджети. Но като гледам как се претрансформира философията за българския бюджет - от рестриктивна - да се пазят тези параметри, които всъщност ни гарантират влизането в Еврозоната и, които гарантираха и влизането в чакалнята. Преминаваме към доста хлабав бюджет. Разбира се, той е много повече в полза на гражданите. Но какво ще бъде след време? Идеята, че големи икономики в ЕС като германската, са с високи кредити и дългове, не може да бъде аргумент. 80% от българския частен бизнес е семеен, което означава, че ние нямаме сериозна икономика.
Много съм скептична за приемането на еврото. Така или иначе ние сме в чакалнята - това ни дава много повече шансове, разбира се. Но за мен рискът за българския бюджет е огромен.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
