Европа излезе от будната кома, в която се беше самопоставила с безугледната си енергийна зависимост от руската държава
ГЕРБ-СДС, БСП-ОЛ и ИТН заслужават поздравления заради усилията им да спрат свободното пропадане на държавността, казва съсобственикът на "Галъп Интернешънъл Болкан" д-р Петър Кичашки
- Д-р Кичашки, часове след неуспешния втори вот на недоверие срещу кабинета "Желязков", как се позиционират в българската политическа действителност управляващите и опозицията?
- За съжаление българската политика се е превърнала в изключително тинява работа. Имаме опозиция, която опозиционерства бравурно с цел просто да си опозиоционерства. Имахме и управляващи, които уж нищо не искаха от управлението за пред публиката, а всъщност зад кулисите се пазаряха най-безсрамно за всякакви постове и привилегии. Имаме една тотална каша, която се забърка в последните четири години и все още не можем да излезем от нея. Обективно погледнато едва сега, в рамките на това редовно правителство, се правят опити да се преодолееят негативите от четири години безвремие. В този смисъл поздравления заслужават и ГЕРБ-СДС, и БСП-ОЛ, и ИТН, че загърбиха различията си и полагат усилия да спрат свободното пропадане на държавността.
Две неща трябва да се отличат с особено положителен знак – усилията на кабинета да спаси парите по Плана за възстановяване и устойчивост и усилията на енергийното министерство за започване най-после на добив на собствен газ и петрол. Пускането на „Шел“ в Черно море е добра крачка в правилната посока. Сега трябва да се премахне и мораториумът върху добива и проучването от територията на страната, а след това да намерим и качествени инвеститори. Тогава ситуацията рязко ще се подобри.
- АПС на Ахмед Доган предприеха странни действия преди да оттеглят подкрепата си за кабинета – нахлуха в чужд имот, а почетният им председател имаше поведение на човек, който трудно контролира публичните си изяви. Свидетели ли сме на залеза на политик, който в миналото наричахме балансьор и пазител на гражданския мир в България?
- Честно да Ви кажа, изпитвам лека тъга от цялата бутафория, която наблюдаваме. Тъжно е, защото виждаме един особено нелицеприятен край на една иначе дълга и смислена политическа кариера. Г-н Доган си изгради през годините амплоа на сериозен човек, който при все другите си кусури, полагаше усилия за запазване на държавността. И какво? На края на политическия си път той се захвана да си решава битовите въпроси по телевизията. Тази битка да запазим дворците на султана, извинете за грубото сравнение, ми се вижда доста тъжна. Няма как в сериозна държава темата на темите да е къде ще живее един човек, пък бил той и г-н Доган. На неговата възраст и с неговия опит не би трябвало да позволява тези срамни сцени да останат като венец на неговата иначе смислена политическа кариера. Всяко нещо има своя естествен край. Мисля си, че неговата стратегическа грешка беше, че той отказа да признае обективната реалност, продиктувана от възрастта, и вместо да се оттегли с достойнство и да пише книги, които да останат за поколенията, той се опита да изживее една криза на средната възраст на възраст много над средната. И то по телевизията и пред очите на цялото общество. А отказът на АПС да се оттеглят от властта отпреди седмица, за да се оттеглят днес след битовите драми около това къде ще живее г-н Доган, ми се струва направо гротескен. Няма как една политическа формация да просперира, ако единственият смисъл от нейното съществуване е да уреди къде ще живее лидерът й. Не е сериозно просто.
- След смъртта на 12 годишната Сияна на 31 март представители на изпълнителната и законодателната власт подеха куп инициативи за край на войната по пътищата, а граждани протестират в цялата страна, за да принудят институциите да си вършат работата. И този път ли ще си кажем: „всяко чудо за три дни“?
- Дано не съм прав, но ми се струва, че по този въпрос планината пак се напъна, само за да роди поредната мишка. Мерките, продиктувани от този ужасяващ инцидент, са всичко друго, но не и стратегическо решаване на голям обществен проблем.Тезата ми може да прозвучи еретично, но мисля си, че цялата фиксация около скоростта е един фалшив наратив. Катастрофите по пътищата не стават, защото тук-там се кара с висока скорост. Катастрофите стават, защото имаме много лоши пътища. Това е реалността. И ако държавата в действителност иска да реши този проблем, тя трябва да си оправи пътищата. Като няма никакво ограничение по аутобаните на Германия, зер там стават толкова катастрофи, колкото тук? Там можеш и с 300 километра в час да караш, проблем няма. Защото пътят е чудесен. Ние тук караме хората да се провират през трънаци и сокаци, за да стигнат от точка А до точка Б и после казваме „намалете максимално допустимата скорост“. Съжалявам, но това е грешка. Оправете пътя, затова ви плащаме данъци. А не пак да търсите как да изкарате гражданите виновни като постоянно им налагате нови и нови ограничения.
- А длъжни ли сме като общество на хората с увреждания? Питам Ви в качеството на застъпник на правата на тези български гражданин и като юрист.
- Голяма тема е това. Огромна дори. В кратце трябва да се кажат две неща. Първо, никой на никого не е длъжен за нищо. Спасението на даващите се е в ръцете на самите давещи се, ако можем да цитираме Илф и Петров. Второ, не по-малко важно обаче – ако искаме, не защото сме длъжни, а защото истински искаме, да помогнем на хората с увреждания, трябва в спешен порядък да си оправим законодателната рамка, която си е горе-долу в един и същи вид от времената преди в България да има цветна телевизия. И трябва по-често да си говорим за проблемите на тези наши съграждани.
- След тежките сътресения на фондовите борси президентът на САЩ Доналд Тръмп реши да даде на редица държави три месечна отсрочка за наложените от него мита. Затегна ги само за Китай. Какъв е коментарът Ви по темата?
- С едно изречение – това е изкуството на сделката. Тръмп винаги прави едно и също нещо, но то все някак остава неразбрано от опонентите му. Първо си поставяш цел. Второ искаш много над тази цел и се бориш да постигнеш този максимум. Трето, когато достигнеш целта си, се отказваш от максимума и изглеждаш великодушен. Хем твоята цел е постигната, хем изглеждаш като добрия цар, който решава проблемите. Проста, но изключително ефективна тактика. Очевидно основната идея на Тръмп е да декласира Китай от стълбицата на геополитическите фактори. Всичко друго е бонус.
- До какво ще доведат американските тарифи върху медта?
- Цял живот се занимавам с международна търговия на метали. И в този смисъл темата ми е до болка позната. Вдигането на митата върху медта и стоманата ще върнат Америка на световната индустриална карта. Пещите ще се запалят отново, работната ръка ще се ангажира на макс. След само година-две Америка ще си е върнала ролята на глобален индустриален колос, какъвто имаше до преди няколко десетилетия. Това е голямата цел на Тръмп.
- Какъв е залогът за спиране на войната в Украйна и кога Тръмп ще успее да постигне необходимите договорености за мир с Владимир Путин?
- Залогът е голям, но там събитията са в движение. Предпочитам да оставим те да се развият и тогава да коментираме. Динамиката е огромна и всеки опит за анализ сега е повече хвърляне на боб, отколкото действителен опит за обективен прочит на събитията.
- На този фон как ще коментирате поведението на лидерите на ЕС и тяхната подкрепа за Володимир Зеленски?
- Европа се наложи да се събуди от будната кома, в която се беше самопоставила с безугледната си енергийна зависимост от руската държава. В случая подкрепата за Украйна е добър знак в тази посока. Но отново казвам – рано е. Нека видим как ще протекат събитията и ще анализираме в детайли.
- Какъв е апелът Ви към политиците и гражданите на България и света в навечерието на Възкресение Христово?
- България днес е една чудесна държава. Но можем да я направим още по-чудесна. Можем да се освободим от енергийните зависимости, можем да надмогнем оковите на миналото. Имаме достатъчно хора с капацитет, имаме и достатъчно опит. Липсва ни самочувствие. Липсва ни ведрина. Липсва ни усмивка. В навечерието на Възкресение мога да пожелая само едно – усмихвайте се повече, приятели. От висотата на ниското си положение мога да ви кажа само едно – в крайна сметка, животът е прекрасен! Живейте го с усмивка!
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
